11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
[населено място], 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1510 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ПРИСТА АВТО“ АД срещу решение № 484/27.02.2019 г. по в. т. д. № 4105/2018 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 1089/01.06.2018 г. по т. д. № 2099/2017 г. на Софийски градски съд и по исковете с правно основание чл. 74 ТЗ, предявени от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от своята майка и законен представител А. П. Д., срещу „ПРИСТА АВТО“ АД, са отменени пет решения на общо събрание на акционерите в дружеството, взети на 15.06.2017 г.
В подадената от „ПРИСТА АВТО“ АД жалба се сочи касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – противоречие с материалния закон. Твърди се, че с обжалваното решение неправилно е приложена разпоредбата на чл. 177 ТЗ и нейната рефлексия върху участието на съпритежатели на акции в работата на общото събрание. Навеждат се доводи, че правилото на чл. 177 ТЗ препятства самостоятелното участие в работата на общо събрание на съпритежател при липса на определен от всички общ пълномощник. Ненадлежното упражняване на съвместните права по акции не може да послужи като основание за защита срещу отказ на дружеството да ги зачете. Релевира се, че неправилно въззивният съд е направил аналогия между упражняване на членствени права по съпритежаван дружествен дял в ООД по смисъла на чл. 132 ТЗ и упражняване на членствени права по съпритежавана акция в АД. Акцентира се от касатора върху различната природа на двата вида търговски дружества. Заявява се становище, че дори да бъде прието, че всеки отделен съпритежател има свое самостоятелно право на участие в общото събрание, това участие би се свело само до съвещателен глас. При гласуване на точките от дневния ред индивидуалните гласове на отделните съпритежатели ще са правно ирелевантни за дружеството и същите няма да бъдат взети в предвид при отчитане на резултата от гласуване. В този смисъл се излага довод за неправилно изведен мотив във въззивното решение, че при упражняване от съпритежателя на неимуществени членствени права, а именно участие в общо събрание и упражняване право на глас, се дерогира изискването на чл. 177 ТЗ за определяне на общ пълномощник, доколкото в противен случай биха се ограничили лични права от категорията на неотменимите такива. С оглед изложените съображения е формирано искане за отмяна на атакуваното въззивно решение и присъждане на разноски за трите съдебни инстанции
От ответниците Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., е подаден отговор по касационната жалба. В него се изразява позиция, че решението на Апелативен съд София е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено. Излагат се доводи, че правилно въззивният съд е разгледал и обсъдил различните права, които акционерното участие предоставя на всеки акционер, независимо дали той е самостоятелен притежател на акция или съпритежател. Независимо, че упражняване правото на глас се извършва заедно от всички съпритежатели на акцията, то това не означава, че всички други права следва да се упражняват по този начин. Участието в общото събрание предоставя възможност за упражняване на контролните права, които акционерът притежава, както и възможност да се произнася със съвещателен глас. Направено е позоваване на решение № 62/28.06.2017 г. по т. д. № 298/2016 г. на I ТО на ВКС, с което е прието, че процесуална легитимация за предявяване на иск с цел защита на членствени права в акционерно дружество е налице за част от сънаследниците на поименни акции, притежаващи идеални части от всяка акция. Счетено е, че от това разрешение следва извод, че не всички права на акционера съпритежател могат да бъдат упражнявани по реда на чл. 177 ТЗ. Заявено е противопоставяне на извършеното от касатора съпоставяне между правилата за упражняване на членствени права в дружество с ограничена отговорност и тези за упражняване на членствени права в акционерно дружество. Според ответниците по касация сочените от жалбоподателя разпоредби всъщност имат аналогичен смисъл. Изводът на въззивния съд, че недопускането им до участие в общото събрание е засегнало техните контролни и управителни не произтича от предвиденото в чл. 132 ТЗ, а от характера на членственото правоотношение като съакционери. Изтъкнат е довод, че когато в наследствената маса попадат налични акции, то тези акции следва да бъдат разпределени между сънаследниците пропорционално на наследствените им дялове по подобие наследяването на вземания, а не като вещите в съсобственост. В този смисъл е направено позоваване на уредбата в чл. 172 и чл. 172а, ал. 4 от Правилника за дейността на „Централен депозитар“ АД. Посочено е, че наследяването на акции влече след себе си и наследяване на членственото правоотношение, а не на самата вещ – ценна книга. С отговора е формулирано искане за присъждане на разноски за касационното производство.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложените становища в жалбата, съответно в отговора на касационната жалба. От представителя на касатора е извършено позоваване на формирана след постановяване на определението по чл. 288 ГПК практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 47/31.07.2020 г. по т. д. № 673/2019 г. на II ТО и решение № 58/10.08.2020 г. по т. д. № 101/2019 г. на I ТО на ВКС.
С определение № 132/04.03.2020 г. при преценено наличие на допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд София решение № 484/27.02.2019 г. по в. т. д. № 4105/2018 г. в неговата цялост по материалноправния въпрос : „Има ли право притежателят на идеални части от акции да участва самостоятелно на общо събрание на акционерите без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :
С обжалваното решение на Апелативен съд София е отменено решение № 1089/01.06.2018 г. по т. д. № 2099/2017 г. на Софийски градски съд и по предявените от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от своята майка и законен представител А. П. Д., срещу „ПРИСТА АВТО“ АД искове по чл. 74 ТЗ са отменени пет решения, взети на общо събрание на акционерите от дата 15.06.2017 г. В мотивите на въззивното решение е прието, че съпритежаването на акции и делегирането на мандат за представителство пред дружеството не отменя правото на всеки от съпритежателите да участва лично в работата на общото събрание и да гласува, стига упражняването на това право да е еднопосочно с останалите. Направено е позоваване на решения, постановени от ВКС, а именно : решение № 423/10.06.2004 г. по гр. д. № 1432/2003 г. на ТК, и решение № 127/10.02.2015 г. по т. д. № 3197/2013 г. на ТК, II ТО, както и аналогия между разпоредбите на чл. 132 ТЗ и чл. 177 ТЗ. Прието е, че еднопосочното упражняване на правото на глас изисква да се формира общ глас по всяко от решенията на общото събрание било с единодушие, било с мнозинство, като в противен случай индивидуалните гласове на акционерите не могат да се вземат в предвид и следва да се приеме, че правото на глас на съпритежателите не е надлежно упражнено. В мотивите на решението е посочено още, че недопускането на ищците до самостоятелно участие в общото събрание на 15.06.2017 г., въпреки липсата на упълномощен общ представител от всички съпритежатели, представлява съществено нарушение на техните права да участват в управлението на дружеството, поради което взетите на общото събрание решения са незаконосъобразни и като такива отменяеми.
По релевирания правен въпрос :
На въпроса, за отговор на който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело, след постановяване на определението по чл. 288 ГПК № 132/04.03.2020 г. е дадено разрешение по т. д. № 101/2019 г. на ВКС, I ТО с решение № 58/10.08.2020 г. В цитирания акт е прието, че в работата на общото събрание могат да участват само акционери с право на глас. Тъй като отделните съпритежатели на акции нямат такова самостоятелно право съгласно чл. 177, предл. II ТЗ, то недопускането им до работата на общото събрание при липса на упълномощен общ представител не съставлява нарушение на членственото им право на глас. Правото на участие в общото събрание при липса на предпоставки за упражняване правото на глас не е защитимо от закона.
Изложените мотиви в решение № 58/10.08.2020 г. по т. д. № 101/2019 г. на ВКС, I ТО следва изцяло да бъдат споделени. В допълнение могат да бъдат изложени и следните аргументи :
Разпоредбата на чл. 177 ТЗ определя акциите като неделими. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно чрез определен общ пълномощник. След изменение на чл. 178 ТЗ /ДВ бр. 88/2018 г./ чл. 177 ТЗ намира приложение по отношение на поименните акции.
Разкриване смисъла на сочената разпоредба изисква нейното историческо тълкуване. Правилото за неделимостта на акциите е съществувало в разпоредбите на чл. 148, ал. 2 ТЗ и чл. 172, ал. 1 от ТЗ /1897 г., отм. с ДВ бр. 78/28.11.1951 г./, които от своя страна са заимствани от § 207 на стария германски ТЗ и § 164 на стария унгарски ТЗ. В чл. 148, ал. 2 ТЗ /1897 г., отм./ се сочи, че акциите са неделими, което е преповторено и в чл. 172, ал. 1 ТЗ /1997 г., отм./ - поименните акции и на предявителя, с обозначение на определена и равна сума, трябва да се считат за неделими. В исторически аспект в националното ни обективно право разбирането за неделимостта на акцията е иманентно свързано с правната природа и организация на акционерното дружество.
В сравнителноправен аспект нормата на чл. 177 ТЗ почти изцяло съвпада с § 63 от германския Закон за акционерните дружества /1937 г./ и с § 69 от настоящия германски Закон за акционерните дружества /1965 г./. Последната предвижда, че когато няколко лица притежават една акция, те могат да упражняват правата си по нея само чрез общ представител и отговарят солидарно за задълженията, които възникват по повод притежанието на акцията. Когато дружеството трябва да направи волеизявление спрямо съпритежателите и те не са определили свой общ представител, достатъчно е изявлението да е достигнало до някой от съпритежателите. В случай, че съпритежанието произтича от наследствено правоприемство, това правило може да се прилага само след изтичане на един месец от откриване на наследството. Съдържанието на § 69 от Закона за акционерните дружества е достъпно на https://n-lex.europa.eu/.
В българската и немска правна доктрина се приема, че неделимостта на акцията се отнася не само до невъзможността тя да се раздроби на части, по – малки от записаната в устава нейна номинална стойност /чл. 165, ал. 1, т. 3 ТЗ/, но и невъзможността да се разделят различните права по акцията между различни лица. Следователно, когато акцията се притежава от повече от едно лице, всички те само заедно упражняват правата по нея в рамките на номинална й стойност. Смисълът от съвместното упражняване на правата по акцията се разглежда като защита на дружеството от несигурността, която съпритежанието върху акция предпоставя, и потенциалната опасност това съпритежание да блокира организацията на акционерното дружество, както и с цел защита на капитала му. Ето защо, последното следва да се счита дистанцирано от вътрешните отношения между съпритежателите и евентуални техни спорове по повод съпритежанието, както между впрочем то е дистанцирано от акционерите въобще /чиито брой често е значителен/ в сравнение с останалите форми на сдружаване по ТЗ /събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност/. Акционерното дружество в най – пълна степен притежава характеристиките на капиталово дружество, илюстрация на което е липсата на необходимост то да получава съдействие за работата си от страна на акционерите - последните имат единственото задължение да платят вноските, дължими срещу записаните от тях акции – чл. 188 ТЗ. Друга характеристика е възможността за свободно прехвърляне на акционерните права без необходимост от вписване в ТРРЮЛНЦ /за дружеството е от значение единствено вписването в акционерната книга/, ограничената отговорност на акционерите за задълженията на дружеството и т. н.
Правната специфика и организация на акционерното дружество като капиталово такова обосновава тезата, поддържана както в теорията, така и в постановеното от ВКС, I ТО решение № 58/2020 г. по т. д. № 101/2019 г., че нормата на чл. 177 ТЗ е с императивен характер. Разбиране, което се споделя напълно и от настоящия състав. Всяко отклонение от нея, уговорено в устава на акционерно дружество, би било недействително. Приложението на разпоредбата, обаче, не следва да се разбира като възможност дружеството чрез своите органи да се освободи от изпълнение на задълженията му – напр. за изплащане на дивидент по съпритежаваната акция /общо на всички притежатели/, когато има взето решение за това, вписване в книгата на акционерите, предоставяне на съставени във връзка с общо събрание писмени материали /общо на всички/, когато съпритежателите не са определили общ пълномощник. Тъй като всеки от съпритежателите на акция е в членствено правоотношение с дружеството, органите на последното са длъжни, изпълнявайки задълженията си, да осигуряват упражняване на правата по всяка акция.
Акцията дава право на един глас в общото събрание /чл. 181, ал. 1 ТЗ/, който възниква с изплащане на вноската, ако не е предвидено друго /чл. 228, ал. 1 ТЗ/. Общото събрание включва акционерите с право на глас като за дружеството това са лицата, вписани в акционерната книга – аргумент от чл. 185, ал. 2 ТЗ и чл. 179 ТЗ. В случай, че акция се притежава от повече от едно лице, както беше посочено по – горе, в акционерната книга следва да бъдат вписани всички нейни съпритежатели. Когато съпритежателите на акция целят упражняване на своето право на глас /най – същественото сред групата неимуществени права/, с цел гарантиране вътрешната организация на акционерното дружество, те могат да сторят това само, ако писмено упълномощят свой общ представител съобразно правилото на чл. 177, предл. II ТЗ, вр. с чл. 226 ТЗ. Как е излъчен този представител /дали с единодушие или при мнозинство – обикновено или квалифицирано/ за дружеството е без значение. Достатъчно е този общ представител да е афиширан пред органите на акционерното дружество с писмено пълномощно, изходящо от всички съпритежатели. Законът не поставя ограничение в броя на представителите при наличие на акция в режим на съпритежание. Възможно е определяне на повече от един общ представител или определяне на различни представители по отношение на всяка една от пакет съпритежавани акции.
Общото събрание е волеобразуващият орган на дружеството и като такъв има изключителната компетентност да взема решения, свързани със съществуването му /чл. 221 ТЗ/. За да се предотврати блокиране дейността на дружеството, правото на глас следва да е упражнено ясно по категоричен и недвусмислен начин, гаранция за което е разпоредбата на чл. 177, предл. II ТЗ при съществуващо съпритежание на акция/акции. Законът провежда баланс между интересите на дружеството и правата на отделните акционери и гарантира възможността на всеки от тях реално да упражни правата си без с това да затруднява формирането на решаващата воля от страна на този колективен орган /общото събрание/. За да упражнят правото си на глас, акционерите следва да бъдат известени за насроченото общо събрание, да могат да получат материали по точките от дневния ред, ако е предвидено съставянето им, да бъдат допуснати до участие в гласуването. Законът не защитава фактическото присъствие и участие в работата на събранието със съвещателен глас за акционери съпритежатели на акция, които нямат общ пълномощник. Разпоредбите на чл. 220, ал. 2 и ал. 3 ТЗ уреждат съвсем различни хипотези и те не следва да се прилагат механично. За акционерите с право на глас смисълът да участват в работата на общото събрание е да упражнят това си право и с изявлението си да участват във формиране на решение от името на дружеството, което да обвърже всички акционери, или гласувайки „против“ да участват във формиране на воля за отклоняване приемането на решение. В този смисъл отказът на дружеството да допусне до фактическо участие само част от съпритежателите на акция, които самостоятелно не могат да упражнят правата си по нея, в частност правото си на глас, не води до опорочаване на взетите от дружеството чрез общото събрание решения. Следва да се посочи и, че законодателната уредба не позволява обосноваване на извод, че правото на глас е комплексно и съдържа в себе си правото на съвещателен глас, нито може да се приеме, че част от съпритежателите на акция имат право съвещателен глас, а друга част - право на глас, или поотделно съпритежателите имат съвещателен глас, а само заедно - право на глас.
 |
По същество на касационната жалба настоящият състав на съда намира следното:
Въззивното решение е неправилно.
По спора, развил се между Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., и „ПРИСТА АВТО“ АД, с предмет искове по чл. 74 ТЗ за отмяна решения на общото събрание на акционерите, взети на 15.06.2017 г., е установено, че ищците не са били допуснати да присъстват на заседанието, тъй като са изпратили упълномощен само от тях, но не и от останалите съпритежатели на акциите, пълномощник.
Настоящият състав на съда напълно споделя изразената във въззивното решение теза, че с наследяване на налични поименни акции не се стига до автоматично разпределение на правата по тях съобразно наследствения дял на всеки наследник, поради което ищците не притежават самостоятелни права върху реален брой акции, а заедно с останалите наследници на Б. Г. Н. са придобили права върху идеална част, съответстваща на частта им от наследството, от всяка акция в пакета, притежаван приживе от наследодателя им. Соченото разрешение е възприето и с решение № 47/31.07.2020 г. по т. д. № 673/2019 г. на ВКС, II ТО, и в мотивировъчната част на решение № 58/10.08.2020 г. по т. д. № 101/2019 г. на I ТО на ВКС. В този смисъл са неоснователни твърденията на ищците /ответници по касационната жалба/, че в случая приложение следва да намерят правилата на чл. 172 и чл. 172а от Правилника за дейността на „Централен депозитар“ АД. От една страна, Правилникът не представлява нормативен акт, а от друга, сочените разпоредби се отнасят до безналични акции, каквито не са наследили ищците по делото.
При установените по делото факти следва да се приеме, че наличните поименни акции, представляващи 1/4 от капитала на „ПРИСТА АВТО“ АД, собственост на Б. Г. Н., след смъртта му се притежават съвместно от ищците заедно с Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н.. Правата по тези акции, в частност правото на глас, се упражняват само заедно чрез упълномощен общ представител. Упълномощеният само от трите ищци представител не е могъл да упражни правото на глас по акциите. Недопускането му до участие в заседанието на общото събрание на акционерите в „ПРИСТА АВТО“ АД не е рефлектирало в приемането на незаконосъобразни решения. Основателни се явяват доводите в касационната жалба относно неправилно приетото във въззивното решение, че при упражняване от съпритежателя на акция на неимущественото членствено управително право да участва лично в работата на общото събрание се дерогира изискването на чл. 177 ТЗ за определяне на общ пълномощник, доколкото в противен случай се ограничава негово лично и неотменимо право. Както беше посочено по – горе, управителното право на акционера е правото му на глас и само нарушаване на това негово право е защитено от закона, не и правото му на фактическо участие в работата на общото събрание /упражняването на съвещателен глас/. Липсата на надлежно упълномощен общ представител, който да упражни от името на всички съпритежатели право на глас по всяка една от акциите, не задължава дружеството да гарантира присъствие само на част от съпритежателите на заседанието на общото събрание. Отказът от достъп до заседанието не се явява нарушение, опорочаващо взетите на това събрание решения, което да води като резултат до тяхната отмяна.
Изложеното налага извод, че въззивното решение следва да бъде отменено и предвид липсата на необходимост от извършването на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на такива, касационната инстанция дължи произнасяне по същество на спора. Предявените от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от своята майка и законен представител А. П. Д., срещу „ПРИСТА АВТО“ АД искове по чл. 74 ТЗ подлежат на отхвърляне като неоснователни. Решението на Софийски градски съд по т. д. № 2099/2017 г. следва да бъде потвърдено.
При изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени на касатора за трите съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. За всяка от инстанциите е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., а за настоящата инстанция и държавна такса в размер на 70 лв. Общо разноските възлизат на 3 670 лв.
С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 1, вр. с ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОТМЕНЯ решение № 484/27.02.2019 г. по в. т. д. № 4105/2018 г. на Апелативен съд София вместо което постановява
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1089/01.06.2018 г. по т. д. № 2099/2017 г. на Софийски градски съд, с което предявените от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от своята майка и законен представител А. П. Д., срещу „ПРИСТА АВТО“ АД искове по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията, взети на 15.06.2017 г. от общо събрание на акционерите, са отхвърлени.
ОСЪЖДА Б. Б. Н., ЕГН [ЕГН] П. Б. Н., ЕГН [ЕГН], и Б. Б. Н., ЕГН [ЕГН], представлявани от своята майка и законен представител А. П. Д., ЕГН [ЕГН], да заплатят на „ПРИСТА АВТО“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 3 670 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.