Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 56 С., 21.03. 2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 5453 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 65923 от 22.05.2015 на А. Г. Ц., И. И. Ц. и М. А. Ц., всички със съд. адрес - [населено място], [улица], ет. 2, за отмяна на влязлото в сила решение № 226 от 16.03.2010 г. по в.гр.д. № 2328/2009 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, в частта, с която като е отменено решение № 2926 от 22.06.2009 г. по гр.д. № 1108/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, І-4 с-в, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 85 800 лв., този иск е уважен частично като са осъдени А. Г. Ц., И. И. Ц. и М. А. Ц., да заплатят солидарно на Р. Д. П. от [населено място], сумата от 70 101,32 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение по договорно задължение по договор за строителство от 25.09.2002 г., за периода от 01.03.2005 г. до 29.02.2008 г., със законните последици. В. решение е оставено в сила с решение № 146 от 06.06.2011 г. по гр.д. № 1127/2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение в производство по реда на чл. 290 – 293 ГПК, следователно е влязло в сила на 06.06.2011 г. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са били взети предвид нови обстоятелства и във връзка с тях нови писмени доказателства от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържат, че ищцата Р. П. на 30.06.2009 г. е извършила разпоредителни сделки с недвижимите имоти, предмет на делото, които е дарила на сина си Д. Б. П., поради което не е била активно легитимирана да образува каквито и да са граждански дела и не е носител на правото да търси обезщетение от молителите-ответници на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД по приложените договори, предвид представените с молбата за отмяна писмени доказателства – протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от 16.03.2015 г. и извършен въвод във владение и предаване на владението по изп.д. № 20137810400212 по описа на ЧСИ рег. № 781, с район на действие Софийски градски съд; заявление от 03.04.2015 г. за справка по лице в Агенция по вписванията за Д. Б. П. и определение № 877/01.04.2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, по ч.гр.д. № 177/2015 г. Молят влязлото в сила решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд. В съдебно заседание пълномощникът им адв. М. Д. от АК-В. поддържа молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение като подробни съображения излага в писмена защита. Претендира заплащането на направените съдебни разноски в производството по отмяна. Ответницата по молбата за отмяна Р. Д. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Т. от АК-С. изразява становище за нейната неоснователност, като подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1 З.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 13 от 14.01.2016 г. по делото, с което е допусната до разглеждане в открито заседание. Разгледана по същество молбата за отмяна на заявеното основание е неоснователна. С въззивното решение, чиято отмяна се иска, е уважен частично предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД, като молителите-ответници А. Г. Ц., И. И. Ц. и М. А. Ц. са осъдени да заплатят солидарно на ищцата Р. Д. П. от [населено място], сумата от 70 101,32 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение по договорно задължение по договор за строителство от 25.09.2002 г., за периода от 01.03.2005 г. до 29.02.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата по главницата, считано от 29.02.2008 г. до окончателното й заплащане и разноски в размер на 6 517,34 лв., което решение е оставено в сила от ВКС в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Видно от мотивите на въззивното решение, чието отмяна се иска, съдът е приел, че страните са били обвързани от договор за изработка – за изграждане на процесните обекти - апартаменти. Ответниците по исковете (молители в настоящото производство) не са изпълнили свое договорно задължение към ищцата Р. Д. П. за построяване на процесните обекти в уговорения срок. В случая чрез неизпълнение на задължението си за предаване на апартаментите до 30.06.2004 г. изпълнителите са лишили П. от възможността да получи желаното от нея увеличение на имуществото й като пропускането на тази възможност и последиците от нея са предвидима вреда, тъй като настъпването им е сигурно при неизпълнение на задължението за предаване на обектите, предмет на договора, поради което въззивният съд е приел, че тази вреда подлежи на обезщетение по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и тъй като се отнася до пропускане на бъдещо увеличаване на имуществото, тази вреда представлява пропусната полза по смисъла на чл. 82 ЗЗД. Приел е, че искът е основателен за сумата от 70 101,32 лв., за периода от 01.03.2005 г. до 29.02.2008 г., като за предходния претендиран период и предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „б” ЗЗД от ответниците за разликата до 84 001,32 лв., го е отхвърлил. Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В настоящия случай от представената с молбата за отмяна справка на Службата по вписванията за периода 01.01.1998 г. до 26.03.2015 г. се установява, че Р. Д. П. е дарила на сина си Д. Б. П. процесните апартаменти на 30.06.2009 г., който факт се е осъществил след предявяване на исковете и преди приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция/18.01.2010 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ГПК/отм./, аналогична на която е тази по чл. 226, ал. 1 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, следователно извършените дарения на процесните имоти от ищцата на сина й след като е предявила процесните искове, не водят до промяна на активната й процесуална легитимация, поради което и представените в тази насока писмени доказателства с молбата за отмяна, се явяват неотносими/без значение/ за изхода на делото. Ето защо, молбата на А. Г. Ц., И. И. Ц. и М. А. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение № 226 от 16.03.2010 г. по в.гр.д. № 2328/2009 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, в частта му, с която на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД са осъдени А. Г. Ц., И. И. Ц. и М. А. Ц., да заплатят солидарно на Р. Д. П. от [населено място], сумата от 70 101,32 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение по договорно задължение по договор за строителство от 25.09.2002 г., за периода от 01.03.2005 г. до 29.02.2008 г., със законните последици, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на делото, на молителите не следва да се присъдят направените разноски, а на ответницата по молбата следва да се присъдят такива на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 З.., съгласно представения договор за правна защита и съдействие, които възлизат на сумата от 1974,77 лв., определена на основание чл. 9, ал. 4, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Г. Ц., И. И. Ц. и М. А. Ц., всички със съд. адрес - [населено място], [улица], ет. 2, за отмяна на влязлото в сила решение № 226 от 16.03.2010 г. по в.гр.д. № 2328/2009 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, в частта, с която като е отменено решение № 2926 от 22.06.2009 г. по гр.д. № 1108/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, І-4 с-в, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 85 800 лв., този иск е уважен частично като са осъдени А. Г. Ц., И. И. Ц. и М. А. Ц. да заплатят солидарно на Р. Д. П. от [населено място], сумата от 70 101,32 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение по договорно задължение по договор за строителство от 25.09.2002 г., за периода от 01.03.2005 г. до 29.02.2008 г., със законните последици, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА А. Г. Ц., И. И. Ц. и М. А. Ц., всички със съд. адрес - [населено място], [улица], ет. 2, да заплатят на Р. Д. П. от [населено място] направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 1 974,77/хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и седем ст./ лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: