Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 444            София, 23 ноември 2009година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на  16 октомври  две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА  ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                    НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Р.Виденова и в присъствието на прокурора:Д.Генчев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №456 по описа за 2009 година   Срещу решение по внохд. №206/2009 г. на Апелативен съд гр. С. са подадени касационни жалби от подсъдимите И. Д. и И. К. В съдебно заседание жалбите,допълнени по реда на чл.351 ал.3 НПК, се поддържат лично и от защитници. Гражданския ищец,чрез повереникът си е на становище, жалбите като неоснователни да се оставят без уважение,а постановеното решение в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира атакуваното решение правилно и законосъобразно,а подадените жалби изцяло неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 28.05.2009 г. постановено по внохд. №206/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е потвърдена присъда по нохд. №24/2007 г. на Софийски градски съд. С посочената присъда подсъдимите И. К. и И. Д. са признати за виновни в това на 28.04.2006 г. в гр. С.,като непълнолетни но можещи да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си отнели чужди движими вещи на стойност 171 лв.,от владението на св. Я,с намерение противозаконно да ги присвоят,като употребили за това сила и грабежа е придружен с причиняване на средна телесна повреда на пострадалия,поради което и на основание чл.199 ал.1т.3 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.63 ал.1т.2 и чл.54 НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от по две години,изтърпяването на което на основание чл.69 ал.1 НК вр. с чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от две години. С присъдата са уважени граждански искове в полза на пострадалия,за причинени неимуществени вреди в размер на по 20 000 лв.,ведно със законните последици. ПО ЖАЛБИТЕ на подсъдимия К: Жалбите ще бъдат разгледани заедно ,предвид обстоятелството ,че ангажираните от двамата касационни основания са идентични. Допуснатите от инстанционните Съдилища, съществени процесуални нарушения ,според защитата са : -незаконен състав ,тъй като в протокола и присъдата на първоинстанционния Съд не е отбелязано, че участвалите в разглеждането на делото съдебни заседатели отговарят на изискването на чл.380 ал.2 НПК -състава бил предубеден ,тъй като преди даване ход на делото демонстрирал , формирано вътрешно убеждение за виновност на подсъдимите -изводите на съда по фактите са изградени на предположения и са предубедени -нарушени са правилата за формиране на вътрешното убеждение ,като са игнорирани и превратно тълкувани доказателства. -липсва отговор на съществени възражения на защитата направени пред въззивния съд. Доводите са неоснователни. Състава на Съда разгледал делото като първа инстанция е законен ,по смисъла на чл.348 ал.3т.3 НПК ,тъй като “отбелязвания” от типа на претендираните от защитата на подсъдимите, не са предвидени в чл.311 ал.1 и в чл.129 ал.1 НПК. Отстраняването на съдебни заседатели,които не отговарят на изискванията на чл.380 ал.2 НПК става по реда на чл.274 ал.1 НПК, каквото искане страните не са направили. Незаконосъобразни са и оплакванията за “предубеденост”на състава , позволил си принудително довеждане на подсъдимия в съдебно заседание и налагането на глоба по реда на чл.271 ал.11 НПК. За съдебното заседание на 22.02.2207 г. подсъдимия Д е редовно призован при условията на чл.178 ал.8 НПК,не се е явил и не е посочил уважителна причина на неявяването си. Правилно съобразно разпоредбата на чл.71 ал.1 НПК Съда е постановил, за следващото съдебно заседание да бъде доведен принудително и на основание чл.271 ал.11 е наложил глоба. Забраната по чл.178 ал.8 НПК касае обвиняемия,а не подсъдимия. Няма как в тази връзка да бъдат споделени доводите на защитата според която- “нередовната процедура по призоваването е винаги уважителна причина за неявяване”,тъй като за да се прецени налице ли е или не “уважителна причина “ за неявяване подсъдимия следва да бъде призован. Напълно неоснователни са и възраженията по оценката на доказателствата по делото и изграждане на изводите по фактите на предположения,при игнориране на доказателства и при превратно тълкуване на същите. Изводите на инстанционните Съдилища по фактите и особено по авторството на извършеното престъпление, са направени след задълбочен и внимателен анализ на събраните гласни доказателства,протокола за оглед на местопрестъплението и другите писмени доказателства,заключенията на назначените експертизи. Подробно и задълбочено, са обсъдени показанията на пострадалия,съпоставени с цялата доказателствена съвкупност. Първоинстанционния Съд е взел предвид и това, че св. Я е “пристрастен към фактите ,защото настъпването им е оставило траен отпечатък, както върху психиката му,така и върху физическото му състояние” и въпреки това изводите относно истинността на “на направеното от свидетеля установяване Съдът основава “ и на експертното заключение на съдебно психологичната експертиза,според което няма основание да се счита,че състоянието на стрес ,в което свидетеля се е намирал по време на самото нападение ,е довело до деформации ,било във възприятията му,било в способността му да съхрани спомен за събитията. Показанията са съпоставени и с останалите гласни доказателства по делото. Няма как да бъде споделено оплакването за превратно тълкуване показанията на родителите на подсъдимия К на св. С,които са анализирани,съпоставени с останалите гласни доказателства и са изложени съображения ,кои от тях се кредитират и по какви съображения. Първоинстанционния Съд е събрал по предвидения в НПК процесуален ред достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,подробно и задълбочено, ги е обсъдил,посочил е кои обстоятелство от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа. Липсват претендираните от защитата пропуски при оценка на доказателствата. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл.339 ал.2 НПК. Въззивния съд проверявайки атакуваната присъда, е обсъдил доводите изложени главно в допълненията постъпили в срока по чл.320 ал.3 НПК и достатъчно обстойно е посочил основанията, поради които не ги приема. При правилно и безпротиворечиво установени факти, закона е приложен правилно. Подсъдимите като съизвършители са извършили грабеж на вещи,придружен със средна телесна повреда и по този закон са осъдени. Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания. Инстанционните Съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне вида и размера на наказанието,което следва да бъде наложено на всеки един от подсъдимите. Наказанията от две години лишаване от свобода,определени при условията на чл.54 НК,с приложението на чл.69 ал.1НК вр. с чл.66 ал.1 НК са достатъчни и справедливи. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно,а подадените жалби изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение       Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №206/2009 г. на Апелативен съд гр. С.,с което е потвърдена присъда по нохд. №24/2007 г. на Софийски градски съд.           ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :