Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 02.03.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 170 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област - Благоевград, молба за отмяна с вх. № 7521 от 07. 09. 2016г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № 188 от 13. 12. 2013г. по гр. д. № 6/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., в частта му, с която е отменено въззивно решение № 192 от 17. 07. 2012г. по гр. дело № 188/2012г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 1933 от 2008г. по гр. дело № 118/2008г. на Районен съд – Разлог за признаване за установено по отношение на ответника Н. Б. В., че Държавата е собственик на 1/4ид.ч. от недвижим имот – незастроена част от дворно място с площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, идентичен с имот пл. № 1211, кв. 67 по плана на Банско от 1958г. и масивната двуетажна жилищна сграда в него, застроена на площ 178 кв.м., понастоящем идентичен с имот с пл. № 3242, кв. 67 по плана на Банско, одобрен със заповед № 240/1990г., и за отмяна на нот. акт № 48/2003г. на Нотариус К. М., рег. № 061 към НКРБ за тази 1/4ид.ч., като вместо това е постановено ново решение в отменената част, с което е отхвърлен предявеният от Държавата срещу Н. Б. В. положителен установителен иск за собственост на същата 1/4 ид.ч. от гореописания недвижим имот. Молителят поддържа, че е налице основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, сочейки наличие на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са му били известни при разглеждането и решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, а именно – нотариално заверен препис на декларация от Б. И. В. за отказ от наследство с рег. № 16870 от 05. 09. 1974г. до Народен съд – Разлог и препис на договор за доброволна делба от 20. 06. 1962г., както и препис от извадка от вестник „168 часа“ от 10. 06 - 16. 06. 2016 г. за установяване момента на узнаване на новите писмени доказателства. Твърди, че в началото на месец юни 2016 г., във вестник „168 часа“ е публикувана статия с информация за нотариално заверена декларация от Б. И. В. /син на Е. и Й. В. и праводател на ответника Н. Б. В./ за отказ от наследство върху наследствения имот, намиращ се на пл. „Н. В.“ № 9, оставен от покойната му майка Е. В., починала на 29. 03. 1969г., с рег. № 16870 от 05. 09. 1974г. до Народен съд – Разлог. В горната статия бил показан и договор за доброволна делба от 20. 06. 1962г. на наследствен и съсобствен имот, останал след смъртта на И. Н. В., сключен между Г. Л. П., Б. И. В. и Е. И. В., в който договор в дял ІІ и ІІІ са описани частите, които получава всеки от наследниците на И. Н. В.. Молителят поддържа, че представените нови писмени доказателства са от съществено значение за материалноправната легитимация по делото за собственост, решението по което е предмет на молбата с правно основание чл. 303, ал. 1 ,т. 1 ГПК, тъй като предвид отказа от наследството на Е. В., извършен от Б. И. В., не е възникнало право на собственост в лицето на неговите наследници – ответници по делото. Твърди, че от представените писмени доказателства се установяват релевантни за спора факти, открити след приключване на делото с окончателен съдебен акт, които не са били известни на Държавата и на съда и които са от съществено значение за правилното решаване на спора. Счита, че ако тези обстоятелства са били известни, съществено биха променили изводите на решаващия съдебен състав, а именно съдът би достигнал до извод, че Държавата е единствен собственик на процесния имот, а за ответниците по делото, като преки законни наследници на Б. И. В., не възниква право на собственост върху него. Молителят претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в производството по чл. 307 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна - Н. Б. В. не представя отговор на същата. В проведеното открито с.з. поддържа становище за нейната неоснователност, като релевира отсъствие на новооткрити доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от съществено значение за вещноправния спор. Поддържа, че не е налице валиден отказ от наследството на Е. В., извършен от сина й Б. И. В., тъй като от една страна е направено волеизявление за отказ не от цялото наследство, а от част от него, което е недействително съгласно чл. 54, ал. 1 ЗН, а от друга страна – то не е вписано в нарочния регистър на съответния съд по местооткриването на наследството по смисъла на чл. 52 вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство по молбата за отмяна в размер на 1 000 лв. – хонорар за един адвокат. Молителят – Държавата релевира възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения от ответника по молбата за отмяна хонорар за един адвокат. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице, спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт, и е процесуално допустима. Разгледана по същество на заявеното основание, тя е неоснователна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. С решение №78 от 22. 05. 1998г. по адм. дело №562/1992г. на ОС Благоевград е отхвърлена жалбата на В. В., М. В. и Н. В. срещу мълчалив отказ на Кмета на [община] за отмяна на отчуждаване на имоти пл.№1211 и 1209, кв.67 по плана на [населено място] от 1958г. по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.. С решение №6210 от 28. 12. 1998г. по адм. дело № 3722/1998г. на ВАС е отменено горепосоченото решение на Благоевградския окръжен съд, както и мълчаливия отказ на Кмета на [община] за отмяна на отчуждаването на имот пл.№1211, кв.67 по плана на [населено място] от 1958г.. Постановено е друго решение, с което на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. са отменени отчуждаванията на имот пл.№1211, кв.67 относно незастроената част от дворното място и на масивната двуетажна жилищна сграда в него /понастоящем къща – музей „Н. В.“/, извършени през 1952г. и през 1982г.. В решението си ВАС е приел за установено, че отчуждаването е извършено на два пъти през 1952г. и през 1982г. за мероприятие „къща – музей на Н. Й. В.”, като през 1952г. е отчуждено дворно място от 178 кв.м. от общо 406 кв.м. и масивна двуетажна жилищна сграда с площ 178 кв.м., а през 1982г. е отчуждена и останалата част от недвижимия имот за същото мероприятие, както и че мероприятието, за което е отчужден имотът, не е осъществено, независимо, че се ползва за музей. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено въззивно решение № 192 от 17. 07. 2012г. по гр. дело № 188/2012г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 1933/2008г. по гр. дело № 118/2008г. на Районен съд – Разлог за признаването за установено по отношение на ответника Н. Б. В., че Държавата е собственик на 1/4ид.ч. от недвижим имот – незастроена част от дворно място с площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, идентичен с имот пл. № 1211, кв. 67 по плана на Банско от 1958г. и масивната двуетажна жилищна сграда в него, застроена на площ 178 кв.м., понастоящем идентичен с имот с пл. № 3242, кв. 67 по плана, одобрен със заповед № 240/1990г., и за отмяна на нот. акт № 48/2003г. на Нотариус К. М., рег. № 061 към НКРБ за тази 1/4ид.ч., като е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от Държавата срещу Н. Б. В. положителен установителен иск за собственост на същата 1/4ид.ч. от гореописания недвижим имот. Върховният касационен съд е приел в решението си по гр. дело № 6/2013г., че предявеният от Държавата срещу наследниците на Б. И. В. установителен иск за собственост би могъл да е основателен само, ако се приеме, че Държавата не е обвързана от влязлото в сила решение на ВАС по адм. дело № 3722/1998г., с което е отменен отказът на Кмета на [община] за отмяна на отчуждаване по благоустройствените закони и е постановена реституция по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.. Зачитайки задължителното разрешение, дадено с ТР № 5/2011 г. от 14.01.2013 г. по тълк. дело № 5/2011г. на ОСГК на ВКС, според което Държавата е обвързана от влязло в сила съдебно решение на административен съд за възстановяване на собствеността върху отчуждени по благоустройствени закони имоти, с което е упражнен пряк съдебен контрол за законосъобразност на реституционния административен акт, в която хипотеза е недопустимо упражняване на косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на реституционния акт, ВКС е приел, че Държавата е участвала чрез своя орган – Кмета на [община] в административното съдебно производство по отмяна на отчуждаването на собствените на ответниците недвижими имоти, поради което е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение за възстановяване на собственост по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.. При това положение положителният установителен иск за собственост на Държавата е отхвърлен за притежаваната по силата на реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. от Н. Б. В. 1/4ид.ч. от незастроена част от дворно място с площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, идентичен с имот пл. № 1211, кв. 67 по плана на Банско от 1958г. и масивната двуетажна жилищна сграда в него, застроена на площ 178 кв.м., понастоящем идентичен с имот с пл. № 3242, кв. 67 по плана на Банско, одобрен със заповед № 240/1990г.. За да постанови решението, чиято отмяна се иска, Върховният касационен съд, ІІ г.о., е приел за установено, че проведената реституционна процедура е по искане само на трима от наследниците на собствениците на имота към момента на отчуждаването му - В. В., М. В. и Н. В.. Посочил е също така, че имотът е бил собственост на И. Н. В., който е починал през 1939г., оставяйки за законни наследници Е. В. – съпруга, починала през 1969г.; Н. И. В.-син, починал през 1942г.; Р. И. В.-дъщеря, починала през 1988г., оставяйки за наследници по закон Е. Н. и М. Безродна, и Б. И. В.-син, починал през 1980г., оставил за законни наследници: съпруга В. В., дъщеря М. В. и син Н. Б. В.. В. В., М. В. и Н. В. са наследници с дял от 1/2 ид. част от имота и реституционният ефект е настъпил само в тяхна полза до размера на полагащата им се общо 1/2 идеална част от наследството. Впоследствие В. Иванова В. е починала, като е оставила за наследници М. Б. В. и Н. Б. В., които наследяват по 1/4 идеална част от имота, но доколкото въззивното решение не е обжалвано от М. Б. В., в тази част е влязло в сила, а М. В. като съсобственик не е необходим другар, поради което съобразно чл. 271, ал. 3 ГПК въззивното решение не може да бъде отменено спрямо нея. Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право. Под ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. По тази причина не съставляват основание за отмяна документи, които са представени и приети като доказателства при разглеждане на делото. Не съставляват основание за отмяна и документи, които макар да не са били представени при разглеждане на делото, не се отнасят до релевантни за делото обстоятелства или не са от значение за изхода на делото, тъй като не биха довели до промяна на формираните решаващи изводи. И по отношение на новите писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество на спора. В настоящия случай с молбата за отмяна са представени от молителя нотариално заверен препис на декларация от Б. И. В. за отказ от наследство с рег. № 16870 от 05. 09. 1974г. до Народен съд – Разлог и препис на договор за доброволна делба от 20. 06. 1962 г.. Тези доказателства не са представени в хода на делото, но страната е могла да се снабди с тях при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото и в хода на процеса и да ги представи своевременно, тъй като те са с публичен характер – отказът от наследство се вписва в специална книга при съда по местооткриването на наследството по чл. 49, ал. 1 ЗН, а договорът за доброволна делба подлежи на вписване в публичния имотен регистър. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква писменото доказателство да е новооткрито, като неизвинителното бездействие на страната да се снабди с него не е основание за отмяна. Освен това, следва да бъде подчертано и обстоятелството, че под ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законодателят има предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани. В настоящия случай представените писмени доказателства нито касаят факти, твърдяни през висящността на делото, нито имат отношение към доказването на такива факти. След като не е налице първата предпоставка на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно страната при положена дължима грижа за добро водене на делото, да не е могла да се снабди с доказателствата, то в случая се явява без значение обстоятелството дали те са съществени или не за изхода на делото по иска за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като законът изисква двете предпоставки да са налице кумулативно, за да бъде уважена молбата за отмяна на това основание. Следва обаче, за пълнота на изложението, да бъде посочено, че представените писмени доказателства не са от значение за изхода на делото. В настоящото производство е прието представено от ответника по молбата за отмяна, неоспорено от молителя, съдебно удостоверение изх. № 710 от 14. 11. 2016г. на РС – Разлог, от което се установява, че през периода 17. 03. 1950г. – 11. 11. 2016г. няма вписан в книгите на съда отказ от наследство или част от наследство на Е. В., извършен от Б. И. В.. Върху представената декларация от 06. 09. 1974г. на Б. И. В. за отказ от наследствен имот на пл. „Н. В.“ № 9, оставен от Е. В., също не е отбелязано, че е вписана в регистъра на съда в [населено място]. Освен това отказ от част от наследство съгласно чл. 54, ал. 1 ЗН е недействителен. По всички гореизложени съображения волеизявлението на Б. И. В. за отказ от наследствен имот на пл. „Н. В.“ № 9 от 06. 09. 1974г., като невписано в нарочния регистър на съда по местооткриването на наследството на Е. В. /чл. 52 вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН/ и като имащо за предмет част от наследството, а не цялото наследство, не е породило правните последици на отказ от наследство по смисъла на чл. 52 ЗН. Като наследник на своите родители – И. и Е. В., Б. И. В. разполага и с право на реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. върху процесните имоти. Договорът за доброволна делба от 20. 06. 1962г. с нотариална заверка на подписите има за предмет недвижими имоти, за които не може да бъде установено, че са идентични с процесните отчуждени и след това реституирани имоти, поради което и това доказателство не е от значение за изхода по делото. И двете представени писмени доказателства с молбата за отмяна не обуславят извод, че Държавата е единствен собственик на процесния имот и че ответникът по делото като наследник по закон на Б. И. В. няма права в съсобствеността върху него. Съобразно гореизложеното и доколкото не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна Н. Б. В., сумата 1 000 лв. – хонорар за един адвокат. Възражението на молителя с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатския хонорар по чл. 9, ал. 4 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1 176 лв., т.е. надхвърля платения от ответника по молбата за отмяна адвокатски хонорар. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх. № 7521 от 07. 09. 2016г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № 188 от 13. 12. 2013г. по гр. д. № 6/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., в частта му, с която е отменено въззивно решение № 192 от 17. 07. 2012г. по гр. дело № 188/2012г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 1933 от 2008г. по гр. дело № 118/2008г. на Районен съд – Разлог за признаване за установено по отношение на ответника Н. Б. В., че Държавата е собственик на 1/4ид.ч. от недвижим имот – незастроена част от дворно място с площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, идентичен с имот пл. № 1211, кв. 67 по плана на Банско от 1958г. и масивната двуетажна жилищна сграда в него, застроена на площ 178 кв.м., понастоящем идентичен с имот с пл. № 3242, кв. 67 по плана на Банско, одобрен със заповед № 240/1990г., и за отмяна на нот. акт № 48/2003г. на Нотариус К. М., рег. № 061 към НКРБ за тази 1/4ид.ч., като вместо това е постановено ново решение в отменената част, с което е отхвърлен предявеният от Държавата срещу Н. Б. В. положителен установителен иск за собственост на същата 1/4 ид.ч. от гореописания недвижим имот. ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област – Благоевград, с адрес: [населено място], пл. „Г. Измирлиев“ № 9, да заплати на Н. Б. В., ЕГН: [ЕГН], сумата 1 000 лв. /хиляда лева/ - съдебно – деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.