3 РЕШЕНИЕ № 505 С., 23.12. 2011 година В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година, в състав: Председател:Симеон Чаначев Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 969/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 12639/2009 г. на Софийския градски съд е потвърдено решението от 15.10.2009 г. по гр. д. № 34936/2008 г. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, предявен от В. С. П. срещу [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], за премахване на поставените ограждения около УПИ І-3 от кв. 242 по плана на [населено място], м. „З.Б.-5”, а в частта относно присъдените на ответника разноски в размер на 500 лева, решението е отменено. Подадена е молба за отмяна на влязлото в сила решение от ищеца, който твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, удостоверяващи новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Иска се отмяна на влязлото в сила решение, за да се вземат предвид сега представените доказателства. Ответникът [фирма] [населено място] счита молбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: По делото е прието, че ищецът - сега молител, който сочи като основание на претендираното право на собственост изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност, започнала да тече от 01.06.1996 г., не е ангажирал каквито и да било доказателства за осъществяването на обективния признак на владението си - свидетелски показания, писмени доказателства или др., което да е продължило непрекъснато 10 години. Ето защо ищецът не е придобил твърдяното вещно право на собственост, без дори да е необходимо обсъждането на въведения с пар. 1 от ЗДЗС мораториум за придобиването по давност на държавни и общински имоти, предвид данните по делото, че имотът е бил отчужден за мероприятие на държавата и производството по възстановяване на собствеността по реда на З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е приключило с отказ. По приложението на посочената норма съдът приел, че дори да беше установено в процеса 10-годишно давностно владение с начален момент 01.06.1996 г., имотът не би могъл да бъде придобит по давност, тъй като същата изтича в момент, когато в сила е мораториумът за придобиване по давност на частни държавни и общински имоти. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което молителят се позовава, е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. С молбата за отмяна е представено писмо изх. № СИ-03-556 от 03.07.2007 г. от [фирма], за което молителят твърди, че не му било известно в хода на делото, и което установява, че имотът е бил в негово владение, че същият няма статут на общинска собственост към 01.06.1996 г. и върху него не се разпростира действието на мораториума. Представени са още решение № 25 от 24.04.2009 г. по адм. д. № 1104/2008 г. и решение № 32 от 24.04.2009 г. по адм. д. № 1113/2008 г., двете на Административен съд София-град, и решение № 623 от 18.11.2010 г. на Столичния общински съвет, които според молителя доказват основателността на иска му срещу Столична община като втори ответник, в която част исковата молба не е допусната до разглеждане; те доказват и предизвиканата жилищна нужда с незаконното разрушаване на трите жилища, включително спорното, а оттам - и владението на последното. С молбата за отмяна са представени писмо № ПО-11-78/1/ от 06.07.2010 г. и писмо № ПО-11-82/1/ от 14.07.2010 г., двете изпратени от Район „Л.” до Столична община във връзка с решенията по посочените две административни дела. Според молителя те потвърждават обстоятелството, че общината не може да намери правно основание да реши жилищния проблем, създаден от неправомерните действия на двамата ответници. С оглед съдържанието на влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира, че поддържаното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Съдържащите се в първото писмено доказателство данни не биха променили изхода по спора, тъй като и при доказано владение на имота, молителят не би могъл да претендира изгодна за себе си правна последица, с оглед изтичането срока на придобивната давност по време на въведения с пар. 1 от ЗДЗС / Обн., ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 01.06.2006 г., с последващи изменения/ мотраториум за придобиване по давност на държавни или общински имоти, владението на които датира от 01.06.1996 г. Като се позовава на посочения документ, молителят поддържа и тезата, че не се касае за имот, който е общинска собственост, така че разпоредбата на пар. 1 от ЗДЗС /от 2006 г./ е неприложима към разглежданата хипотеза. По този довод следва да се посочи, че във връзка с твърдението в исковата молба за извършено от собственика разпореждане с общинския имот в полза на частно-правен субект, по делото има доказателства, събрани още при висящността на спора. Ето защо сега представеното доказателство не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решенията по административните дела са образувани по повод обжалване заповеди на кмета на Столичната община за настаняване на молителя и на трето за спора лице - М. Вл. П. /негова дъщеря/ на основание чл. 43, т. 2 ЗОбС и пар. 3 от НРУУРОЖ, а решението на Столичния съвет е за включване във фонда за настаняване под наем на две общински жилища от общинския оборотен фонд и предоставянето им на разпореждане на район «Л.» за временно настаняване на семействата на молителя и на М. Вл. П.. Обстоятелствата, които се установяват с посочените документи, са извън предмета на спора по чл. 109, ал. 1 ЗС, и затова са неотносими при преценката за наличие на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Същият извод се налага и по отношение на писмата от 2010 г., адресирани от район «Л.» до Столичната община. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства не могат да послужат за преценка по основателността на предявения от молителя иск срещу Столичната община, тъй като с определение от 23.06.2009 г. по гр. д. № 34936/2008 г. на Софийския районен съд исковата молба срещу този ответник е върната и съответно - не е постановено решение. В обобщение, не се установява наличие на поддържаното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 12639/2009 г. на Софийския градски съд, подадена от В. С. П., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: