ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 292   София 07.04.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 31 март  две хиляди и  десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров            ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева                                      Емил Марков                                                         при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. т. дело № 225 /2010 год.   Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. М. Я. от В. против определение № 263/1.02.2010 по ч.т.д № 79/2010 г. на Варненски ОС, с което се потвърждава разпореждане № 35612/10.12.2009 г. по ч.гр.д. № 13597/2009 г. на Варненски РС, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изп.лист по представения запис на заповед. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срок. С обжалваното определение е прието, че при падеж на предявяване, за да настъпи изискуемост на паричното задължение, кредиторът следва да предяви менителничния ефакт чрез представяне на самия запис на заповед на длъжника с оглед изплащане на сумата, а изпратената нот.покана не замества предявяването на самия запис на заповед. Частният жалбоподател твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР 1/2005 г. ОСТК. Твърдяното противоречие е налице, което обуславя приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, и затова частната касационна жалба следва да бъде разгледана по същество. Обжалваното определение е неправилно. В процесния запис на заповед има клауза платим на предявяване без протест и разноски. Съгласно т.3 ТР 1/2005 ОСТК за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването води до други правни последици, които са посочени в мотивите на ТР. Отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, както и укриването на издателя, се удостоверяват чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед без протест, без разноски или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана. Следователно, произнасянето на въззивния съд по посочения въпрос противоречи на задължителната практика на ВКС и затова определението следва да бъде касирано. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и трябва да бъде уважена. Следва да бъде допуснато издаването на заповед за изпълнение, като съставянето на самата заповед е от компетентност на РС. Водим от горното, ВКС-І т.о.   О П Р Е Д Е Л И:   Д. касационно обжалване на определение № 263/1.02.2010 по ч.т.д. № 79/2010 г. на Варненски ОС. Отменя определение № 263/1.02.2010 по ч.т.д. № 79/2010 г. на Варненски ОС и потвърденото с него разпореждане № 35612/10.12.2009 г. по ч.гр.д. № 13597/2009 г. на Варненски РС. Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417,т.9 ГПК за заплащане от П. А. на В. Я. на заявените суми, произтичащи от запис на заповед от 11.06.2009 г., ведно с направените по делото разноски пред трите инстанции. Връща делото на Варненски РС за изготвяне на заповед за изпълнение.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: