Р Е Ш Е Н И Е № 310 гр. София, 24 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шести юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №995 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитника на А. С. С. срещу решение №83 от 10.04.2013 г., постановено по ВНОХД №68/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново, с което е изцяло потвърдена присъда №30 от 19.02.2013 г., постановена по НОХД №20134100200022/2013 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 11.03.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент- дебитна карта №, издадена от „банка”, собственост на Н. Т. Н. и е изтеглил от различни АТМ сумата от 350 лева без съгласието на титуляра Н., като на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.58а НК му е наложено наказание две години „лишаване от свобода”, което е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип и „глоба” в размер на 350 лева. В касационната жалба и допълнението към нея се релевират доводи за допуснати от първостепенния и въззивния съд съществени нарушения на процесуални правила. Твърди се и явна несправедливост на наложеното на С. наказание. В жалбата се поддържа, че неправилно всички съществени действия, свързани с разследването, са извършени преди да бъде привлечен С. в качеството му обвиняем, като по този начин той е бил лишен от право да ползва адвокатска защита и да участва при събирането на доказателствените материали. Оспорва се и изготвянето на лицево- идентификационната експертиза без участието на обвиняемия и неговия защитник. Като съществено нарушение на процесуални правила на фазата на съдебното производство се сочат изводите на съда за завишена степен на обществена опасност на инкриминираното деяние, както и констатацията, че инкриминираната дебитна карта е била придобита от С. в резултат на извършена кражба. Поддържа се, че всяко едно от тези нарушения засяга правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и е основание за отмяна на постановения въззивен съдебен акт. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се твърди, че определеното на С. наказание е силно завишено и не е съобразено с това, че той е млад човек, направил е пълни самопризнания и е допринесъл съществено за разкриването на престъпление и бързото развитие на производството. Твърди се, че не е отчетен и обстоятелството, че паричните средства- предмет на престъплението не са на висока стойност. На тези основания се предлага атакувания съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно наказанието на подсъдимия да бъде намалено, като същото бъде определено в минимален размер. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалбата, като излага идентични доводи с тези отразени в допълнението към нея. Представителят на държавното обвинение твърди, че деянието е доказано по несъмнен начин, като предлага наказанието на подсъдимия С. да бъде намалено, тъй като същото е явно несправедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав категорично не споделя тезата на защитата, че осъществяването на част от действията по разследване на досъдебното производство преди да бъде привлечен в качеството си на обвиняем С. представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Няма спор, че на фазата на досъдебното производство прокуратурата е органа, които осъществява, наред с функция по обвинение и функция по ръководство и контрол. Само и единствено прокурорът е компетентен да вземе решение какво обвинение да повдигне, срещу кого и в кой момент от процеса. Не може да бъде преценено като нарушение на процесуални правила това, че С. е привлечен като обвиняем в края на досъдебното производство, след събирането на големия брой доказателства и доказателствени средства. Това е така, тъй като процесуалния закон е предвидил тази възможност, а законодателят е оставил на преценката на прокуратурата кога да бъде извършено това действие. Не могат да бъдат възприети и оплакванията, че с това действие държавното обвинение е нарушило правата на обвиняемия, като не му е дало възможност да вземе дейно участие в производството по събиране на доказателства. Правата на привлечения към наказателна отговорност по чл.55 и сл. НПК възникват едва след като бъде установена фигурата на обвиняем. Преди това, за него не съществува възможност да участва в производството, да иска събиране на доказателства или проверка на вече събраните, тъй като такава е конструкцията на процесуалния ни закон. По отношение на оплакванията за неправилност на изводите на решаващите съдилища за завишена степен на обществена опасност на инкриминираното деяние и тези, свързани с начина на придобиване на картата, същите са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, а не към това по чл.348, ал.1, т.2 НПК. На тези основания касационният съд прецени, че в хода на воденото досъдебно производство (а и в съдебното) не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да могат да бъдат основание за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание Касационният съд прецени, че правилно решаващите съдилища са ценили като смекчаващи отговорността на подсъдимия С. обстоятелства направените самопризнания, затрудненото му финансово състояние и изразеното критично отношение към извършеното престъпление. Като такова обстоятелства законосъобразно е ценена и сравнително младата му възраст. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелства е възприето обремененото съдебно минало на С.. При индивидуализацията на наказанието е трябвало да бъде отчетено и това, че подсъдимият е осъждан три пъти в сравнително кратък период от време- първото му осъждане е през 2010 г., като всяко едно от предходните му осъждания е за извършено престъпление срещу собствеността. Като отегчаващо отговорността обстоятелство трябва да бъде ценено и това, че престъплението- предмет на това производство е осъществено в сравнително кратък срок след изтърпяване от С. на наказание „лишаване от свобода” по предходно осъждане. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно наказанието на подсъдимия е определено при баланс- около средния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 249, ал.1 НК. Това наказание не е несправедливо и е адекватно на тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на подсъдимия. Касационната инстанция не възприе оплакването, че при индивидуализация на наказанието по конкретно наказателно производство съдът няма право да отчита обществената опасност на даден вид престъпление. Напротив наказателното производство се развива с оглед необходимостта да бъдат защитени от посегателства определени обществени интереси, като в случаите на многократно извършване на еднакви по вид престъпления е налице завишен обществен интерес тези отношения да бъдат охранени. Именно тази необходимост може да бъде отчитана при определянето на наказанието, тъй като същата е свързана с една от двете цели, очертани в чл.36 НК, а именно генералната превенция. Няма спор, че престъпленията по чл.249 НК са разпространени, което е дало и основание на първостепенния и въззивния съд да отчетат това обстоятелство. С това действие не е допуснато нарушение на закона и правилно е това обстоятелство е отчетено при индивидуализация на наказанието. Не може да бъде възприето и тезата, че стойността на изтеглените пари обосновава извод за по- ниска степен на обществена опасност на извършеното престъпление. При внимателно запознаване с материалите по делото се установява, че подсъдимият с няколко транзакции е теглил различни суми и е щял да продължи да извършва отделните инкриминирани деяния, включени в състава на продължаваното престъпление ако дебитната карта не е била блокирана. Това, че са изтеглени само 350 лева не може да обоснове извод, за намалена обществена опасност на извършеното престъпление, тъй като това обстоятелство не се дължи на дейността или решението на С., а на действията на собственика на дебитната карта. Предвид всичко изложено касационният съд прие, че отмерените наказания „лишаване от свобода” за срок от две години (след редукцията по чл.58а НК) и глоба в размер на 350 лева не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК, не следва да бъдат намалявани и са адекватни на данните за личността на подсъдимия и обществената опасност на извършеното от него престъпление. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №83 от 10.04.2013 г., постановено по ВНОХД №68/2013 г. по описа на Апелативен съд-гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.