Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

гр. София, 03.09.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 15 март през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА

При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.А. гр.д. № 951 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от ищеца [фирма] [населено място], чрез адв. В. Р. против решение № 350/04.07.2011 г. по в.гр.дело № 384/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 147/02.02.2011 г. по гр.дело № 1781/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС от жалбоподателя срещу [община] за недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ поземлен имот № */бивш № */ по КК с площ от 4654 кв.м.
Поддържаните доводи за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
С определение № 1171/19.12.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за предпоставките по чл.17а ЗППДОП за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно, респективно общинско имущество.
В писмен отговор ответникът по жалбата [община], чрез адв. Ев. Б. и адв. Н. С. са изразили становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд е приел за неоснователен предявеният иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от жалбоподателя относно недвижимия имот, находящ се в [населено място], представляващ поземлен имот № */бивш № */ по КК с площ от 4654 кв.м.
От фактическа страна е прието, че с договор № 106/30.07.2007 г. [община] продала на [фирма] [населено място] правото на собственост върху 100% от дяловете в капитала на [фирма] [населено място]. Наименованието на дружеството е променено на [фирма].
С решение № 638/25.07.95 г. О. с. [населено място] в капитала на [фирма] е включено имуществото – 26 дка. асфалтова база, складова база с общински терен 26 дка, адм.сграда, цех за колбаси, варовъзел, гаражи и складова база с терен 13 дка., 570 кв.м. , свинеферма 7 дка.
Прието е от съда, че с решение № 118/27.10.92 г. на О. А. са приети допълнителни обстоятелства, необходими за съдебната регистрация на дружеството – наименование – „Св.Кн.Б. I”, седалище, предмет на дейност, размер на капитала, назначаване на управител на дружеството. Според съда съдържанието на решението сочи на взето друго решение на ОС [населено място], което не е приложено по делото.
Прието е че е съставен акт за държавна собственост на 01.09.95 г. според който в оперативно управление на [фирма] е предоставено застроено и незастроено място от 52 дка, представляващо парцел *- Б. – п. з. „С.” кв.3 с отбелязване, че с акт за въвод от 13.01.88 г. са предоставени 30 дка земя, включена в уставния капитал на дружеството, съответно за останалите 22 дка липсват данни за начина на предоставяне.
Възоснова на приложен акт за въвод във владение и трасиране на границите на „С. б. на Б.-А. от 13.01.88 г. е установено, че с решение на комисията за земята при МС от 1987 г. за СП Б. А. се отреждат 30 дка, че има одобрен генерално застроителен план, документ за плащане към републиканския бюджет, протокол за трасиране на границите и скица.
С акт за общинска частна собственост от 19.08.97 г. е записан като общинска собственост имот застроено и незастроено място от 52 000 кв.м., находящ се в П. з.”С.” кв.3 пар.*”Б.”, с отбелязване в т.15, че имота е включен в капитала на дружеството, а в т.17 е с отбелязване, че на осн. Заповед № А-558/98 г. на К. на общината за промяна на регулационния план на ПЗ”С.” УПИ *”Б.” в кв.3 се разделя на – УПИ * стопанска дейност в кв.11 собственост на Б. и УПИ * общински дейности – общински. УПИ * стопанска дейност е с кадастрален идентификатор * с площ от 34 378 кв.м.
Прието е, че с декларация по ЗМДТ дружеството-жалбоподател е декларирало на 30.06.2010 г. имот с площ от 34 378 кв.м.
От правна страна съдът е приел, че към 1992 г. фирма „Б. А.” е преобразувана в търговско дружество и е вписано в търговския регистър на ПОС като [фирма], като правата на собственост се упражняват от О. с. А.. Прието е, че за да се позове жалбоподателят на чл.17а ЗППДОП/отм./ за процесния имот ПИ № */бивш ПИ № */ с площ от 4 654 кв.м., находящ се в [населено място], то следва да докаже, че имота е включен в баланса на дружеството с акта на учредяването му. Според съда такива доказателства, че през 1992 г. в баланса на преобразуваното търговско дружество е включен процесния имот не са представени.
Прието е, че регулационния статут на процесния имот съобразно заключението на вещото лице следва да се обсъжда при наличие на доказателства за включените имоти в баланса на дружеството при образуването му, каквито не са представени.
Съдът е приел, че при преобразуване на дружеството през 1992 г. собствеността е държавна. През 1995 г. е издаден акт за държавна собственост, в който е отразено, че в оперативно управление на дружеството се предоставя парцел *”Б.” в кв.3 п. з.”С.” заедно със сгради с площ 52 000 кв.м. Съдът е направил извода, че предоставянето на оперативно управление не е прехвърляне на право на собственост и не означава включването на имота в баланса на дружеството.
Съдът е взел предвид и регулационния статут на процесния имот съобразно промените в регулационния план от 1998 г., както и заснемането на имота съобразно Кадастралната карта от 2004 г.
По правния въпрос:
С решение № 238/09.08.2010 г. по гр.дело № 685/2009 г. на ВКС II г.о. и решение № 33/06.04.2011 г. по гр.дело № 992/2010 г. на ВКС II г.о и двете, постановени по чл.290 ГПК по поставения правен въпрос е прието, че за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно имущество по чл.17а ЗППДОП/отм./ следва да са налице предпоставките – собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие, преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството, съответно в акта за преобразуване да не е предвидено нещо друго за това имущество.
Настоящият съдебен състав възприема цитираната практика на състави на ВКС относно разрешението на формулирания правен въпрос. Фактическия състав на чл.17а ЗППДОП/отм./ касае и придобиване право на собственост от търговско дружество с общинско имущество. И в този случай следва да се установи наличието на елементите – вещта да е била предоставена за стопанисване и управление на приватизиращото се общинско предприятие и да не е изрично изключена с акта за преобразуването.
Като взема предвид изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното:
С оглед разрешението на поставения правен въпрос съдът намира за неправилен извода на въззивния съд, че ищецът не е доказал процесния имот с обозначение ПИ № *, бивш ПИ № * по КК на [населено място] с площ от 4 654 кв.м., находящ се в [населено място] да е придобит на осн.чл.17а ЗППДОП/отм./ от [фирма]. Неправилен е извода, че за процесния имот не са налице предпоставките на чл.17а ЗППДОП/отм./ - не са налице доказателства да е бил включен в баланса на дружеството с акта на учредяването му към 1992 г., поради което собствеността върху имота не е преминала в патримониума на новоучреденото дружество [фирма] [населено място], чието наименование е променено на [фирма] [населено място].
Установено е по делото, че с договор № 106/30.07.2007 г. за приватизационна продажба на дялове, представляващи 100% от дяловете в капитала на [фирма] [населено място] [населено място] продала на [фирма] [населено място] 100% от дяловете в капитала на [фирма]. Впоследствие дружеството е с променено наименование на [фирма].
Установено е също, че [фирма] е вписано в търговския регистър на Пловдивския окръжен съд с решение № 14778/20.11.92 г. по ф.дело № 11214/92 г. с посоченото наименование, предмет на дейност, капитал и органи на управление и представителство. Към този момент едноличен собственик на капитала е [община], а правата на собственост се упражняват от О. с. [населено място]. Дружеството е правоприемник на о. ф. „Б.” [населено място], която от своя страна е правоприемник на СП”Б.” [населено място].
От приложените по делото писмени доказателства – Решение № 638 на О. с. А. от проведено заседание на 25.07.95 г. и приложения акт за държавна собственост № 2895/01.09.1995 г. е установено, че застроено и незастроено място с площ от 52000 кв.м., находящо се в ПЗ”С.” кв.3, представляващо парцел *”Б.”, ведно с производствен корпус, сервизна сграда, канцеларии и лаборатория е отразен като имот държавна собственост с предоставено оперативно управление на [фирма] [населено място]. Удостоверено е в акта, че с акт за въвод са предоставени 30 дка земя, включена в уставния фонд на дружеството, а за останалите 22 дка липсват документи за начин на предоставяне и плащане.
С акт за общинска частна собственост № 86/19.08.97 г. на осн.чл.2,ал.4 ЗОС и чл.30,ал.4 от ППЗОС недвижим имот, представляващ застроено и незастроено място с площ от 52000 кв.м. , находящ се в ПЗ”С.”, кв.3, пар.*”Б.”, заедно с производствен корпус с площ от 1512 кв.м., сервизна сграда с площ от 90 кв.м. и канцеларии и лаборатория с площ от 126 кв.м. е записан като общинска собственост, с отбелязване, че имота е включен в капитала на [фирма] [населено място]. В същият акт е удостоверено, че на осн.Заповед № А-558/1998 г. на К. на [община] за промяна на регулационния план на ПЗ”С.” УПИ *”Б.”, кв.3 се разделя на УПИ *- стопанска дейност, кв.11, собственост на Б. и УПИ *-общ.дейности – общински. Съобразно Заповед № КД-14-16-140/03.04.2005 г. УПИ * ст.дейност е с кадастрален идентификатор * с площ от 34 378 кв.м. Последното отбелязване в акта е от 11.05.2006 г.
Установено е възоснова на изслушана СТЕ, че съобразно КРП”П. зона-север” [населено място], одобрен със заповед № 557/1988 г. за процесния имот, обозначен по този план като УПИ *”Б.” в кв.3 има заснети имотни граници, без да е посочена с отделен планоснимачен номер площадката и имотните граници са заснети частично.
Съобразно КРП”П. зона-север” [населено място], одобрен със заповед № А-558/98 г. УПИ *-„Б.”, кв.3 по предходния план е разделен на два нови УПИ – * С. дейност в кв.11 с площ от 34.400 дка и УПИ *-Обществена дейност, като няма заснети планоснимачни номера за имотите. Имотът, съответен на УПИ *-СП „Б.”,кв.3 е заснет по един и същ начин в плановете от 1988 г. и от 1998 г. с частични граници.
Установено е, че с одобрената през 2004 г. Кадастрална карта на имот УПИ * – ”Б.” в кв.3 по плана от 1988 г. съответства ПИ *, записан като общински, като източната граница е заснета по кадастралната граница в плана от 1998 г. От източната страна на имота е заснет и имот № * с площ от 5 393 кв.м., записан по кадастралния регистър на [община].
Впоследствие със Заповеди № КД-14-16-161/08.07.2005 г., Заповед № КД-14-16-140/03.04.2006 г., Заповед № КД-14-16-394/11.10.2006 г. на Службата по кадастъра е изменена Кадастралната карта – изменяни са граници на поземлени имоти, образувани са нови имоти. С последното изменение на Кадастралната карта от 2006 г. спорния имот е обозначен като ПИ № *.
Като взема предвид установените факти съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл.17а ЗППДОП/отм./ и правото на собственост върху недвижим имот, представляващо УПИ *”Б.”, с площ от 52000 кв.м. ведно с производствен корпус, сервизна сграда, канцеларии и лаборатория е преминало в патримониума на [фирма] [населено място] към 1992 г. Към настоящият момент дружеството е с наименование [фирма]. Установено е, че описания недвижим имот е бил предоставен за стопанисване и управление на приватизиращото се общинско предприятие СП”Б.”, чиито правоприемник е ОФ”Б.” [населено място], преобразувана в еднолично търговско дружество с имущество общинска собственост – „Св.К. Б. I” [населено място]. Не са налице данни по делото да е предвидено друго в акта за преобразуване за това имущество. Решаващи за извода, че правото на собственост на имот с площ от 52000 кв.м. е преминало в патримониума на „Св.К. Б. I” е, че имота е предоставен за стопанисване и управление на СП „Б.” [населено място] и последващото преобразуване на това предприятие.
Предмет на исковата претенция е недвижим имот обозначен като ПИ № */бивш ПИ № */ с площ от 4 654 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], който според твърденията на ищеца е част от описания имот с обща площ от 52 000 кв.м., представляващ УПИ *”Б.” в кв.3 промишлена зона „С.” на [населено място] по плана от 1988 г., за който по плана от 1998 година са отредени два УПИ - УПИ – * С. дейност в кв.11 с площ от 34.400 дка и УПИ *-Обществена дейност, съответно първият записан, като собственост на [фирма], а вторият като общинска собственост. Въззивният съд не е изложил мотиви за настъпилия отчуждителен ефект на действащия регулационен план, както и дали е приложена регулацията. При наличие на промяна в регулационния статут на УПИ *”Б.” в кв.3 промишлена зона „С.” съобразно предвижданията с регулационния план от 1998 г. следва да се изясни дали процесния имот е част от УПИ – * С. дейност в кв.11 с площ от 34.400 дка. или от УПИ * обществени дейности съобразно посочения план. Заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза в тази насока е непълно. Освен това не е отразено графично от вещото лице процесният имот попада ли в УПИ – * С. дейност в кв.11 с площ от 34.400 дка. или в УПИ * обществени дейности в кв.11. Изясняването на регулационния статут на имота от 52000 кв.м., включен в капитала на „Св.К. Б. I”, съответно на спорния имот, както и настъпилите регулационни промени е от значение за решаващите изводи по основателността на предявения иск.
С оглед на изложеното съдът намира, че е необходимо извършване на нови процесуални действия – назначаване на съдебно техническа експертиза за изясняване на регулационния статут на имота от 52000 кв.м. по регулационния план от 1988 г., според който за имота е отреден УПИ *”Б.” в кв.3 промишлена зона „С.” на [населено място] и регулационния статут на този имот по действащия план от 1998 г., както и включва ли се спорния имот с площ от 4654 кв.м. в УПИ – * С. дейност в кв.11 или в имот УПИ * обществени дейности в кв.11.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Делото следва да се върне за ново разглеждане в хода на което следва да се извършат посочените по-горе съдопроизводствени действия.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение № 350/04.07.2011 г. по в.гр.дело № 384/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: