Ключови фрази
Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * авторство на деянието * цели на наказанието * определяне на наказание при условията на чл. 54 НК



Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

София, 14 юли 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ


при участието на секретаря Румяна В.
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдия Пламен Петков
наказателно дело № 711 / 2010 год.





Производството е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Ц. Н. Г. срещу въззивно решение № 277 от 20. 10. 2010 година, постановено по ВНОХД № 281 / 10 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснати от въззивната инстанция касационни нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което, се моли атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Частните обвинители и граждански ищци не се явяват, като посредством повереника си, поддържат становище за неоснователност на депозираната касационна жалба.
След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Велико Търново в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното:
С присъда № 8 от 22. 01. 2010 год., постановена по НОХД № 577 / 2009 год. по описа на Окръжен съд - гр. Велико Търново , подсъдимия Ц. Н. Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 124 ,ал. 1, пр. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда, подсъдимият Г. е бил осъден да заплати на всеки един от гражданските ищци и частни обвинители - Н. Д. Т., Е. Т. Т. и А. Т. Т., сумата от по 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на престъплението неимуществени вреди свързани със загубата на техния съпруг, съответно родител – Т. Г. Т..
С атакуваното решение № 277 от 20. 10. 2010 год., постановено по ВНОХД № 281 / 2010 год. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Вследствие на сторената съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Апелативен съд – гр. Велико Търново и Окръжен съд – гр. Велико Търново законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по единичната и тройната съдебно-медицински експертизи, приобщените писмени доказателства.
Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е проведена от съдилищата по фактите, при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на достатъчно доказателства досежно авторството на деянието не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Извършеното от подсъдимия Г. престъпление е било правилно квалифицирано, тъй като е налице и е установена по делото, пряка причинна връзка между умишлено нанесената на пострадалия Т. тежка телесна повреда изразяваща се в руптура на далака и настъпилия впоследствие летален изход. Тук следва да се посочи, че с недопускане на разпит на поисканите от защитата на подсъдимия лица, не са били нарушени процесуалните права на подсъдимия Г., тъй като релевантните за делото обстоятелства по смисъла на чл. 102 от НПК, са били изяснени в достатъчна и необходима степен. За пълнота, следва да се отбележи и това, че с оглед депозираните експертни заключения, по делото не са били установени данни за допуснато нарушение на добрите медицински практики касателно проведеното лечение на пострадалия Т. Т..
Апелативен съд – гр. Велико Търново задълбочено е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия свързани с правилността и законосъобразността на постановения първоинстанционен акт, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК.
Що се касае до имплицитно наведения довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимият Г. наказание, настоящата инстанция счита, че същото се явява частично основателно. Това е така защото, за ефективното постигане на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, не се налага с абсолютна категоричност подсъдимия Г. да бъде изолиран от обществото в определения му по същество от съдилищата по фактите, срок. Съобразно установената по делото доказателствена съвкупност преценена през призмата на чл. 54 от НК и изложеното по – горе, наложеното на подсъдимия Г. наказание следва да бъде намалено по размер, от пет на четири години „лишаване от свобода”, като съответстващо в по – пълна степен на обществената опасност на дееца, на констатираните по делото от съдилищата смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства и кореспондиращо с визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК, цели на наказанието.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.


Р Е Ш И :


ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 277 от 20. 10. 2010 год., постановено по ВНОХД № 281 / 2010 год. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, като НАМАЛЯВА наложеното наказание на подсъдимият Ц. Н. Г. от пет години „лишаване от свобода” на четири години „лишаване от свобода”, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: