Ключови фрази
процесуално правоприемство * първоначална липса на правен субект * процесуална правоспособност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  174

 

София, 24.03.2009 година

Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на 12.03.2009 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ч.т.дело № 99/2009 година

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по частната жалба на ТД ”Ч” АД, гр. С. против въззивното определение на Врачанския окръжен съд № 31 от 12.01.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 26/2009 год., с което е потвърдено определение № 17/05.12.2008 год. на Козлодуйския районен съд по ч.гр.д. № 813/2008 год. за обезсилване на заповед № 287 /22.07.2008 год., издадена по реда на чл.410 ГПК в полза на настоящия частен жалбоподател срещу б.ж. на гр. К. с ЕГН: **********, починал на 11. 04.2005 год. и е прекратено производството по делото.

С частната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила-касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че доколкото в заповедното производство съдът не е задължен да проверява правосубектността на длъжника към дата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то не е налице процесуална пречка при последваща служебна констатация за отсъствието и, както е в разглеждания случай, да се предостави възможност на кредитора да отстрани съществуващата нередовност на заявлението си, като пренасочи претенцията си към наследниците на починалия. Доколкото последните разполагат с правото на възражение по чл. 423 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, то според частният жалбоподател, правото им на защита не е нарушено и липсва основание за прекратяване на производството по делото.

Допълнително в тази вр. са развити и съображения за субсидиарно приложение на общите правила на исковото производство, аргументирани с нормата на чл.410, ал.2 ГПК и с характера на сключения договор за доставка на електрическа енергия, който не е „intuito personea”, достатъчни, за да обусловят правна възможност за изпълнение на задълженията и от трето лице.

В съответствие с императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК с наличието на селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- противоречива съдебна практика относно съществените за делото процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се произнесъл- за процесуалната легитимация на страните в гражданския процес и в частност в заповедното производство, за допустимостта на процесуално правоприемство по отношение наследниците на починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, длъжник, както и за процесуалната възможност съдът, издал заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК впоследствие, поради констатирано отсъствие на изискуемата се пасивна процесуалноправна легитимация на една от страните, сам да обезсили същата и да прекрати образуваното производство.

Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, по разпореждане от чл.274, ал.3, т.1 ГПК, на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Основателно се явява и съдържащото се в същата искане за допускане касационното и разглеждане относно основателността на поддържаното оплакване.

Обстоятелството, че по съществените за заповедното производство процесуални въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл с обжалвания съдебен акт- за допустимостта на заповедното производство при починал, към датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК, длъжник, за наличието на процесуално правоприемство по отношение наследниците на последния длъжник, чиято смърт е настъпила преди подаване на заявление на кредитора за издаване на заповед за изпълнение, както и за процесуалната възможност съдът, издал заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, впоследствие, поради констатирано отсъствие на изискуемата се пасивна процесуалноправна легитимация, сам да обезсили същата и да прекрати образуваното производство, съществува противоречива съдебна практика, обективирана в приложените с частната жалба съдебни актове: определение № 269/2008 год. по в.гр.д. № 557/2008 год. на Пернишкия окръжен съд; определение на Кюстендилския окръжен съд от 18.06.2008 год. по гр.д. № 336/2008 год.; определение на Белослатинския районен съд от 26.09.2008 год. по ч.гр.д. № 709/2008 год. определения на Софийски окръжен съд от 01. 09. 2008 год. по ч. гр. д. № 776/2008 год. и по ч.гр.д. № 781/2008 год., обосновава правен извод, че в случая е налице соченият от частния жалбоподател селективен критерий за допускане касационно обжалване, въведен с чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.

Разгледана по същество,обаче, частната жалба е неоснователна.

За да потвърди постановеното от Козлодуйския районен съд определение по ч..гр.д. № 813/2008 год., с което издадената в полза на настоящия частен жалбоподател заповед № 287/22.07.2008 год. за изпълнение на парично задължение срещу длъжника В. М. К. / К. / - б.ж. на гр. К., починал на 11.04.2005 год. е обезсилена, въззивната инстанция е счела, че доколкото към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК длъжникът не е съществувал като правен субект, факт съобщен с върнатото в цяло съобщение, адресирано до последния и удостоверен с издадения от община К. препис - извлечение от акт за смърт № 625/23.10.2008 год., то отсъства валидно възникнало процесуално правоотношение между страните, което е процесуална пречка от категорията на абсолютните, претендираното спрямо починалия вземане да бъде реализирано по предприетия от кредитора ред.

Определението е правилно.

Законосъобразно е разбирането на въззивния съд, че е недопустимо провеждането на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, какъвто е разглежданият случай, в който смъртта на длъжника- б.ж. на гр. Козлодуй- В. М. К. /Кирилов/ предхожда заявлението на кредитора- ТД ”Ч” АД, гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.

Доколкото процесуалната правоспособност - способността на дадено лице да бъде субект на процесуално правоотношение, съответства на понятието правоспособност в гражданското право – възможността последното да бъде носител на права и задължения, съществува за ФЛ извън изрично предвиденото от законодателя изключение/ ЗН/, само в границите на неговия живот - от момента на раждане до физическата смърт, то отсъствието на физически съществуващ към момента на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК длъжник- ФЛ, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от кредитора правни последици.

От своя страна отсъствието на валидно възникнало процесуално правоотношение между страните изключва и наличието на възможност за процесуално правоприемство на наследниците на починалия длъжник, което Врачанският окръжен съд правилно е съобразил, при прилагане на процесуалния закон- чл.414 и сл. ГПК, във вр. с чл.410 ГПК.

Обстоятелството, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните , означава, че в служебните задължения на съда се включва задължението сам да следи за наличието и във всяко положение на делото.

Следователно съобразявайки това вменено от процесуалния закон задължение и правомощията на съда в заповедното производство обосновано и в съгласие с нормите на ГПК ВОС е счел, че предприето от първата инстанция обезсилване на издадената заповед, обуславящо и прекратяване на делото, поради недопустимост на образуваното производство е съобразено със закона- по арг. на по- силното основание, черпен от чл.415, ал.2 ГПК .

Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 31 от 12.01.2009 год., по ч.в.гр.д. № 26/2009 год. на Врачанския окръжен съд.

ОСТАВЯ в сила въззивното определение на Врачанския окръжен съд № 31 от 12.01.2009 год., по ч.в.гр.д. № 26/2009 год., по описа на с.с..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: