1 Р Е Ш Е Н И Е № 32 София, 06 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 20 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 2205 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения Н. Й. Х., депозирано чрез защитника, за изменяване по реда на възобновяване на наказателните дела, на въззивно решение № 102 от 28. 06. 2013 год., постановено по ВНОХД № 295 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Русе, с което била потвърдена присъда № 40 от 25. 02. 2013 год., постановена по НОХД № 2783 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Русе. В искането, поддържано и в съдебно заседание от защитника на осъдения се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното на Х. наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2, пр. 2-ро от НПК, като към ВКС се отправя искане за упражняване на правомощието по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Осъденият Н. Й. Х., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Счита обаче, че е допуснато нарушение на материалния закон при определяне режима на изпълнение на наложеното на осъдения наказание, поради и което пледира първоинстанционната присъда да бъде изменена в частта относно режима на изтърпяване и типа на затворническо общежитие. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за изменяване по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице, имащо право на това, в законоустановения от разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, същото се явява и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 40 от 25. 02. 2013 год., постановена по НОХД № 2783 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Русе, осъденият Н. Й. Х. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1-во, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, за което при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Осъденият чрез защитника си обжалвал присъдата с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и искане изпълнението му да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с подходящ изпитателен срок. С атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение № 102 от 28. 06. 2013 год., постановено по ВНОХД № 295 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Русе, първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. За да откаже претендираната промяна в начина на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”, въпреки констатацията за наличието на формалните предпоставки, въззивният съд е изложил съображения, че това е трето по ред осъждане на Х., деянието е с няколко квалифициращи признака, причинените вреди не са възстановени и целите на специалната и генералната превенции не биха били постигнати с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд намира, че с отказа си да отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, въззивният съд е надценил общата за сметка на личната превенция. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 от НПК явната несправедливост на наказанието е в две основни хипотези – първо, когато то по вид и размер очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК и второ, когато неправилно е приложено или неправилно е отказано приложението на условното осъждане. В случая се очертава наличието на втората хипотеза. Извън вниманието на окръжния съд е останало обстоятелството, че престъпната деятелност на Х. трудно би могла да бъде охарактеризирана като „интензивна”/справка за съдимост л. 59 и сл. от дос. пр.-во/, за да се приеме висока степен на лична обществена опасност на дееца. Отделно от това, осъденият Х. е участвувал само в едно от посегателствата и предметът на престъплението е с относително невисока равностойност /по размер близо до две минимални работни заплати за страната/. Процесуалното му поведение както по време на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса неизменно е било насочено към максимално съдействие за разкриване на обективната истина. Изразил е чистосърдечно разкаяние за стореното и критичност към собственото си поведение. ВКС нееднократно е имал повод да посочи, че наказанието следва да бъде съответно на престъплението, т.е., същото да отговаря на обществената опасност и морална укоримост на престъпното деяние и да е в състояние ефективно да достигне целите по чл. 36 от НК. Съвкупността от обстоятелства, относими към конкретното деяние и личността на осъдения Х., налага извода, че целите на наказанието - поправянето и превъзпитаването на дееца към спазване на законите и добрите нрави, предупредително въздействие с отнемане възможността да върши други престъпления, могат да бъдат постигнати и без отделяне от нормалната социална среда и изолиране от обществото, т. е. без да се налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Изпълнението следва да бъде отложено за максимално възможния изпитателен срок от пет години, чиято продължителност в достатъчна степен ще упражни необходимия възпитателен и възпиращ ефект, визиран от законодателя. Поради изложеното, и за да се постигне принципът за справедливост на наказанието чрез неговата индивидуализация, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде изменено по реда за възобновяване на наказателните дела, като изпълнението на наложеното на осъдения Х. наказание „лишаване от свобода” в размер на една година – да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА по реда за възобновяване на наказателни дела въззивно решение № 102 от 28. 06. 2013 год., постановено по ВНОХД № 295 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Русе, с което била потвърдена присъда № 40 от 25. 02. 2013 год., постановена по НОХД № 2783 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Русе, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” на осъдения Н. Й. Х. за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.