Р Е Ш Е Н И Е № 129 Гр. София, 29 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 362 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения А. П. А., чрез адвокат Д. М., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 1226/ 2011 г. на Софийски градски съд, отмяна на въззивно Решение № 1209 от 17.11.2011 г. При алтернативност се претендира оправдаване на осъдения и отхвърляне на гражданския иск, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Искането се позовава на всички основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Поддържа се неправилно приложение на материалния закон с довод, че А. е признат за виновен в престъпление, което той не е извършил. Съществените нарушения на процесуалните правила се обосновават с твърдения за необсъждане на възраженията на защитата и за липса на мотиви по фактите и по размера на наказанието, преценено за прекомерно тежко и завишено, поради което е явно несправедливо. В открито съдебно заседание осъденият не взема становище. Неговият защитник поддържа искането за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане, за осигуряване на правилното разкриване на обективната истина и на правния анализ. Навежда още твърдение, че съдът игнорирал показанията на свидетелите Л. и Н. за мястото на инцидента и безкритично възприел фактите от обвинителния акт, като направил изцяло неверен извод за авторството на деянието. Представителят на частния обвинител и граждански ищец Д. Ф. М., адвокат А., счита атакувания съдебен акт за законосъобразен и правилен. Пледира искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането на осъдения. Доказателствата и доказателствените средства били обсъдени в пълнота и правната квалификация била правилна. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 1209 от 17.11.2011 г. по в.н.о.х.д. № 1226/ 2010 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, 6 въззивен състав е потвърдил изцяло присъда от 21.02.2011 г. по н.о.х.д. № 1299/ 2010 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7 състав, с която подсъдимият А. П. А. е признат за виновен в това, че на 12.12.2008 г., в 00.30 ч., в гр.София, [улица], в близост до бензиностанция „Ш.”, между двата портала на фирми „П. Д.” и „Б. Ф.”, чрез еднократно скачане върху лявата ръка в областта на лакътя, причинил на Д. Ф. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване ставния израстък на лявата лакътна кост, което причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период около 4 месеца и деянието е извършено от длъжностно лице – охранител във фирма [фирма], при изпълнение на службата му – извършване на охранителна дейност на бензиностанция „Ш.”, поради което за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, във вр. с ал. 1 НК и чл. 54 от НК било наложено наказание от 2 години лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 5 години, на основание чл. 66 от НК. А. П. А. е осъден за заплати на гражданския ищец Д. Ф. М. обезщетение в размер на 3000 лева за причинените му неимуществени вреди от деянието, заедно със законната лихва от датата на престъплението, а в останалата част, за разликата до 15 000 лева искът е отхвърлен. В тежест на А. са възложени разноските по делото и държавната такса върху уважената част от гражданския иск. Процесуално допустимото искане е неоснователно. Въззивният съдебен състав е изложил подробен и аргументиран доказателствен анализ, като е обсъдил всички доказателствени източници. Правилно е извел значимите по делото факти и е изградил подробна картина за действително протеклите събития. Достоверността на доказателствените средства е преценена въз основа на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставка. Основните факти са разкрити от показанията на пострадалия М., на свидетелите С., Н., Л., Д. и С., от резултатите на проведените разпознавания, подкрепени от специалните медицински познания на експертите за вида на телесното увреждане. Съдържащите се в тях доказателства са възприети от съда според действителното им съдържание, поради което отсъства твърдяното в искането за възобновяване процесуално нарушение. Мястото на инцидента е определено точно от гласните изложения, като е извършено разделение на събитията по нанесения на пострадалия побой със счупване на ръката и последващите удари, нанесени отново от осъдения А. над М., в района на бензиностанцията. Не е налице превратно възприемане на доказателствените източници по този факт, тъй като работещите в бензиностанция „Ш.” Д. Н. и И. Л. свидетелстват за малтретирането на М. и С. от двамата служители на С. встрани от бензиноколонките, докато предхождащия го инцидент със съставомерните престъпни последици двете свидетелките не са могли пряко да възприемат. Няма нарушение на процесуалните правила, свързани с изопачена от съда фактическа обстановка и игнориране на свидетелски показания. Противоречивите изложения на осъдения А. и на неговия колега, свидетеля Б., отричащи авторството на престъплението, подробно са били обсъдени и съпоставени на останалия обем от събрани доказателствени материали, с ясни мотиви защо достоверността им е отхвърлена. Несъстоятелно е и твърдението на защитата на осъдения, че въззивният съд не е обсъдил всички негови възражения, пространен анализ на които е направен във въззивното решение. Отсъствието на конкретни аргументи в подкрепа на това възражение не предпоставя и излагането на допълнителни мотиви. Твърдението на осъдения за неправилно приложен материален закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се корени в персоналната му преценка за липса на престъпление, поради неучастието му в инцидента и отсъствие на личен принос към обективно установената телесна увреда. Доказателственият анализ, залегнал във въззивното решение, представя осъдения А. за автор на престъплението, което деяние законосъобразно е било квалифицирано по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, във вр. с ал. 1 НК. Наложеното с присъдата наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години, внимателно е било обсъдено от въззивната инстанция. В решението са наведени всички индивидуализиращи предпоставки, които определят неговия размер и продължителността на приложения институт по чл. 66 от НК. Санкцията е справедливо отмерена, съобразена с личността на осъдения, с тежестта на извършеното престъпление, с превеса на смекчаващите обстоятелства и с целите по чл. 36 от НК, като не нарушава изискването по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Подробни съображения са развити на л. 10 от въззивния съдебен акт, поради което е невярна констатацията, залегнала в искането за възобновяване, за липсата на мотиви по точния размер на наказанието и на изпитателния срок. Не са допуснати претендираните нарушения на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Искането на осъдения А. П. А. за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. П. А., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 1226/ 2011 г. на Софийски градски съд и отмяна на въззивно решение № 1209 от 17.11.2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.