РЕШЕНИЕ № 334 София, 06.01.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2202/2015 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Д. И. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.М. Д. срещу решение № 1934 от 17.12.2014 г по гр.дело № 2276/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 3755/15.7.2014 г по гр.дело № 17269/13 г на Варненски районен съд и вместо него е постановено друго, с което упражняването на родителските права по отношение на децата К. Р. И., род. на 10.11.2009 г и А. Р. И., род. на 5.8.11 г са предоставени за упражняване на бащата Р. И. П. ; определено е местоживеенето им при бащата в [населено място], обл.Варна ; определен е режим на лични отношения с майката и последната е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на по 80 лв. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано. Ответникът по касационната жалба Р. П. И. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.К. А. от ВАК.Подържа, че касационната жалба е неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено.Претендира разноски. Предявените искове са с правно основание чл.127 ал.2 от СК. Установено е по делото, че страните З. Д. И. и Р. П. И. са живели на съпружески начала и са родители на три непълнолетни деца : М. Р. И. /род на 20.3.2001 г/, К. Р. И.-/род. на 10.11.2009 г/ и А. Р. И.-/род. на 5.8.2011 г/.С решение № 1179 от 18.4.2009 г, постановено по гр.дело № 7069/2008 г на Варненски районен съд, Брачно отделение упражняването на родителските права по отношение на детето М. И. е предоставено на бащата- Р. И., а майката е осъдена за заплаща чрез неговия законен представител месечна издръжка в размер на 60 лв. С обжалваното решение въззивния съд е приел, че двамата родители разполагат с еднакви битови условия и материални възможности за отглеждане на децата, както и че проявяват необходимата грижа за задоволяване на непосредствените им нужди, както и че майката разполага с възможността да ползва помощ от трети лица /тази на своята майка, с която живее съвместно/ за отглеждане и възпитание на децата, както и, че бащата е в състояние да ангажира помощ от трети лица при необходимост.Приел е също, че майката отсъства от страната поради работни ангажименти, а тези отсъствия формират у децата усещане за несигурност и препятстват възможността майката да установи с тях трайна и стабилна връзка на доверие, обич и сигурност, поради което е приел, че този който е по-пригоден да упражнява родителските права върху К. и А. е бащата.Приел е също, че последният е по-пригоден, тъй като отглежда и другата дъщерята на страните- М. род. на 20.3.2001 г като е успял да създаде между трите деца силна емоционална връзка, формирана в годините на съвместното им съжителство. С определение № 817 от 23.6.2015 г, постановено по гр.дело № 2202/14 г Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречието му с Постановление № 1 от 12.11.1974 г, тъй като не са спазени задължителните указанията съдът да направи комплексна преценка на всички обстоятелствата от значение за определяне това кому да бъдат предоставени родителските права, като не може да се приеме, че единствено определящо за това е обстоятелството, че предоставяйки родителските права върху непълнолетни К. и А. на бащата, не ще бъда прекъсната силната емоционална връзка между тях и сестра им М., която последният отглежда. В отговор на поставения правен въпрос, съставът на касационния съд приема следното: Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет. Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот и др. С решение № 162 от 27.7.2015 г постановено по гр.дело № 7228/2014 г на ВКС, Трето ГО постановено по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика е прието, че интересът на децата предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимия родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.Ако единия от родителите е трайно ангажиран със сезонна работа в чужбина, поради което отсъства от страната през част от годината, това не означава неизпълнение на родителския дълг, а грижите за възпитанието и отглеждането на децата се преценяват по критерия оказвана помощ от трети лица. С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос и по основателността на касационната жалба, настоящият състав намира следното : От проведеното пред първоинстанционния съд на изслушване на родителите се установява, че и двамата имат желание, капацитет и възможност да отглеждат детето. И двамата родители имат добри битови условия, всеки от тях може да им осигури адекватна за възрастта грижа и издръжка, включително подпомаган от близки възходящи.Ищцата З. И. е подпомагана при отглеждането от своята майка-Р. К. и от пълнолетния й син А. Й., с когото живеят в едно домакинство, обитавайки мезонет на 130 кв.м.За двете момичета има обособена детска стая. Съответно бащата е подпомаган от по-голямата дъщеря на страните М. и при нужда ползва услугите на съседка за почасово отглеждане предимно вечер през летния сезон, когато работи в заведения като музикант.Последният живее, заедно с М. в къща в [населено място], която е просторна и с добри хигиненно-битови условия.Установено е по делото, че децата са привързани и към двамата родители.Отделно от това е установено е, че между трите сестри от една страна, а от друга между тях и брат им А. също е налице силна емоционална връзка. Ищцата З. И. полага труд по трудово правоотношение.Изпълняваната от нея длъжност не изисква работа на смени или полагане на нощни дежурства.В отглеждането на децата З. е подпомагана от неяния семеен кръг-майка й Р. К. и пълнолетния й син А. Й..Подобна възможност не съществува при бащата-той полага труд вечер, а К. и А. биват поверени на грижите на непълнолетната им сестра им М., или на съседка.Поради тези съображения се налага извода, че в интерес на двете деца, съобразно възрастта и пола им е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката, тъй като възможностите й да ги отглежда и възпитава в семейна среда превъзхождат тези на бащата. Изводът на въззивния съд, че бащата е по- пригоден да се грижи и за малолетните, е направен в нарушение на материалния закон - чл. 281, т. 3 пр. 1 от ГПК. Касае се за момичета на възраст 6 г и 4 г, които имат нужда от общуване с майката, поради което тя остава нужният и подходящ родител.Последната има необходимите качества да се грижи за тях.Обстоятелството, че майката е работила сезонно в чужбина, но присъства активно в отглеждането и възпитанието на децата не е пречка да й бъдат възложени родителските права върху двете малолетни момичета. Въпреки необходимостта, наложила й временно заминаване за чужбина, за да осигури парични средства да издръжка на децата си, не може да се приеме, че майката няма необходимите качества да продължи да се грижи за тях и за в бъдеще. Естествено отглеждането на детето следва да бъде осъществено с активното участие на неговия баща, за да се чувства максимално спокойно и емоционално удовлетворено в общуването с всеки от родителите си, въпреки раздялата им. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда /р. по гр. д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС/. При това положение следва да бъде уважен иска на майката за предоставяне упражняването на родителските права на основание чл.127 ал.2 от СК. Местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса, който се обитава от майката, а именно : [населено място],[жк], [улица], ет.2, ап.5. С другия родител следва да бъде определен режим на свиждане, а именно : всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9, 00 ч в събота до 18 ч в неделя с приспиване на децата в дома на бащата ; на коледните празници през четните години- за времето от 17 ч на 24 декември до 13 часа на 25 декември, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години-за времето от 13 ч на 25 декември до 17 ч на 26 декември ; през новогодишните празници : през четните години- за времето от 17 ч на 31 декември до 13 ч на 1-ви януари, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години за времето от 13 ч на 1-ви януари до 17 ч на 2 януари, с приспиване в дома на бащата ; през великденските празници : в четни години-за времето от 9 ч в събота /В. събота/ до 13 ч в неделя /В./ с приспиване на децата при бащата, а в нечетни години-за времето от 13 ч в неделя /В./ с приспиване на детето при бащата, а в нечетни години –за времето от 13 ч в неделя /В./ до 18 ч в понеделник /В./ с приспиване на децата при бащата ; 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. По този начин децата ще имат възможност да изградят и запазят в максимална степен връзката с баща си , както и с по-големите си брат и сестра, като двамата родители могат да полагат непосредствени грижи за това. Относно издръжката. И двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на ППВС № 5/1970 г. Това тълкуване, преутвърдено и в обвързващата съдебна практика, намерила израз в решение № 280 по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о., се възприема напълно и от настоящия съдебен състав.В конкретната хипотеза децата са на четири и две години.Ответникът въпреки, че е в трудоспособна възраст и няма пречки от здравословно естество за реализиране на доходи, не е представил доказателства за получаваните от него доходи.При това положение същият следва да бъде осъден да заплаща в полза на всяко от тях месечна издръжка в размер на 85 лв, съобразно нормативно установения минимален размер. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати държавна такса в размер на 244, 80 лв.Последният дължи на ищцата разноски за трите инстанции в размер на 230 лв, сторени пред ВКС, представляващи заплатена държавна такса ; и сумата 40 лв, заплатена пред ВРС държавна такса или общо 270 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1934 от 17.12.2014 г по гр.дело № 2276/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127 ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение на децата К. Р. И., род. на 10.11.2009 г и А. Р. И., род. на 5.8.11 г на майката З. Д. И.. ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата както следва : в дома на майката З. Д. И. в [населено място],[жк], [улица], ет.2, ап.5. ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт между бащата Р. И. П. и децата К. Р. И., род. на 10.11.2009 г и А. Р. И., род. на 5.8.11 г както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9, 00 ч в събота до 18 ч в неделя с приспиване на децата в дома на бащата ; на коледните празници през четните години- за времето от 17 ч на 24 декември до 13 часа на 25 декември, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години-за времето от 13 ч на 25 декември до 17 ч на 26 декември ; през новогодишните празници : през четните години- за времето от 17 ч на 31 декември до 13 ч на 1-ви януари, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години за времето от 13 ч на 1-ви януари до 17 ч на 2 януари, с приспиване в дома на бащата ; през великденските празници : в четни години-за времето от 9 ч в събота /В. събота/ до 13 ч в неделя /В./ с приспиване на децата при бащата, а в нечетни години-за времето от 13 ч в неделя /В./ с приспиване на детето при бащата, а в нечетни години –за времето от 13 ч в неделя /В./ до 18 ч в понеделник /В./ с приспиване на децата при бащата ; 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. ОСЪЖДА Р. И. П. от [населено място], обл.Варна, [улица] да заплаща на детето К. Р. И. ЕГН-091100955, чрез неговата майка и законен представител З. Д. И. месечна издръжка в размер на 85 лв, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законното основание за нейното изменяване или прекратяване. ОСЪЖДА Р. И. П. от [населено място], обл.варна, [улица] да заплаща на детето А. Р. И., ЕГН-11480051056, чрез неговата майка и законен представител З. Д. И. месечна издръжка в размер на 85 лв, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законното основание за нейното изменяване или прекратяване. ОСЪЖДА Р. И. П. да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 244, 80 лв. ОСЪЖДА Р. И. П. да заплати на З. Д. И. разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 270 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.