3 Р Е Ш Е Н И Е № 173 гр. София, 24.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети май двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ Е. ТОМОВ при участието на секретаря А. Б. изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр. дело № 424/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ [фирма], [населено място] е подала касационна жалба против решение № 518 от 15.12.2010 г. по гр. дело № 779/2010 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от Д. М. Ц. против МБАЛ [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществения иск до размер на сумата 2209.02 лв., ведно със законната лихва от 12.05.2010 г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която МБАЛ [фирма], [населено място] е осъдена да заплати на Д. М. Ц. 150 лв. разноски пред въззивната инстанция. К. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По – конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, с оглед мотивите на въззивния съд за нарушения на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, която счита, че е спазил при издаването на заповедта по чл. 188, т. 3 КТ. Ответникът по касация – Д. М. Ц. не е взела становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /ІІІ г.о./, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 183/10.02.2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение с оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Във въззивното решение са изложени съображения за това, че заповед № 10/12.03.2010 г. на управителя на МБАЛ [фирма], [населено място], с която ищцата е уволнена дисциплинарно от длъжност „санитарка” с място на работа - О. е издадена при несъобразяване с императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивирането й, тъй като фактическото основание сочи единствено на факта на подадената жалба, но не и дали работодателят приема, че обвиненията в жалбата са обективни и описаното в жалбата нарушение извършено. Във връзка с поставения правен въпрос следва да се има предвид, че в задължителната съдебна практика / напр. решение № 642/12.10.2010 г. по гр. дело № 1208/2009 г. на ВКС, ІV г.о./ е обосновано виждането, че мотивирането за обстоятелства, поради които е издадена заповедта за уволнение може да се съдържа и в друг документ, към който препраща заповедта, след като същият документ е станал достояние на работника или служителя. ВКС в настоящият си състав намира практиката в цитираното решение за правилна. С оглед целта на мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение – преценка на изискването за еднократност на наказанието, съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ, възможността на наказания работник или служител да осъществи ефективна защита на своите права, настоящият състав на ВКС приема, че излагането на обстоятелства, поради които се налага дисциплинарното уволнение трябва да се обективира в документи на работодателя, изразяващи неговите или на негови служители, на които е възложил проверка по случая констатации, за които се преценява налагане на наказание по чл. 188 КТ. При такава хипотеза препращането в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ към документ на работодателя, относим към нарушенията с оглед, на които се ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя е начин за мотивиране на заповедта. С оглед на така възприетите правни разрешения ВКС приема следните мотиви по съществото на касационната жалба: В разглежданият случай ответникът по исковете не е спазил изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта, предмет на спора. Налагането на дисциплинарно наказание по чл. 188, т.3 КТ е обосновано с подаването на жалба от придружител на пациент срещу ищцата и с кратко възпроизвеждане на същата жалба. Изготвянето на заповед по чл. 188, т.3 КТ по този начин не е мотивиране на дисциплинарното уволнение, тъй като липсват установените от работодателя обстоятелства, формиращи фактическото основание на нарушението, както и констатирани и отразени в друг документ, изходящ от него такива обстоятелства. Както правилно е приел въззивният съд, формулирането на фактическото основание за уволнение единствено с оглед подаването на жалба, без да е отразено отношението на работодателя относно изложените в жалбата данни не съставлява мотивиране на заповед за дисциплинарно уволнение съгласно чл. 195, ал. 1 КТ. Предвид изложеното следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на процесното уволнение са обосновани, правилно същият съд е приел исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ, имуществения иск до посочения размер за основателни. Не са допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което въззивното решение следва да се остави в сила. По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 518 от 15.12.2010 г. по гр. дело № 779/2010 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от Д. М. Ц. против Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществения иск до размер на сумата 2209.02 лв., ведно със законната лихва от 12.05.2010 г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] е осъдена да заплати на Д. М. Ц. 150 лв. разноски пред въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: