3 Р Е Ш Е Н И Е № 205 София, 17.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 654 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1583 от 15.11.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № 170 от 07.01.2011 година по гр.д. № 6667/2010 година на Софийски градски съд, с което е отхвърлено искане на Ш. А. А. за промяна на основание чл. 19, ал.1 ЗГР на фамилното му име от А. на А. и отпадане на бащиното му име А.. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос съставлява ли несъответствието на фамилното име на лицето с фамилията на останалите членове на рода важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗГР. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че разликата между фамилните имена на лицето и тези на близките му, в т.ч. на съпругата и детето му, не съставлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗГР. В решение № 1613 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 1724/2009 г. на Варненски районен съд и решение № ІІІ - 171 от 06.12.2010 г. по гр.д. № 1847/2010 г. на Бургаски окръжен съд е прието, че разликите във фамилните имена на членовете на семейството създава социални и емоционални затруднения при индивидуализацията на личността и определяне на принадлежността на лицето към фамилията му, поради което съставлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗГР. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго, т.е. семейните, етнически и религиозни традиции са зачетени в Закона за гражданската регистрация като важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената на българските граждани. Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството – към фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му. Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото; принадлежността им към фамилията. Разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава неизбежно затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на родовата им принадлежност, поради което се явява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на фамилното име. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че легитимацията на молителя като А. в друга държава не е важно обстоятелство, налагащо промяна на фамилното му име. Прието е, че не съставлява важно обстоятелство и разликата между фамилното му име и това на родителите му, на съпругата и детето му, както и че притежаваното от молителя фамилно не пречи, а подчертава семейната му и фамилна принадлежност, изхождайки от което е отхвърлил искането за промяна на фамилното име. Молбата за промяна на бащиното име е оставена без уважение, предвид обстоятелството, че името е формирано в съответствие с чл. 9 ЗГР. В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, подадена от Ш. А. А. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 19, ал.1 ЗГР, тъй като фамилното име на касатора не съответства на семейната му принадлежност, а разликата в имената му в Република Б. и Република Т. му създава неудобство и трудности при идентификация и легитимация в обществото. О. [населено място] и В. к. пр. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни. По делото е установено, че ищецът Ш. А. А. е с двойно гражданство – българско и турско. Роден е на 05.11.1973 г. в Република Б. с имена по акт за раждане Ш. А. А. от майка М. С. Х. и баща А. Ш. А.. През 1985 година имената на молителя са били променени – преименован е като З. А. А.. С решение от 02.05.2009 г. на К. на район „К. село” при Столична община, по реда на чл. 19а ЗГР е възстановено собственото име на молителя и са премахнати окончанията в бащиното и фамилното му имена – обстоятелства, надлежно отразени на 04.06.2009 г. в акта за раждане на молителя, наименован като Ш. А. А.. В документите за самоличност, издадени от Република Т., молителят е с името Ш. А.; това е името, отразено в дипломата му за бакалавър, издадена от факултета по Ст. упр. при И. ун., както и името в акта за граждански брак, сключен на 10.04.2005 г. с Д. С., чиято фамилия след брака и с молителя е А.. Фамилията А. по документи за самоличност в Република Т. носят и родителите на ищеца – майка М. А. и баща А. А.. Фамилията А. носи и роденото от брака между молителя и Д. А. малолетно дете. След 2005 г. молителят, ведно със семейството си пребивава преимуществено в Б., а разликата във фамилните им имена, съгласно показанията на свидетеля Д. С. (с б. им. С. М.) създава затруднения и неудобства при легитимацията им в обществото и при необходимост от идентификацията им като семейство. През 2009 г., молителят и съпругата му са учредили дружество с ограничена отговорност „Р.”, при регистрацията на което в Република Б., в търговския регистър са вписани българските им имена. Така установените факти обуславят извод, че молбата за промяна на фамилното име на молителя е основателна. Разликата във фамилното му име с това на членовете на семейството му; необходимостта да се легитимира с различни фамилии в Б. и Т., където родителите, съпругата и детето му носят фамилия А., създава затруднения при индивидуализацията му; неудобства при идентификацията на семейството както на територията на Република Т., така и в Република Б.; създава затруднения и при обозначаването на принадлежността му към рода, поради което се явява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на фамилното име. Искането за отпадане на бащиното име е неоснователно. Съгласно чл. 9 ЗГР, името на български гражданин, роден на територията на Република Б. се състои от собствено, бащино и фамилно име, поради което изводът на въззивния съд, че името на молителя е формирано в съответствие с българския закон е правилен. Бащиното име на молителя, в съответствие с чл. 13 ЗГР е образуваното от собственото име на баща му А. при съобразяване на семейните и етнически традиции, поради което молбата за отпадането му е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на чл. 19, ал.1 ЗГР, следва да бъде отменено в частта му, с която е отказана промяна на фамилното име и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявената претенция за промяна на фамилното име на Ш. А. А. се уважи, като името бъде променено от А. на А.. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 170 от 07.01.2011 година по гр.д. № 6667/2010 година на Софийски градски съд, І-ви брачен въззивен състав в частта му, с която е отхвърлено искане на Ш. А. А. за промяна на основание чл. 19, ал.1 ЗГР на фамилното му име от А. на А.. ДОПУСКА на основание чл. 19 от ЗГР промяна на фамилното име на Ш. А. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] от "А." на "А.”. Заверен препис от решението да се изпрати служебно на общинската администрация по постоянния адрес на молителя за отбелязване в актовете за гражданско състояние. Оставя в сила решение № 170 от 07.01.2011 година по гр.д. № 6667/2010 година на Софийски градски съд, І-ви брачен въззивен състав в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: