Р Е Ш Е Н И Е                                                             № 603                        София, 06.07. 2010 г.                                               В ИМЕТО НА НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година, в състав:          Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                 при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№932 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. П. от гр. Д. срещу решение №30 от 27.02.09г. по гр.д. №1150/2008г. на Б. окръжен съд, с което е отменено решение №786 от 06.07.07г. по гр.д. №869 от 30.04.08г. по гр.д. №760/07г. на Р. районен съд и е отхвърлен предявеният от П. иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Жалбоподателят поддържа оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Счита, че изброяването в чл.13, ал.3, изр.1 от ЗВСГЗГФ на писмените доказателства, с които може да се установи правото на собственост върху гори към момента на национализирането им, не е изчерпателно. Сред неизброените изрично, но допустими писмени доказателства са списъците към постановленията на МЗДИ за определяне предмета на горското стопанство, издадени по чл.22 от ЗГ от 1925г. Като не зачел представената по делото извадка от ДВ, в който е публикуван такъв списък, съвместно с другото доказателство – опис към заявлението за възстановяване на собствеността на Т. Г. П. , в който фигурира ливада, съсед на която е наследодателката на ищеца, въззивният съд постановил неправилно решение. Ответникът в производството – общинска служба по земеделие гр. Б. не взема становище по жалбата. Д. л. гр. Д. и регионална дирекция по г. гр. Б. не вземат становище по жалбата. С определение №1000 от 08.09.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за доказателственото значение на списъците към постановленията на МЗДИ по чл.22 от Закона за г. от 1925г. За да се произнесе по този въпрос, съставът на ВКС взе предвид следното: Съгласно чл.13, ал.3, изр.1 от ЗВСГЗГФ, правото на собственост върху г. може да се установява с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива – с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъци към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Изброяването действително не е изчерпателно, собствеността може да се установява и с други писмени доказателства, които не са сред посочените. Списъците към постановленията на МЗДИ по чл.22 от Закона за г. от 1922г. и чл.20 от Закона за г. от 1925г. обаче не са сред тези други доказателства. Те възпроизвеждат протоколите за определяне предмета на горското стопанство, които според чл.13, ал.3, т.3 от ЗВСГЗГФ не са сред кръга на допустимите доказателства за установяване на правото на собственост. В този смисъл е и приетото от ВКС в решение по чл.290 от ГПК № 299 от 12.04.2010г. по гр.д. №4716/2008г. на V ГО, което има задължителен характер съгласно т.3 на ТР №1/19.02.2010г. по гр.д. №1/2009г. на ОСГТК. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.30 от ЗГ от 1922г., аналогична на чл.33 от Закона за г. от 1925г., според която чуждите земи /ниви, ливади, гори и др./, находящи се във вътрешността на отредените за предмет на горското стопанство държавни, общински и др.обществени гори и пасища, или в охранителните и строго охранителните периметри, а така също и ония, които ще се включат при закръглянето на границите им ...., се заменяват или се отчуждават със спешност на завладяването за сметка на респективните собственици или владетели. С други думи – частни земи, които попадат сред държавните, общинските и другите обществени земи, определени за предмет на горското стопанство, подлежат на замяна или отчуждаване. Вероятно това е съображението на законодателя да изключи протоколите за определяне предмета на горското стопанство /съответно и списъците към постановленията на МЗДИ по чл.22 от ЗГ от 1922г. и чл.20 от ЗГ от 1925г., които ги възпроизвеждат/ от кръга на доказателствата, с които може да се установява собствеността върху г. към момента на национализацията. В настоящия случай по делото е представена извадка от ДВ бр.218 от 04.10.1937г., в която е публикувано постановление на МЗДИ по чл.20 от ЗГ от 1925г. В текста е посочено, че в границите на гората, която ще служи за предмет на горско стопанство, се включват следните ниви, които подлежат на заменяване и отчуждаване, съгласно чл.33 от ЗГ от 1925г. Сред изброените е посочена нива на К. П. в местност Г. , №363 от 1,5 дка. Представено е и удостоверение №499 от 21.03.07г. на община Б., според което през 1937г. в регистрите на с. Д. не е имало фамилия П. , а ръководейки се от съседите на имот №363 в посочената публикация на ДВ от 1937г., Катерина П. всъщност е К. П. – майка на ищеца по делото С. Г. П. И на последно място – представено е приложение към образец №1 от 13.12.1991г., в което са описани внесените от Т. Г. П. земи в ТКЗС, съгласно данните по данъчните регистри. На една от заявените за възстановяване ливади е посочен като съсед П. или П. При тези доказателства правилно въззивният съд е отхвърлил предявения иск по чл.13, ал.2 от ЗСПЗЗ. От една страна, по изложените по-горе съображения, представената извадка от ДВ, съдържаща списък към постановление на МЗДИ за определяне предмета на горското стопанство, не представлява допустимо доказателство за установяване правото на собственост на К. П. върху спорния по делото имот. От друга страна приложение №1 към заявлението за възстановяване на собствеността на Т. П. е непряко доказателство за собственост, тъй като е съставено в днешно време, възпроизвежда данни от данъчен регистър, без посочена година на съставянето му, при това документът е съставен с цел индивидуализация на заявените за възстановяване земи на Т. П. и не може да служи като доказателство за собственост на съседите му към момента на национализация на горите. Затова необсъждането на това доказателство от въззивния съд не представлява съществено порцесуално нарушение и не води до неправилност на постановеното решение. Ищецът е могъл да представи извадка от самия данъчен регистър, по който е изготвен този документ и само той би могъл да се преценява като допустимо доказателство по делото. Правилно въззивният съд при тези доказателства е приел, че искът е недоказан, затова решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,       Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №30 от 27.02.09г. по гр.д. №1150/2008г. на Б. окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: