6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60406 гр. София,25.06.2021г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2027 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. Л. М., Ц. С. М. и Д. С. М., тримата чрез адв.Д.Й. срещу решение №11846 от 11.08.2020г. по в.гр.д. №4871/2019г. на Апелативен съд- София. С въззивното решение е отменено решение №2702 от 12.04.2019 г. на Софийския градски съд, І ГО, 3 състав, постановено по гр.д. № 10 414/2017г. в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати по 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците и вместо това са отхвърлени исковете на П. Л. М., Ц. С. М. и Д. С. М., предявени на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Отменено е и определението на Софийския градски съд, постановено на 01.08.2019г., с което Гаранционен фонд е осъден да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение в размер на 12 708 лева, а по сметката на Софийския градски съд 12 000 лева държавна такса, като са осъдени ищците да заплатят на ответника още 266.67 лева разноски за производството пред Софийския градски съд, както и 6 100 лева разноски за въззивното производство. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила /чл.153 и чл.154 ГПК/ и на материалния закон /чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./, чл.45 ЗЗД и чл.20, ал.2 ЗДвП/, както и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени исковете за плащане на застрахователно обезщетение. Жалбоподателите считат, че съдържанието, вложено от въззивния съд в понятията „противоправност“ и „виновност“ на деянието, е неправилно. Въпросът за предотвратимостта на удара при ПТП се отнася към наличието или липсата на вина у водача, но не и към противоправността на деянието му, а по отношение на вината е налице законова презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД, която следва да бъде оборена. Поддържат, че изводът на съда за липса на противоправно деяния от страна на неизвестния водач на ППС в конкретната хипотеза, е необоснован. Не е съобразен и фактът, че водачът е напуснал произшествието в нарушение на ЗДвП. Претендират разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационните жалбоподатели поддържат, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните, да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на какви доказателства /първи и трети въпрос/; относно доказателствената тежест на ищеца за установяване могъл ли е и бил ли е длъжен неизвестният водач на трамвайна мотриса да предвиди появата на пешеходец и да предотврати удрянето му; противоправност на деянието на водача ли се установява по този начин или се оборва презумпцията за виновност по чл.45, ал.2 ЗЗД /втори и шести въпрос/; за противоправността на деянието, от което произтичат вредите и за приложението на чл.45 ЗЗД и преценката за наличие на противоправно поведение и за причинната връзка като предпоставки за уважаване на иска /четвърти въпрос/; дали пълното доказване може да се осъществи само въз основа на преки доказателства и трябва ли всеки факт да бъде установен пряко и какви следва да са правните последици в случай, че фактът не е оставил следа /доказателство/ или не може да бъде намерен носител на тази следа /доказателствено средство/, годен да бъде представен пред съд /пети въпрос/; при смърт, причинена от неидентифицирано превозно средство, следва ли решаващият съд да обсъди факта на напускане на местопроизшествието, което винаги представлява противоправно поведение в нарушение на нормата на чл.123 ЗДвП, като косвено доказателство за противоправност и виновност за настъпване на ПТП от страна на избягалия водач /седми въпрос/. По отношение на въпроси от първи до пети се твърди, че дадените от въззивния съд разрешения са в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2001г., т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС; ППВС №7/30.12.1959г. и цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на въпроси шести и седми се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- твърди се, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излагат доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по жалбата Гаранционен фонд поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение, с което е отменено в осъдителната част първоинстанционното решение и са отхвърлени исковете с правно основание чл.288, ал.1 КЗ /отм./ за сумите от по 100 000 лева- застрахователно обезщетение за всеки от ищците, въззивният съд възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, но стига до извод, че не се установява противоправно поведение на неизвестния водач на трамвайна мотриса, което да е довело до процесното ПТП и причинените вреди. Решаващият съдебен състав намира, че внезапната смърт на наследодателя на ищците С. М. е причинала тежки страдания на неговите съпруг и деца и тези страдания представляват претърпени от тях неимуществени вреди. Приема обаче, че отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за тези вреди на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ възниква, ако по делото се установи, че е налице противоправно поведение на водача на пътното превозно средство, причинило смъртоносните увреждания. С оглед събраните доказателства, вкл. заключенията на двете експертизи счита, че може да се предположи, че М. е бил блъснат от трамвайна мотриса, поради което следва да се прецени могъл ли е и бил ли е длъжен водачът на мотрисата да предвиди, че в конкретния участък от трамвайното трасе може да се появи пешеходец, за да предотврати удара. Въззивният съдебен състав намира, че пешеходец, намиращ се на забранено за пешеходци място – видимо обособено трамвайно трасе, отделено от двете му страни с предпазна ограда, в тъмната част на деня, представлява предвидимо препятствие, с което водачът е бил длъжен да се съобрази. Излага аргументи, че доколкото липсват доказателства за поведението на пешеходеца, не може да се направи и извод, дали ватманът е могъл да предотврати удара, поради което стига до извод, че не е доказано твърдяното от ищците противоправно поведение на водач на трамвайна мотриса. Следователно, дори и да се приеме, че смъртта на С. М. е настъпила в резултат от тежките травматични увреждания, причинени от такова пътно превозно средство, отговорността на ответника Гаранционен фонд за обезщетяване на вредите не може да бъде ангажирана. Не е налице хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Изложените от касатора оплаквания за нарушения на закона и необоснованост на изводите на съда са относими към правилността на съдебния акт, но не представляват основание за допускане до касация поради очевидна неправилност. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият съдебен състав намира, че поставените правни въпроси относно разпределението на тежестта на доказване в производството по чл.288, ал.1 КЗ /отм./ на обстоятелствата дали водачът на ППС е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като са значими за решаващите изводи на въззивния съд, като е налице и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Дадените от въззивния съд разрешения не съответстват на практиката на ВКС, обективирана в ППВС №7/30.12.1959г.; решение №177 от 25.10.2016г., гр.д.№1263/2016г., ІІІ г.о.; решение №134 от 02.12.2019г., т.д.№2780/2018г., І т.о. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение за проверка за съответствие с практиката на ВКС по въпроса – относно тежестта на доказване в производството по чл.288, ал.1 КЗ /отм./ на възражение, че водачът на ППС не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние/. По отношение на останалите въпроси съдът ще се произнесе със решението по касационната жалба. Касационните жалбоподатели са освободени от задължение за внасяне на държавни такси по делото. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11846 от 11.08.2020г. по в.гр.д. №4871/2019г. на Апелативен съд- София. Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.