1 Р Е Ш Е Н И Е № 105 гр. София, 12 април 2010 г. Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова с участието на прокурора Руско Карагогов и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 13/2010 година. Производството е образувано по жалбите на подсъдимите С. С. А. и И. Г. Х. против решение № 405 от 10.12.2009 год. по внохд № 532/09 год. на Софийски апелативен съд. Касационната жалба от подсъдимия А. изготвена от адв.И. е на посочените в чл.348 ал.1, т.т. 1 и 3 НПК основания.Твърди се, се че няма категорични доказателства, че е съучастник на другия подсъдими в държането на наркотичното вещество.Не е посещавал жилището където е намерено, няма намерени негови дактилоскопни следи в него и не е знаел за наркотика.Определеното по размер наказание е завишено с оглед обществената опасност на деянието и дееца.Прави се искане за оправдаване на подсъдимия, или наказанието лишаване от свобода се намали.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Жалбата на подсъдимия Х. е за допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, свързани с доказателствената дейност на съда.Не е доказана целта за „разпространение” на наркотичното вещество.Не е потвърдено, че подс.Х. е влизал в жилището на А..Напълно възможно е последния да е манипулирал пръстовите отпечатъци, намерени по хартията с която е било опаковано наркотичното вещество.Намира наказанието за несъответно с това наложено на другия подсъдим.Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Прокурора даде заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 41 от 05.10.2007 год. по нохд № 3164/05 год., Софийски градски съд е признал подсъдимите И. Г. Х. и С. С. А. за виновен в съучастие като съизвършители в [населено място] без надлежно разрешение държали високорисково наркотично вещества, с цел разпространение, поради което и на основание чл.354а, ал.1, алт.4, вр. с чл.20 ал.2 и чл.54 НК-подсъдимият Х. е осъден на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000.00 лв., а подсъдимият А. на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000.00 лв.На двамата подсъдими е определен първоначален „общ” режим за изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието на подсъдимия С. А. е намалено на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години.В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивната инстанция за да потвърди присъдата относно авторството на деянието и вината на подсъдимите А. и Х. е приела, че изводите на първата инстанция в тази насока са обосновани и законосъобразни, направени при точно спазване правилата по НПК за събиране и проверка на доказателствата, след внимателният им анализ и преценка, като са изложени съображения кои доказателства се възприемат за достоверни и кои не.В мотивите на решението са изложени собствени съображения за приетите фактически констатации и доказателствените източници които ги подкрепят, както и за правните изводи направени от тях.След съвкупната оценка на доказателствените средства въззивната инстанция е направила и съответен на фактическите положения извод за категорична доказаност на обвинението по отношение на двамата подсъдими, като извършители на инкриминираното деяние и неговата съставомерност по чл.345а ал.1, алт.4, вр. с чл.20 ал.2 НК. При спазване изискванията на чл.339 ал.2 НПК с основание за отхвърлени доводите на защитниците на подсъдимите, с които са оспорвали авторството на деянието и са напълно идентични с изложените в касационните жалби.Събрани са достатъчно доказателства, макар и косвени, които безспорно свързват подсъдимите А. и Х. в намереното във жилището на първия наркотично вещество.Оперативната информация в полицията, че двамата се занимават в разпространение на наркотици е наложило жилището да бъде поставено под наблюдение и повод по късно да бъде извършено претърсване и изземване, при което в салонния бюфет е намерена топка увита в кафяво тиксо, поставена в синя хартия.При полевия текст се установило, че е хероин.Подс.А., който присъствал на това процесуално следствено действие, вписал в протокола, че намереното вещество му е дадено от И., и посочил къде живее.Това е потвърдил и в съдебното заседание пред първата инстанция.При изследване на хартиената опаковка, с което е било завито процесното количество хероин са намерени дактилоскопни следи оставени от показалеца и средния пръст на дясната ръка и палеца на лявата ръка на подс.И. Х..Полицейските служители осигуряващи наблюдението на жилището установяват, че двамата подсъдими заедно са влизали и излизали от входа в който се намира.При тези факти настоящата инстанция счита, че няма основание за оправдаване на подсъдимите поради несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна, защото са осъществявали фактическа власт върху иззетото наркотично вещество.Неговото количеството, високото му съдържание на активен компонент сочат, че не е държано от подсъдимите за лична употреба, а с цел за бъде разпространено.Изложените в тази връзка констатации се подкрепят от разпита на оперативните работници от сектор „Наркотици” СДВР, показанията на св.Б. и заключението на вещото лице.Законосъобразни са и изводите, че двамата подсъдими са осъществили деянието в съучастие, като съизвършители, по смисъла на чл.20 ал.2 НК, при общност на умисъла, след като са имали фактическа власт върху наркотика, преследвайки обща цел.Поради това исканията за тяхното оневиняване и за преквалифициране на деянието, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Явен израз на защитна позиция за и поднесените от защитата на подсъдимия Х. и пред тази инстанция, хипотетични възможности за попадане на негови дактилоскопни следи върху хартията, с която е било опаковано наркотичното вещество. Не са допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствените източници, свързани с отменителното основание по чл.348 ал.1, т.2 НПК, а при възприетите фактически положения по отношение авторството и правната квалификация на извършеното са законосъобразни и затова не е налице и другото отменителното основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК. Доводите за явна несправедливост на наложените наказания са също неоснователен.Определените по размер и начин на изтърпяване за двамата подсъдими, потвърдено за подс.Х. и намалено, с приложението на чл.66 НК за подс.А., напълно съответстват на тежестта на конкретното престъпление, характера на засегнатите обществени отношения, на данните за личността на дейците и на всички обстоятелства отразени от съдилищата по същество, които имат значение да тяхното индивидуализиране.Касационния състав също намира определените наказания за справедливи и съобразени с данните за деянието и дейците.По голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 405 от 10.12.2009 год. постановено по внохд № 532 по описа за 2009 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: :