Р Е Ш Е Н И Е № 220 С о ф и я, 09 януари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 н о е м в р и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 945/2019 година. Със саморъчна касационна жалба подсъдимият Ю. С. А. от К., в момента в затвора в Ловеч, обжалва решение № 92 от 09.07.2019 г., постановено по ВНОХД № 207/2019 г. от Варненския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наложеното му общо наказание за двете извършени от него престъпления и искане за неговото намаляване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият А., лично и в писмено допълнение на жалбата си и служебният му защитник адв.Бл.Б. от САК поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в нея и в съдебните прения съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : В хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 и сл. от НПК с присъда № 10 от 02.05.2019 г. по НОХД № 132/2019 г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия Ю. С. А. от К. за виновен в извършването на 05.02.2019 г. в Шумен на две престъпления по чл.249, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложил съответно наказания от 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 980 лева за първото и 1 година и 4 месеца лишаване от свобода за второто престъпление, като на основание чл.23, ал.1 от НК е определил общо за съвкупността наказание от 2 години лишаване от свобода, към което е присъединил на основание чл.23, ал.3 от НК наказанието глоба в полза на държавата в размер на 980 лева. На основание чл.24 от НК е увеличил размера на наказанието лишаване от свобода от 2 години на 2 години и 6 месеца, като е постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. От размера на наказанието лишаване от свобода на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал предварителното задържане на подс.А., считано от 05.02.2019 г. Разпоредено е с веществените доказателства по делото. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 173,60 лева. По въззивна жалба от подс.А. Варненският апелативен съд с поставеното на настоящата касационна проверка решение е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. С касационната си жалба и допълненията й подсъдимият възразява срещу справедливостта на наложеното му наказание лишаване от свобода и моли същото да бъде намалено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законния срок, от страна в процеса с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Както подсъдимият, така и защитникът му считат за подценени редица смекчаващи отговорността му обстоятелства, на чийто фон наложеното му наказание лишаване от свобода се явявало явно несправедливо. Като такива те коментират младостта му, извършване на деянията под въздействие на алкохол и на лоши приятели, оказаното от него съдействие за своевременното разкриване на обективната истина по делото и бързото му приключване, частичното възстановяване на причинените вреди. Съобразно наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК защитникът възразява и срещу приложението на чл.24 от НК, допринесло наложената му санкция да се явява несъразмерна на обществената опасност на извършените престъпления и на автора им. Всички тези доводи са били наведени и пред двете инстанции по фактите и не са били подминати без съответните законосъобразни и убедителни аргументи, с които касационната инстанция няма основание да не се съгласи. Деянията, предмет на настоящето дело се отличават със завишена обществена опасност, с причинени значителни вредни последици за пострадалите, на които са били възстановени след проведените претърсвания и изземвания на част от отнетите вещи и на една трета от близо трите хиляди лева пари в брой при личния обиск на подсъдимия. Трудно би могло да се възприеме оплакването му, че не му е дадена възможност с по-лека мярка за неотклонение да възстанови останалите вредни последици чрез полагане на възмезден труд, при липса на каквато и да е професионална квалификация и при начина му на живот. Той е очертан в последните 2-3 години от живота му като поредица от присвоителни престъпления, извършвани в периодите, когато е бил извън арестите и поправителния дом. Вярно е, че той е осъждан 9 пъти, за две съвкупности от престъпления, за които обаче е наказван твърде благосклонно, включително като е освобождаван от изтърпяване на остатъци от наказанията лишаване от свобода на основание чл.64 от НК, без да си е направил съответните изводи за по-нататъшния си живот. След извършване на кражбата на скъпите вещи от дома на пострадалия св.А.Й. и на сумата от 1 800 лева, подс.А. е решил да се облагодетелства допълнително, извършвайки четири транзакции с откраднатата дебитна карта за сумата общо от 980 лева. Само три месеца след изтърпяване на наказание лишаване от свобода (до 03.10.2018 г.) подс.А. отново върши тези тежки престъпления по начин да си осигури достатъчно средства за препитание за един продължителен период от време, но благодарение бързата реакция на полицията е разкрит и задържан. Поради това възражението на защитата, че младостта му изключва или е преждевременен извод за завишена обществена опасност на личността му е неоснователно. От друга страна, правилен е упрекът на въззивния съд за проявения и по настоящето дело либерализъм от окръжния съд при определяне на отделните наказания за двете престъпления на и почти на законовия минимум на предвидените санкции, но липсата на протест не му е позволило да реагира съобразно правомощията си. В същото време съдът е отдал нужната тежест на своевременното и съществено съдействие от негова страна на разследващите още в началото на досъдебното производство за откриване на част от вещите на местата, където ги е изхвърлил, но при категорични доказателства за съпричастността му към деянията, т.е. то е ценено допълнително като смекчаващо отговорността му обстоятелство, като правилно е отречено нито то, нито друго да могат да се оценят като изключително благоприятстващи наказателната му съдба. В крайна сметка правилно въззивният съд се е съгласил с приложението на чл.24 от НК при високата обществена опасност на деянията и на дееца, проявил особена упоритост за максималното си облагодетелстване, действайки по собствените му твърдения под влияние на алкохола, което обаче не е в негова полза. Завишаването на размера на наказанието от 2 години лишаване от свобода с 6 месеца не води до явно несъответствие на наложеното му общо наказание лишаване от свобода с обществената опасност на деянията и дееца по смисъла на чл.348, ал.5, г.1 от НПК, поради което ВКС намира, че не е налице касационно основание по чл.346, ал.1, т.3 от НПК за намеса и намаляване на размера му, което би било проява на неоснователно снизхождение. Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 09.07.2019 г., постановено по ВНОХД № 207/2019 г. от Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :