1 Р Е Ш Е Н И Е № 605 гр. София, 27 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Румен Петров при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 904 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец С. И. Д., чрез повереника й адвокат М. Г. от АК – [населено място], с допълнителни писмени съображения към нея, срещу постановената от Пловдивския окръжен съд нова присъда № 18 от 04 март 2014 година, по внчхд № 143/2014 година, след отмяна на присъда № 68 от 26 ноември 2013 година на Карловския районен съд, 1-ви състав, по нчхд № 350/2011 година по описа на този съд. В жалбата на частния тъжител и граждански ищец Д. и допълнителните съображения към нея, се възразява доказателствената дейност на въззивния съд, като се твърди необективност, игнориране и превратност при оценката на гласните доказателствени източници и на констатациите и изводите на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), в резултат на което са формирани неверни изводи по фактите и неправилно е приложен материалният закон. Всичко това ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Отправеното до съда искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателката С. Д. не участва лично, редовно призована. Представлява се от повереника си адвокат Г., който поддържа касационната жалба при направените в нея оплаквания и изложени в тяхна подкрепа доводи. Подсъдимият А. С. не участва лично, редовно призован и не изпраща процесуален представител. Не е депозирал писмено становище по касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото визираните в жалбата нарушения не са налице. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционният съд е признал подсъдимия А. Х. С. за виновен в това, че на 07. 04. 2011 година във вилната зона в местността „Я. тепе”, в землището на [населено място], Пловдивска област, е причинил лека телесна повреда на С. И. Д., изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане на горната устна, както и откъртване на фрагменти от коронките на първи и втори горни десни зъби, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на хиляда лева. Осъден е да заплати на пострадалата Д. сумата 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законните последици, както и направените от нея разноски по делото. Гражданският иск е отхвърлен до пълния му размер от 3000 лева като неоснователен и недоказан. Съдът е присъдил в полза на държавата направените от съда разноски, като ги е възложил също в тежест на подсъдимия С.. В производство, инициирано от жалба на подсъдимия С., е постановена атакуваната сега по касационен ред нова присъда на въззивния съд, с която първоинстанционната присъда е отменена изцяло и вместо това подсъдимият С. е оправдан по повдигнатото му обвинение. ВКС намира жалбата на подсъдимия С. за допустима, на основание чл. 346, т. 2 от НПК, доколкото с нея се атакува постановена от въззивния съд нова присъда, с която въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са решени по нов и различен начин. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Акцентът в нея и в допълнителните съображения е поставен върху извършения от въззивния съд доказателствен анализ и направените изводи по фактите. Твърди се, че този съд е оценил превратно, не по действителното им съдържание, гласните доказателствени източници – показанията на свидетелите - очевидци на инцидента, които неоснователно е отказал да кредитира за достоверност. Поради това и направените от съда фактически изводи имат ненадлежна доказателствена основа, довела до неправилното оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Следва да се отбележи, че извършеният от въззивния съд собствен анализ на доказателствата по делото е пространен и детайлен. Той е акцентиран основно върху показанията на свидетелите Т. Д. и Я. Д. (съпруг и син на пострадалата, л. 88 и л. 75 от нчх дело), на свид. Г. (полицай, отзовал се на повикването по повод инцидента, л. 74 и л. 136 от нчх дело), всички те обсъдени и във връзка с констатациите и заключението на СМЕ (експерт д-р Ш., л. 47 от нчх дело). Не би могло да се приеме обаче, че този анализ е лишен от игнориране и превратност, в който случай направените от съда изводи по фактите биха имали надлежна доказателствена основа. И това е така, защото: При оценката на гласните доказателствени източници по делото въззивният съд е приел (стр. 4, абз. последен от решението), че те условно могат да бъдат обособени в две групи – обслужващи тезата на обвинението (свидетелите Д.) и подпомагащи защитната теза (свидетелите С., С., И. и П.). Извън двете групи остават показанията на свидетелите Г., Р. и М. (полицейски служители, които са незаинтересовани по делото лица (пак там). Първоинстанционният съд е кредитирал за достоверност показанията на първата група свидетели – извод, с който въззивният съд не се е съгласил, което поначало е възможно и допустимо. За да даде обаче различна от тази на първоинстанционния съд оценка на гласните доказателства по делото, въззивният съд е възприел изначално грешен подход – в основата на тази своя оценка той е поставил експертното заключение на д-р Ш. „... относно това какво е било положението на телата и какво е възприето от околните ...” (стр. 5, абз. 3 от решението). Именно експертните констатации съдът е съобразил за преценката си за достоверност на гласните доказателства по делото. Този подход е абсолютно неприемлив, защото не държи сметка за процесуалноправната природа на експертното изследване, което не е източник на доказателствени факти – то не е доказателство или доказателствено средство, а основан на специални знания извод за неизвестни факти на базата на известни такива, който само подпомага съответния орган (съд, прокурор, разследващ орган) да разкрие обективната истина по делото. Съдържащите се в експертизата оценки се отнасят винаги само до фактически, но не и до правни въпроси и никога нямат обвързващ характер. Формалното разделяне на гласните доказателствени средства на две групи с оглед противоречивостта на съдържанието им, какъвто е настоящият случай, предполага отстраняване на противоречията чрез всички допустими от закона процесуални способи и във всички случаи изисква действително задълбочен и прецизен доказателствен анализ, какъвто в не е направен. Всъщност, съдът е обсъдил само показанията на свидетелите Д. и тези на свид. Г., но не и на останалите свидетели по делото (стр. 5 - 6 от решението). Основният спорен по делото въпрос за това нанесен ли е удар в областта на устата на пострадалата и нанесен ли е той от подсъдимия С., няма как да намери отговор в експертното заключение. То единствено констатира уврежданията и обяснява възможния им произход, съобразно съдържанието на гласните доказателствени източници, на писмените такива и пр., но няма как да изведе факта на физическото въздействие, което ги е причинило. По делото е установено наличието на увреждане на пострадалата с характеристиките, описани във фиша за спешна медицинска помощ и в медицинското свидетелство № 39/08. 04. 2011 година (л. 4 и л. 5 от нчх дело). Дали това увреждане е причинено от подсъдимия С., е въпрос на доказателства, а не на експертиза. Съдът е отказал да кредитира за достоверност показанията на свидетелите Д., без да изложи ясни и конкретни съображения за това, извън тези за някакво тяхно несъответствие с експертното заключение по делото. Дори и да е налице „преекспониране” на видимите последици от нараняването на пострадалата, както това е приел съдът (стр. 5 от решението), това не дава основание за извод, че телесно увреждане не е причинено или не е причинено от подсъдимия. Право на съда е да кредитира или да откаже това по отношение на показанията на свидетелите, но не и като резултат на фрагментарност и превратност в тяхната оценка, какъвто е настоящият случай. Ако от свидетелските показания не може да се установи точно с коя ръка подсъдимият е нанесъл удара на пострадалата, това съвсем не означава, че удар не е имало (стр. 5 от решението). Буди недоумение коментарът относно „... с коя част на лакътя ...” е нанесен ударът (стр. 6 от решението). Невъзможността свидетелят да съобщи всички детайли на случая, защото не ги е възприел, не е основание за извод за негова недобросъвестност, а напротив. Необяснимо е и вниманието, което е отделено единствено на показанията на свид. Г. (един от тримата полицейски служители и свидетели по делото), доколкото той не е бил очевидец на инцидента, не е имал непосредствени възприятия за него, а само за последиците, наред с останалите двама свидетели – Р. и М.. В рамките на обсъждането и оценката на неговите показания съдът се е позовал на докладна записка от приложена по делото преписка на РУП – [населено място], което е недопустимо. Всички действия, извършени не по реда на НПК, а в рамките на проверка по ЗМВР, няма как да бъдат ценени в наказателното производство, още по-малко като източник на доказателствени факти. В решението практически липсват изложени факти относно главния факт на процеса – извършено ли е деянието и извършено ли е то от подсъдимия (вж. стр. 7 от същото). Не става ясно какво е приел съдът относно несъмнено установеното увреждане на пострадалата Д. в рамките на инкриминирания инцидент. Всъщност, по делото са налице достатъчно доказателствени източници, събрани по надлежния ред, които позволяват коректни фактически изводи при тяхното пълно, обективно и всестранно обсъждане и оценка. Освен посочените и обсъдени по-горе, източници на преки доказателствени факти са и показанията на останалите свидетели по делото, вкл. и очевидци на случая, като например свид. Хр. С.. Един цялостен и задълбочен анализ на съдържащите се в гласните доказателствени източници факти, съобразно и данните от експертното обсъждане и заключения, дават възможност за формиране на несъмнени и безпротиворечиви фактически изводи, което обаче в случая не е направено. Горните констатации дават основание за извод за допуснати от страна на въззивния съд нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които нарушения са съществени, защото ограничават правата на страните в процеса и възпрепятстват правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактическите положения (по доказването), а не само по приложението на материалния закон (по правната квалификация). Едва след направени надлежни и обосновани изводи по фактите, следва да се прецени и приложимият материален закон, като се съобразят доводите на страните, направени пред касационната инстанция и те получат своя убедителен отговор. Поради това, атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да се съобразят направените по делото и изложени по-горе констатации. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановената от Пловдивския окръжен съд нова присъда № 18 от 04 март 2014 година, по внчхд № 143/2014 година. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.