О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.465 гр. София, 11.08.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1224 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „И.-филтър” Г. ЕНД КО, КД /н/ срещу определение №471 от 08.02.2017 г. по ч.т.д.№5654/2016 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №3729 от 07.07.2016 г. по т.д.№849/2009 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото в частта му по исковете за установяване съществуване на вземания на „И.-филтър” Г. ЕНД КО, КД /н/ в производството по несъстоятелност на [фирма] /н/: за сума от 10 888.50 евро, разноски за съхранение на продукция след 12.06.2008 г. до 10.09.2008 г., за сума от 37 166.35 евро, разноски по изпълнение на арбитражно решение и за сума от 1 156.40 лв., други разноски, като недопустимо, предвид липсата на произнасяне на синдика по тези вземания и за суми, дължими по влязло в сила решение от 12.06.2008 г. на Международен арбитражен съд към Международна търговска камара по д.№14870/JHN, като недопустимо поради отпадане на правния интерес от иска по чл.694, ал.1 от ТЗ, след влизане в сила на решение по т.д.№1060/2009 г. на СГС, с което посоченото арбитражно решение е признато и допуснато до изпълнение на територията на Република България, като предвид прекратяване на производството по чл.694, ал1. от ТЗ в посочените части, „И.-филтър” Г. ЕНД КО, КД /н/ е осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 81 158.93 лв. С обжалваното определение е потвърдено и определение №5025 от 29.09.2016 г. по т.д.№849/2009 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането на „И.-филтър” Г. ЕНД КО, КД /н/ за изменение на определение №3729 от 07.07.2016 г. по т.д.№849/2009 г. на СГС в частта за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. В случай, че синдикът не се е произнесъл по молбата на кредитор за предявяване на вземане в производство по несъстоятелност и в производство по чл.692 от ТЗ, синдикът изрази становище, че вземането е неприето, следва ли съдът да третира вземането като неприето и да разгледа възражението и допустим ли е иск по чл.694 от ТЗ, ако съдът е разгледал възражението и е потвърдил отказа на синдика за приемане на предявеното вземане. 2. Отпада ли правният интерес за кредитора по предявен от него иск по чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на предявени, но неприети вземания, възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност, ако е налице влязло в сила решение по признаване и допускане изпълнението на арбитражно решение, с което е установено съществуване на вземанията, предмет на иска по чл.694 от ТЗ. 3. Дължи ли кредиторът заплащане на разноски по смисъла на чл.694, ал.2, изр.2 от ТЗ, ако установителният иск не е разгледан по същество и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, в случаите, в които производството е прекратено поради влизане в сила на решение за признаване и допускане изпълнение на арбитражно решение, с което е установено съществуване на вземанията, предмет на иска по чл.694 от ТЗ и изключва ли обстоятелството, че претенцията на кредитора е основателна и че производството по екзекватура е образувано по указания на съда, разглеждащ иска по чл.694 от ТЗ, отговорността за разноски по делото. Спрямо първия от въпросите се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради решаването на въпроса в противоречие с разрешението, дадено във влязло в сила определение №7581 от 09.12.2015 г. по т.д.№3641/2013 г. на СГС, а по отношение на останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че вземанията на „И.-филтър” Г. ЕНД КО, КД /н/ за сума от 10 888.50 евро, разноски за съхранение на продукция след 12.06.2008 г. до 10.09.2008 г., за сума от 37 166.35 евро, разноски по изпълнение на арбитражно решение и за сума от 1 156.40 лв., други разноски са предявени в срока по чл.685 от ТЗ, но по тях липсва произнасяне на синдика и тези вземания не са включени в съставените от синдика списъци, което води до недопустимост на разглеждане на възражението по чл.692 от ТЗ спрямо тези вземания, респективно до недопустимост на иска по чл.694 от ТЗ /независимо, че възражението е било разгледано/. По отношение на вземанията по влязло в сила решение от 12.06.2008 г. на Международен арбитражен съд към Международна търговска камара по д.№14870/JHN, въззивният съд е посочил, че с влизане в сила на решението по екзекватура по т.д.№1060/2009 г. на СГС, в производството, по което е участвал и синдика, се признават правните последици на чуждестранното арбитражно решение – сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, като с оглед разпоредбата на чл.691 от ТЗ е налице неоспоримост на вземанията, предмет на арбитражното решение, което изключва извод за наличие на правен интерес от искова защита на кредитора по предявения иск по чл.694 от ТЗ. В този смисъл и тъй като ищецът по иска по чл.694 от ТЗ, производството, по който е прекратено, дължи внасяне на дължимата държавна такса, като отговорността за разноски при прекратяване на делото не е свързана с различни основания за прекратяване, въззивният съд е потвърдил обжалваните пред него първоинстанционни определения. Формулираните от частния касатор първи и втори въпрос са обусловили правната воля на въззивния съд, възприел становище, че липсата на изрично произнасяне на синдика за част от предявените вземания води до недопустимост на разглеждане на възражението по чл.692 от ТЗ спрямо тези вземания, респективно до недопустимост на иска по чл.694 от ТЗ /независимо, че възражението е било разгледано/, както и че с влизане в сила на решението по екзекватура, в производството, по което е участвал и синдика, се признават правните последици на чуждестранното арбитражно решение – сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, като с оглед разпоредбата на чл.691 от ТЗ е налице неоспоримост на вземанията, предмет на арбитражното решение, което изключва извод за наличие на правен интерес от искова защита на кредитора по предявения иск по чл.694 от ТЗ. От друга страна се установяват и поддържаните от частния касатор селективни основания – първият въпрос е решен в противоречие с разрешението, дадено във влязло в сила определение №7581 от 09.12.2015 г. по т.д.№3641/2013 г. на СГС, с което е прието, че ако част от предявените вземания не са включени в изготвените от синдика списъци и синдикът изрази становище в производство по чл.692 от ТЗ, че същите са неприети, то съдът следва да ги третира като такива и да разгледа подаденото възражение срещу неприемането им, а по втория не е налице практика на ВКС, респективно за изясняването му следва да бъде създадена такава. С оглед изложеното, въззивното определение в частта, с която е потвърдено определение №3729 от 07.07.2016 г. по т.д.№849/2009 г. на СГС, следва да бъде допуснато до касационно обжалване по визираните въпроси, като становището на настоящия състав по тях, произтича от следното: Когато синдикът не се е произнесъл по част или по някое от предявените в сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ вземания и кредиторът, който ги е предявил подаде възражение по чл.690 от ТЗ, в зависимост от представеното в производството по чл.692 от ТЗ становище на синдика, съдът, разглеждащ това производство следва: 1. Да укаже на синдика да включи в списъка на приетите вземания, вземането, по което липсва произнасяне и представи списъка за обявяване в ТР с оглед задължението по чл.689 от ТЗ /свързано с възможността да се възрази от длъжника или другите кредитори срещу приемането/, след което да прекрати производството по чл.692 от ТЗ поради липса на предмет – в случай, че синдикът изрази становище, че вземането следва да бъде прието. 2. Да укаже на синдика да включи вземането в някой от списъците по чл.686 от ТЗ и представи съответния списък за обявяване в ТР, след което да прекрати производството по чл.692 от ТЗ – ако синдикът не е представил становище. 3. Да разгледа възражението – в хипотезата, при която синдикът навежда доводи, че вземането не следва да се приеме, което становище се приравнява на включване на вземането в списъка на неприетите вземания. Правен интерес от подаване на възражение срещу този списък има само предявилият неприетото вземане кредитор, поради което в тази хипотеза, прекратяването на производството по чл.692 от ТЗ, указването на синдика да включи вземането в списъка на неприетите вземания и да го обяви в ТР, не е необходимо, а предявеният иск по чл.694 от ТЗ, при отхвърляне на възражението по чл.692 от ТЗ, се явява допустим. С оглед изложеното за правилна следва да бъде посочена, практиката, обективирана в определение №7581 от 09.12.2015 г. по т.д.№3641/2013 г. на СГС Съгласно разпоредбата на чл.691 от ТЗ не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът. Посочената неоспоримост, е свързана с предвиденото в разпоредбите на чл.637, ал.4 и чл.694, ал.4 от ТЗ разпростиране на силата на пресъдено нещо на решението /постановено с участието на синдика/, установяващо наличие на вземане срещу длъжника /спрямо който е открито производство по несъстоятелност/ и разрешаващо по същество съществуващ материално правен спор, освен между страните по делото и спрямо неучаствали в производството по установяване на вземането кредитори. Силата на пресъдено нещо на решения, с които се установяват вземания срещу длъжника, но които са постановени преди откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника, както и на решения, постановени след посочения момент, но без участие на синдика, важи само между страните по делото и спрямо третите лица, за които законът е предвидил СПН да разпростре действието си - правоприемници, приобретатели на спорното право и т.н., но не и срещу останалите трети лица, вкл. и кредитори, спрямо които законът не е предвидил разпростиране действието на СПН – вземанията, установени с тези решения могат да бъдат оспорени от посочените, необвързани от СПН трети лица кредитори, а синдикът извършва преценка дали включи посочената категория вземания в списъка на приетите вземания или не. С решението по чл.51, ал.2 от ЗМТА, вр. чл.118 – 122 от КМЧП, с което чуждестранно арбитражно решение по имуществен спор е признато и допуснато до изпълнение, се признава силата на пресъдено нещо /с нейните обективни и субективни предели/ и изпълнителната сила на арбитражното решение, но в производството по екзекватура, съдът не разглежда отново по същество спора, вече разрешен от чуждестранния арбитражен съд, респективно производството по екзекватура не е производство, в което вземането, предмет на арбитражното решение, е било установено. В този смисъл дали синдикът е участвал в производството по екзекватура на арбитражното решение или не, е без значение по отношение на въпроса дали вземането, установено с арбитражното решение е оспоримо, а релевантни в този случай, с оглед наличието на правен интерес от водене на иск по чл.694 от ТЗ за установяване съществуване на неприето от синдика вземане, установено с чуждестранно арбитражно решение, признато и допуснато до изпълнение с решение, влязло в сила в хода на производството по чл.694 от ТЗ, са: моментът на постановяване на влязлото в сила арбитражно решение – преди или след откриване на производството по несъстоятелност и обстоятелството дали синдикът е взел участие в арбитражното производство, ако решението по него е постановено след откриване на производство по несъстоятелност. С оглед изложеното правният интерес за кредитора по предявен от него иск по чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на предявени, но неприети от синдика вземания, възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност, не отпада, ако в хода на производството по чл.694 от ТЗ влезе в сила решение по признаване и допускане изпълнението на влязло в сила чуждестранно арбитражно решение, последното постановено преди откриване на производството по несъстоятелност и установяващо съществуване на вземанията, предмет на иска по чл.694 от ТЗ. Предвид дадените отговори на формулираните от частния касатор въпроси и установеното по делото изразено от синдика становище в хода на производството по чл.692 от ТЗ, че вземанията, по които не се е произнесъл, не следва да бъдат приети и отхвърлянето на направеното от кредитора възражение с определение на съда по чл.692 от ТЗ, както и поради обстоятелството, че процесното влязло в сила арбитражно решение, е постановено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност спрямо [фирма] /н/, обжалваното определение в частта, с която е потвърдено определение №3729 от 07.07.2016 г. по т.д.№849/2009 г. на СГС се явява неправилно, поради което същото и посоченото първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени. С оглед постановената отмяна, ВКС не дължи произнасяне по същество по частната касационна жалба срещу въззивното определение в частта, с която е потвърдено определение №5025 от 29.09.2016 г. по т.д.№849/2009 г. на СГС, постановено по реда на чл.248 от ГПК, като въпросът за отговорността за разноските следва да се разреши в зависимост от изхода на делото по исковете по чл.694 от ТЗ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №471 от 08.02.2017 г. по ч.т.д.№5654/2016 г. на САС, в частта, с която е потвърдено определение №3729 от 07.07.2016 г. по т.д.№849/2009 г. на СГС. ОТМЕНЯ определение №471 от 08.02.2017 г. по ч.т.д.№5654/2016 г. на САС, в частта, с която е потвърдено определение №3729 от 07.07.2016 г. по т.д.№849/2009 г. на СГС и определение №3729 от 07.07.2016 г. по т.д.№849/2009 г. на СГС. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „И.-филтър” Г. ЕНД КО, КД /н/ в частта срещу определение №471 от 08.02.2017 г. по ч.т.д.№5654/2016 г. на САС в частта му, с която е потвърдено определение №5025 от 29.09.2016 г. по т.д.№849/2009 г. на СГС, постановено по реда на чл.248 от ГПК. Връща делото на СГС за продължаване на процесуалните действия. Определението в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.