Р Е Ш Е Н И Е № 643 гр.София 12.10.2010г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова ЧЛЕНОВЕ: С. ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1246/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на М. С. А. чрез адв. М. Г. от АК – П. против решение № 118/14.05.2009 г. на П. апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 265/2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1549/13.11.2009 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира съдебния акт, включително, когато препраща към мотивите на първата инстанция и по материалноправния въпрос за това дали допълнителните възнаграждения, изплащани на летателния състав в поделенията на бюджетна издръжка от системата на МО се включват в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за определяне на дължимите обезщетения по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./. Съставът на Върховния касационен съд дава следните отговори: По процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира съдебния акт: При условията на ограничения въззив, съдът се произнася за правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, както и служебно по валидността на решението изцяло и по допустимостта му в обжалваната част, а също и за спазването на императивни разпоредби на материалния закон. Въззивният съд и при действието на ГПК от 2007 г. е съд по съществото на спора, което значи, че извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. Съгласно чл. 272 ГПК, когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционното решение, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съдилищата, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои. В този случай втората инстанция не действа като контролно-отменителна /дали едно или друго разрешение на първата инстанция е правилно или не/, а се ползва от обосновката в първоинстанционното решение и така осъществява своята решаваща дейност. По материалноправния въпрос дали допълнителните възнаграждения, изплащани на летателния състав в поделенията на бюджетна издръжка от системата на Министерството на отбраната се включват в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за определяне на дължимите обезщетения по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./.: Законът е специален и съдържа изрична регламентация, както за това каква е базата за изчисляване на обезщетението /полученото от военнослужещия за месеца преди прекратяването на договора за кадрова военна служба брутно трудово възнаграждение/, както и от какви възнаграждения се формира тя / основното месечно + другите допълнителни възнаграждения/. Кои възнаграждения са допълнителни е също изрично и ясно пояснено в самия закон - за продължителна служба; за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето; за заместване или съвместяване на длъжност. Ако законодателят е имал предвид и други суми, получавани от военнослужещите, е следвало изрично да го посочи в ЗОВСРБ, било като ги включи като група /напр. награди, поощрения, порциони и т.н./ или изрично като суми, определящи състава по чл. 224 ЗОВСРБ /отм./ на основното месечно възнаграждение, съответно като вид допълнително възнаграждение. Дори определени суми да са получавани въз основа на друг нормативен акт, не би могло да се включват в обезщетението по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ щом това не се допуска според регламентацията в специалния закон. Когато този нормативен акт е и действащ от преди влизане в сила на ЗОВСРБ /отм./, няма основание и да се приеме, че законодателят при определяне на обезщетението в закона, не е могъл да ги предвиди. В случая, възнаграждение за продължителна летателна дейност е уредено с Инструкция на министъра на отбраната за допълнителните възнаграждения на летателния и авиационния инженернотехнически състав от Б. армия от 07.VІІІ.1995г., издадена на основание чл.6 ал.2 от ПМС № 87/1989г. То не е част от хипотезата на чл. 224 от закона, определяща формирането на основното месечно възнаграждение, не е включено в изрично установените допълнителни възнаграждения в ЗОВСРБ, нито закона препраща към него като част от обезщетението по чл.237 ал.1 от същия. Следователно, възнаграждение за продължителна летателна дейност не се включва в базата, върху която се определя еднократното парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба на кадровите военнослужещи. Допълнителен аргумент за горния извод е и характера на предвиденото по инструкцията възнаграждение - целева награда за „стимулиране на летателната дейност”. Тя се заплаща на пилоти от витловата и вертолетна авиация, щурманите-летци и парашутистите в края на 16-та и всяка следваща прослужена на щатна летателна длъжност година. Наградите и възнагражденията за годишни резултати /предвидени изрично в чл.227 от ЗОВСРБ /отм./, не са включени заедно с основното и допълнителните възнаграждения в брутното месечно възнаграждение според чл. 230, ал. 1 от закона. Наградите и възнагражденията за годишни резултати не са определени в ЗОВСРБ и като вид допълнителни възнаграждения. Без значение дали заплащаните суми са с постоянен характер в случая, защото от съществено значение за обезщетението по чл. 237,ал. 1 ЗОВСРБ е те да са определени от самия закон като допълнителни или като част от основното месечно възнаграждение. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска Ответникът по касация Министерство на отбраната не взема становище. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния П. окръжен съд е отхвърлил исковете на М. С. А. по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ, чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ и обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците до датата на подаване на исковата молба. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че М. С. А. има прослужени 20 години на кадрова военна служба. След прекратяване на договора му поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е придобил правото да получи обезщетение по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ в размер на 20 месечни брутни възнаграждения. Установено е още, че има неползван платен годишен отпуск от 213 дни, поради което му се следва обезщетение по чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ. Прието е, че база за определяне и на двете обезщетения е месечното брутно трудово възнаграждение, получено от А. за месец януари 2008 г. Съдът е посочил, че то включва основната месечна залата за звание и длъжност, допълнително възнаграждение за продължителна служба, допълнително възнаграждение за изпълнявана летателна дейност, допълнително възнаграждение за парашутна служба „парашутен клас”. Изложени са съображения, че начислените за месеца суми за продължителна летателна дейност не са част от брутното трудово възнаграждение, поради което и не са част от базата за изчисление на обезщетенията по чл. 237, ал. 1 и по чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ. С помощта на съдебна експертиза е определено, че А. има право на 32 980 лв. обезщетение поради освобождаване от кадрова военна служба и 40229,31 лв. парична компенсация за неползваната отпуска при освобождаване от военна служба. Установено е още, че те са му изплатени на 27.08.2008 г. Съдът е стигнал до заключение за неоснователност на исковете. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на чл. 272 ГПК. В случая, съдът е мотивирал съдебния акт, като не се е възползвал от възможността да препрати към мотивите на първата инстанция. Изложил е пълни и ясни фактическите и правни изводи в рамките на обжалваната част и оплакванията за неправилно приложение на чл. 230 ЗОВСРБ във връзка с обезщетенията по чл. 237, ал. 1 и чл. 255, ал. 2 от същия закон, като е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, въз основа на които е достигнал до заключение по материалноправния спор, което съответства и на направеното от първата инстанция по спора. Съобразно дадения отговори от настоящия състав, въззивната инстанция не е допуснала и нарушение на материалния закон, включвайки в базата за изчисляване на претендираните обезщетения основното месечно възнаграждение и само определените в същия закон като допълнителни по своя вид месечни възнаграждения. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че изплащаните по силата на Инструкция на министъра на отбраната за допълнителните възнаграждения на летателния и авиационния инженернотехнически състав от Б. армия суми не са допълнителни по смисъла на ЗОВСРБ месечни възнаграждения, нито по друг критерий са част от брутното трудово възнаграждение по чл. 230, ал. 1 от същия закон. Ето защо и в съответствие с чл. 230, ал. 2 ЗОВСРБ тези суми не са включени в общия размер на обезщетенията по чл. 237 ал. 1 и чл. 255, ал. 2 от закона. В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност. То следва да бъде оставено в сила МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 118/14.05.2009 г. на П. апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 265/2009 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: