Р Е Ш Е Н И Е   № 80   гр.София, 15 март  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети февруари   две хиляди и десета  година в  състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                               ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                                                                                       със секретар   Иванка Илиева при участието на прокурора    ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 732/2009 година   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура и жалба от защитника на подсъдимия Р. Т. В. против присъда № 209 от 9. ХІ.2009 год. по внохд № 253/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. Оплакванията в протеста са за допуснати нарушения на материалния закон при определяне размера на наложените на подсъдимите Р. и С. В. глоби, и при определяне първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на В. наказание лишаване от свобода, както и за явна несправедливост на определената на Р. В. кумулативна санкция, която прокурорът преценява за справедлива „към средния размер на законовите параметри”. Защитникът на подсъдимия В намира обвинението за недоказано „по безспорен начин” и твърди, че не е конкретизирано с обвинителния акт, при което искането му е за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на този подсъдим. Алтернативно се прави искане за изменяване на присъдата и намаляване наложеното на В. наказание лишаване от свобода, а в писмено становище се поддържа и „евентуално да бъде обсъден и въпросът за приложимостта на … условното осъждане”. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста. Подсъдимият В. и защитникът му поддържат жалбата си. Защитникът на подсъдимата Ст. В. иска оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 19 от 9.VІІ.2009 год. по нохд № 1/2008 год. на Плевенския окръжен съд, подсъдимият Р. Т. В. е признат за невиновен в това, в качеството си на собственик и управител на „Кармен”ООД-Плевен да е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери от 116 216,74 лева, потвърждавайки неистина в подадени по ЗДДС 6 справки-декларации за данъчните периоди, обхващащи месеците ІІ, ІІІ, ІV, V, VІІ и VІІІ.2005 год., при което е оправдан по обвинението в престъпление по отм. чл.257, ал.1 във вр. с чл.255, ал.1 и чл. 26. НК. Подсъдимата С. Й. В. е призната за невиновна в това, в качеството си на собственик и управител на същото ООД да е избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери от 40 304,74 лева, потвърждавайки неистина в подадена по ЗДДС справка декларация за данъчния период, обхващащ м.VІ.2005 год., при което също е оправдана по обвинението в престъпление по отм. чл.257, ал.1 във вр. с чл.255, ал.1 НК. Двамата подсъдими са признати за невиновни и в това, че като собственици и управители на изпадналото в неплатежоспособност „Кармен”ООД-гр. Плевен, дължащо на държавата невнесен ДДС в размер на 164 556,02 лева, установен с влязъл в сила ДРА от 20.ІІІ.2006 год. на ТД на НАП-Плевен, в 15-дневен срок от спирането на плащанията не са поискали от Плевенския окръжен съд откриване на производство по обявяването им в несъстоятелност, при което са оправдани и по обвинението в престъпление по чл.227б, ал.2 НК. С обжалваната въззивна присъда е отменено оправдаването на подсъдимите за извършените от тях престъпления против данъчната система и след признаването им за виновни двамата са осъдени на по 2 години лишаване от свобода и на по 2 000 лева глоба. Наложеното на В. наказание лишаване от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 4 години, а същото наказание на В. е постановено да се изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. Потвърдено е оправдаването на подсъдимите за престъплението против кредиторите. Жалбата от защитника на подсъдимия Р. Т. В. е неоснователна. Според този жалбоподател, извършеното от В. данъчно престъпление не било доказано, защото в собственото му и управлявано от него дружество липсвали „първични документи… касови книги на дружеството за плащане в брой” или „по банков път”, изобщо каквато и да било „документална база за процесния период” от м.І до м.VІІІ.2005 год. Престъплението не се доказвало нито от заявеното от свидетелите, разпитани в първата инстанция, нито от заключението на експерта В. Д. Габровска. Доводите не се основават на установените по делото факти. Вдействителност в „Кармен”ООД е имало „документална база за процесния период”, имало е и „първични документи”-фактури за сключени облагаеми сделки. Последните обаче са били неистински и не са отразявали реално сключени сделки, което безспорно е установено както при проверката в счетоводството на посочените във фактурите „съконтрахенти” на „Кармен”ООД – ЕТ”Изгрев-Димитър Димитров”, „Крис-74”ЕООД, ЕТ”САС-Валери Грозданов”, „Бултекс-21”ЕООД и „Деметра”ЕООД, така и от експертното заключение на В. Д. Габровска, разпитана в проведеното на 23.ІІ.2009 год. съдебно заседание, и от показанията съответно на Д. Ив. Димитров и Бл. Ал. Б. , разпитани на 23.ІІ.2009 год., на В. Сл. Грозданов, разпитан на 14.V.с.г., от показанията на К. Д.Димова, дадени при досъдебното разследване и приобщени към доказателсвения материал в съдебното заседание на 9.VІІ.2009 год., от показанията на Ив. Г. Димитров и П. Сп. Т. , разпитани на 14.V.с.г. Неоснователно се твърди в жалбата, че „обвинението не е конкретизирало обвиненията… относно… сумите по посочените обвинения”, както и „е ли… налице продължавано престъпление” и такова в „големи размери”, която неоснователност следва от съдържащото се в заключителната част на обвинителния акт и към която следва да се отнесе още твърдението за липса на „конкретизация… относно механизма” на извършеното от В. данъчно престъпление. Не били конкретизирани, според защитата, още „вида и стойността на извършените сделки” – стойността им е посочена, а предвид отсъствието на реално сключени сделки е без значение описаното в инкриминираните фактури като облагаема доставка на стоки или услуги – както и „обстоятелствата относно начина на изготвяне на самите справки” предвид съществуващите в тях „два раздела „А”… и „Б”, за което обстоятелство има неясно какво отношение към престъпната дейност на В. , изразяваща се в лъжливото документиране наличието на облагаеми по ЗДДС сделки с разлика в цената в полза на покупките/услугите, заплатени от „Кармен”ООД, която разлика му дава право да иска възстановяване на данъчен кредит, респ. прихващане на сумата от задължението за следващия отчетен период. Протестът е основателен. Във вр. с чл.2, ал.2 НК, В. са осъдени по по-благоприятния в сравнение със сега действащия чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, предл.първо отменен чл.257, ал. във вр. с чл.255, ал.1 НК – по-благоприятен и с оглед вида на кумулативно предвидените наказания, и с оглед сроковете на лишаване от свобода. В абз.първи на с.17 от въззивната присъда е прието, че на двамата подсъдими следва да се наложат наказания „лишаване от свобода в предвидения от закона минимум – две години и предвидения минимален размер по отношение на глобата”. Минималният размер на глобата обаче е 5 000 лева, докато с диспозитива на присъдата и в противоречие с казаното по-горе в мотивите, В. са осъдени да заплатят по 2 000 лева глоба. Допуснато е нарушение на материалния закон, което не може да се отстрани от касационната инстанция, тъй като налага увеличаване на наказанието – чл.354, ал.3, т.1 НПК. По арг. от същото ограничение не може да се отстрани и второто нарушение на материалния закон – на чл.61, т.2 ЗИН – с постановяването В. да изтърпи наложеното му наказание в затворническо общежитие от закрит тип при общ, вместо при строг първоначален режим. Двете нарушения налагат отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което въззивният съд наново следва да прецени и правилността на наложената на В. кумулативна санкция. ВКС споделя възражението в протеста за явна несправедливост на тази санкция. На двамата подсъдими са наложени едни и същи наказания въпреки значителното различие в обстоятелствата от значение за индивидуализацията им. Докато В. е с чисто съдебно минало, В. е многократно, 7 пъти, осъждан за умишлени престъпления от общ характер, като с 6 от присъдите му е налагано наказание лишаване от свобода, изтърпяно ефективно. В. е осъдена за данъчно престъпление, извършено с едно деяние, докато В. е осъден за същото престъпление, но извършено с 6 деяния, сочещо от негова страна на упорито преследване на набелязаната престъпна цел, а и последното му осъждане с влязло в сила споразумение, одобрено от Софийския районен съд по нохд № 14546/2005 год., макар и за престъпление по чл.227б, ал.2 НК, съдържа информация за задължение, възникнало от съставен на В. ДРА като представляващ друго дружество с дейност, сходна вероятно на развиваната от „Кармен”ООД. При тези данни трудно биха могли да се открият по отношение на Р. В. смекчаващи отговорността му обстоятелства, а още по-малко такива, които да обосноват санкционирането му с минималните наказания за извършеното данъчно престъпление. С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.3, т.1 и 3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА № 209 от 9. ХІ.2009 год. по внохд № 253/2009 год. на Великотърновския апелативен съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от съдебното заседание. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: