3 Р Е Ш Е Н И Е № 118 СОФИЯ 01.07.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Д. Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 5461/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК на въззивно решение № 1921 от 07.05.2014 г. по в.гр.д. № 127/2014 г. на Окръжен съд- Благоевград по въпросите дали осъществяването на строеж в съседен имот в отклонение от даденото разрешение съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал.1 ЗС, и следва ли в тези случаи ищецът да доказва по какъв конкретен начин незаконното строителство му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като е констатирано противоречие на даденото от въззивния съд разрешение по тези въпроси с ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС. Касаторите В. Г. Ч. и А. М. Ч. подържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В отговора на касационната жалба ответникът по касация [община] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3183 от 13.12.2013 г. по гр.д. № 1594/2012 г. на Районен съд- Сандански, с което е отхвърлен предявеният от В. Г. Ч. и А. М. Ч. против [община] иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на преместваема метална конструкция - спирка на градския транспорт, изградена в имот с идентификатор 65334.301.6359 по кадастралната карта на [населено място]. Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали твърдението си, че автобусната спирка пречи на упражняването в пълен обем на правото им на собственост върху магазина, изграден в собственото им дворно място, съставляващо УПИ ІV- 1059 в кв. 130 по П. на [населено място]. Спирката е поставена в сервитута на улицата и не засяга собственият им недвижимия имот. При липса на доказателства нейната дължина да е по- голяма от лицето на магазина, дори да се приеме, че тя закрива лицето на търговския обект, това само по себе си не сочи на ограничаване, смущаване или пречене на допустимото му пълноценно използване, а само го прави по - малко атрактивен за наематели. Приел е също, че не е доказано спирката да препятства достъпа до магазина предвид отстоянието й от същия и от оградата на имота на ищците, което отстояние съдът е преценил като достатъчно за преминаване от гледна точка на житейската логика и опит. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на негаторния иск е посочил, търговският обект не е въведен в експлоатация и това е обстоятелството, което създава обективна пречка за ползването му по предназначение, а не монтираната пред сградата конструкция на спирката. По делото е установено, че жалбоподателите са собственици на магазин, разположен на южната страна на складово помещение /съществуващ гараж/, построен в УПИ ІV-1059 в кв. 130 по плана на [населено място]. Изграден е въз основа на разрешение за строеж № 114 от 12.07.2004 г., издадено от главния архитект на [община] като постройка от допълващо застрояване, по одобрени и съгласувани проекти. Установено е също, че магазинът е завършен до етап груб строеж и не е въведен в експлоатация. Автобусната спирка, предмет на предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС, представлява метална конструкция от огънати метални елементи 7 на брой по дългата страна на спирката, върху които са монтирани плоскости от непрозрачен поликарбонат, оцветен в синьо. Спирката е разположена в сервитута на улицата пред имота на ищците, и е с размери 6 м по дължина, успоредно на улицата, 4 м широчина и височина 3.20 м. Същата отстои на 1.80 м от магазина на ищците и на 1.65 м от оградата на техния имот. В своето заключение вещото лице е посочило също, че съоръжението изцяло закрива лицето на магазина. С решение № 78 от 31.05.2000 г. на Общински съвет - С. е била утвърдена транспортна схема на общината със схема на спирките на градския и околоградския транспорт. Според приетата по делото съдебно- техническа експертиза, дадено от в.л. Ил. К., спирката е изместена с около 50 м от одобреното с транспортната схема местоположение. Въззивният съд е приел, че е безпредметно да обсъжда дали спирката е поставена на определеното за това място, тъй като ищците не са доказали, че тя пречи или смущава пълноценното ползване на собствения им търговски обект. В ТР № 31/ 84 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г. на ОСГК е прието, че искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава правото на собственост и пречи на ползването на вещта. Ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика му или от трето лице, заинтересованият може да иска и премахването на строежа, което обаче е предпоставено от недопустимост и нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е извършен. Прието е също, че в случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение или на други строителни книжа, заинтересованият собственик не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона. При нетърпимост на същото всяко отклонение от разрешението или строителните книжа следва да се счита за съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа и застроителните планове. Това тълкувателно решение е прието при действието на ЗУС / отм./ и няма задължителен характер, но дадените с него разяснения във връзка с приложението на чл. 109 ЗС са възприети трайно от съдебната практика. Разпоредбата на чл. 56, ал.1 ЗУТ определя спирките на масовия градски транспорт като елементи на градското обзавеждане. Съгласно ал.2 на чл. 56 ЗУТ за тях се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Когато тези обекти са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение, или когато не отговарят на други изисквания, определени с наредбата по чл. 56, ал.2 ЗУТ, подлежат на премахване- чл. 57а ЗУТ. В тази връзка при наведено от ищците твърдение, че спирката не отговаря на строителните правила, съдът е следвало изиска от вещите лица да отговорят на въпросите има ли издадено разрешение за поставянето й, при какви условия и какви са изискванията за поставяне на елементи на градското обзавеждане, предвидени с наредбата на общинския съвет по чл. 56, ал.2 ЗУТ от гледна точка на височина, площ, конструкция, местоположение, отстояние от съседни сгради и пр., и дали в случая те са спазени. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което по делото са останали неизяснени релевантни за спора факти. Това е основание за отмяна на постановеното решение. При условията на чл. 293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд с указания за назначаване на допълнителна съдебно- техническа експертиза, която даде отговор на посочените по- горе въпроси. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1921 от 07.05.2014 г. по в.гр.д. № 127/2014 г. на Окръжен съд- Благоевград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: