ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 108   София, 19.02.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело №  90/ 2009 год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на В. Л. А. - от гр. С. срещу Определение № 739 от 11.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 3147/ 2008 г. на СГС, ГК, 7 бр.с. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска определението да се отмени и първоинстанционният съд да бъде задължен да продължи производството по втория предявен иск. С Уточнение на касационната жалба от 29. ХІІ.2008 г. жалбоподателят излага, че същественият правен въпрос: чия е преценката за наличието на правен интерес в гражданския процес - на страната или на съда - и може ли съдът служебно да следи налице ли е такъв интерес - е разрешен неправилно от въззивния съд, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено Разпореждане от 29.V.2008 г. по гр.д. № 9179/ 2008 г. на СРС, 42 с., с което е върната исковата молба по втория предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че към 29.ІІ.2008 г. ищецът дължи на ответника сумата 1007.20 лв. за ползвана топлоенергия за периода 2005 г. - 2007 г. Изложени са съображения, че искът е недопустим, тъй като липсва правен интерес за ищеца, какъвто за да е налице, трябва да съществува правен спор между страните - ответникът да претендира съществуването на едно спорно право, което ищецът отрича или обратно, какъвто спор липсва. Касационното обжалване следва да се допусне, тъй като е разрешен от въззивния съд процесуален въпрос - за правния интерес на ищеца за предявяване на иск за установяване на задължението за ползвана топлоенергия през посочения период - който въпрос е съществен, тъй като обуславя допустимостта на иска. Този въпрос няма значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, както неправилно се поддържа от жалбоподателя - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, а е разрешен в противоречие с трайната установена практика на ВКС за необходимостта от интерес у ищеца за предявяване на установителния иск по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.), като условие за допустимост на иска - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Частната жалба е основателна. Обжалваното определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск, е неправилно. Допустим е предявеният иск за признаване за установено, че към 29.ІІ.2008 г. ищецът дължи на ответника сумата 1007.20 лв. за ползвана топлоенергия за периода ХІІ.2005 г. - ХІ.2007 г. За да е допустим установителен иск за правоотношение, като субсидиарна форма на защита, трябва ищецът да има правен интерес от предявяването му - да не разполага с друга възможност за правна защита, за да се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор с ответника, възникнал от договора за ползване на топлоенергия за подгряване на вода и отопление. Правният интерес за ищеца да установи размера на задължението си по създаденото с ответника правоотношение по договор за предоставяне на енергия, е налице, тъй като е налице спор между страните по този въпрос - ищецът твърди, че не е потребил енергия в обема, посочен в издадените от ответника му фактури за периода 2005 г. - 2007 г. и той не разполага с друг вид защита на правата си - от него не може да се иска за обемите, посочени във фактурите, да плати цената, съдържаща се във фактурите, след което да иска възстановяване на надвнесени суми. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо него - да се постанови друго, с което се отмени разпореждането за връщане на исковата молба по иска с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК и делото - да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:     ОТМЕНЯ Определение № 739 от 13.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 3147/ 2008 г. на СГС, ГК, 7 бр. с. и вместо него постановява: ОТМЕНЯ Разпореждане от 29.V.2008 г. по гр.д. № 9179/ 2008 г. на СРС, 42 с., с което е върната исковата молба на В. Л. А. - от гр. С. срещу “Т”АД - гр. С. за признаване за установено, че ищецът дължи към 29.ІІ.2008 г. за ползвана топлоенергия за периода м. ХІІ.2005 г. - м. ХІ.2007 г. сумата 1007.20 лв. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: