Р Е Ш Е Н И Е № 256 София , 06.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Галина Тонева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 797/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл.423, ал. 1 от НПК по искане от осъдения А. М. И. за възобновяване на нохд № 191/2017 г. на Районен съд-гр. Стара Загора. В искането и пледоарията на защитата пред касационната инстанция се сочи, че осъденият не е информиран и надлежно призован за воденото срещу него наказателно производство, което налага новото му провеждане. Искателят заявява, че по време на делото е бил задържан в затвора и не е получавал призовки. Прокурорът пледира претенцията по чл.423 ал.1 от НПК да бъде оставена без уважение, тъй като подсъдимият И. информирано се е десезирал от участие в процеса. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване установи следното : Районният съд в гр. Стара Загора с присъда № 113 от 30.05.2017 г. по нохд № 191/2017 г. признал подсъдимия А. М. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на една година и три месеца лишаване от свобода, на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за същия срок, както и на глоба в размер 800 лева. Съгласно чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът групирал така наложеното наказание лишаване от свобода с наказанието, определено на подсъдимия по нохд № 3591/2016 г. на Районен съд-гр. Стара Загора в размер на четири месеца лишаване от свобода и постановил изтърпяване на най-тежкото от тях. Към лишаването от свобода били присъединени наказанията лишаване от право на управление на моторно превозно средство и глоба. Съдът приспаднал от санкцията изтърпяната част от наказанията. Присъдата не е обжалвана и влязла в сила на 14.06.2017 г. Искането до Върховния касационен съд, наименувано от подателя жалба, е с дата 17.06.2017 г. То е допустимо, тъй като е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и се отнася до съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество е основателно поради следните съображения: Производството пред първата инстанция е проведено неприсъствено за подсъдимия. Обвинителният акт и призовката за съдебно заседание с указания за последиците от неявяване без уважителни причини били връчени на сестра на подсъдимия – Ф. М., която поела задължение да му ги предаде. Подсъдимият не се явил в насроченото съдебно заседание на 15.03.2017 г. Районният съдия, макар да приел призоваването за редовно, преценил, че не следва да разгледа делото в отсъствие на подсъдимия и постановил да се изиска справка за неговите адреси и за задграничните му пътувания . Следващото заседание било насрочено за 26.04.2017 г. Призовката за него не била връчена на А. И., тъй като, според отбелязване върху нея от съдебния служител - призовкар, при многократни посещения лицето не е намерено на посочения адрес. По делото постъпила официална административна справка установяваща, че И. няма друг адрес освен този, на който са му изпращани съдебните книжа . От Областната дирекция на МВР–Стара Загора на свой ред уведомили съда за липса на данни за задгранични пътувания на А. М. И. с уговорка, че тази информация е непълна . В досието на делото присъстват още два документа, имащи значение за процесуалния ред на неговото разглеждане. Първият е докладна записка от мл. инспектор Д. Е. от 21.12.2016 г., с която той свежда до знанието на районната прокуратура, че не е успял да задържи лицето А. И. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода ,защото по данни на близки той е напуснал адреса и те нямат връзка с него. Вторият е писмо на прокурора в Районна прокуратура–гр. Стара Загора С., отново във връзка с изпълнение на предходно наказание на И.. Прокурор С. сочи, че той се издирва за привеждане в Затвора в Бургас от органите на МВР, обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 467/06.01.2017 г., и още на 16.12.2016 г. му е наложена мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБЛД - забрана за напускане на страната. При тези данни на 26. 04.2017 г. съдията по нохд № 191/2017 г. решил, че подсъдимият се намира извън пределите на страната с неизвестно местоживеене, поради делото следва да се разгледа в негово отсъствие на основание чл. 269 , ал. 3 , т. 4 от НПК. Ето защо назначил служебен защитник на И., провел съдебно следствие и на 30.05.2017г . постановил осъдителна присъда. Настоящият съдебен състав счита, че не са били налице процесуални предпоставки за задочно съдебно производство. Съдът не е имал убедителни данни, че А. И. е напуснал страната. Точно обратното личи от писмото от Областната дирекция на МВР в гр. Стара Загора, която изобщо не се ангажира с категоричност на информацията за преминаване на държавната граница към територията на държави –членки на ЕС. Съдът е пренебрегнал обстоятелството, че подсъдимият активно се издирва за привеждане в изпълнение на предходна присъда, което прави вероятно неговото задържане в пенитенциарно заведение. Справка от местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода обаче по делото не е изискана. Най-сетне по делото няма отговор за резултата от постановеното общодържавно издирване. Необходимостта от допълнително старание за призоваване на подсъдимия е била налице, което е видно и от факта, че искането за възобновяване е изготвено само три дни след изтичане на срока за обжалване на присъдата и към този момент А. И. вече е бил в затвора, а не в чужбина. Районният съд е подходил формално към процедурата за призоваване без да положи всички необходими и възможни усилия за фактическото й реализиране. Обстоятелството, че подсъдимият е бил предупреден за последиците от неявяване не променя този извод, тъй като не е била налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие. Не би могло да се очаква, че един затворник има възможност да се яви пред съд без да е спазена процедурата по връчване на призовка чрез затворническата администрация, както изисква чл. 178 , ал.6 от НПК. Извън този ред за него винаги съществува уважителна причина за отсъствие от съдебните заседания. Обобщено, налице е основанието на чл. 423, ал. 1, пр. 1 от НПК за възобновяване на наказателното дело и новото му разглеждане от първоинстанционния съд, което следва да започне от стадия по глава деветнадесета от НПК. Този изход на възобновителното производство предпоставя съгласно чл. 423, ал.4 от НПК произнасяне и по мярката за неотклонение на задочно осъдения, тъй като той е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. Данните по делото разкриват условията на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. Обвинението срещу А. И. е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. Установено е в процеса, че той е напуснал адреса си, както и че е издирван за изпълнение на присъда по друго дело. Тези обстоятелства водят до извод за трудно контролируема мобилност на И., обуславяща реална опасност той да се укрие преди да завърши наказателното производство. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.423, ал.1, и ал. 4 от НПК Р Е Ш И ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 191/2017 г. г. по описа на Районен съд–гр. Стара Загора , ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 113 от 30.05.2017 г. и връща делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд от стадия на предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Взема по отношение на А. М. И. мярка за неотклонение “задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.