О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 520 гр. София, 22.08.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито заседание на 08.02.2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова търговско дело № 2124/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба Л. ГОЛФ Р. АД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния пълномощник адв. М., срещу решение № 192/19.07.2016 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д. № 295/2016 г. С въззивното решение на първо място е обезсилено решение № 166/11.03.2016 г. по т.д.№ 856/2015 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен осъдителният иск на С. МЕНИДЖМЪНТС Б. – 2011 ЕООД /н/ с правно основание чл.155 ал.2 ЗЗД, предявен срещу БАРАЖ КОМПЛЕКТ О. /в открито производство по несъстоятелност/, като солидарно отговорен ответник, за сумата 3 348 090 лв., с която е намаляло имуществото на ищеца до размера на погасеното задължение по договор за инвестиционен кредит от 01.11.2007 г., предоставен от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД и анекси към него, в резултат на принудителното изпълнение по изп.д.№ 469/2013 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 739, проведено върху имот в [населено място], [улица], като в тази част производството по делото е прекратено. На следващо място решението на Варненския окръжен съд е отменено в частта, с която е отхвърлен осъдителният иск на С. МЕНИДЖМЪНТС Б. – 2011 ЕООД /н/ срещу Л. ГОЛФ Р. АД до размера на сумата от 2 261 360.30 лв., както и в частта за разноските, за разликата над 29 069.19 лв. до присъдените 133 923.60 лв.; и вместо него е постановено друго, с което Л. ГОЛФ Р. АД е осъдено да заплати на С. МЕНИДЖМЪНТС Б. – 2011 ЕООД /н/ сумата 2 261 360.30 лв., представляваща стойност на продадени на публична продан недвижими имоти, собственост на ищеца, находящи се в [населено място], [улица], върху които е учредена договорна ипотека с нот. акт № 52, т.VІ, рег.№ 5266, дело № 914/2007 г. на нотариус с рег.№ 314 в НК, за дълг на Л. ГОЛФ Р. АД, в качеството му на съдлъжник по договор за кредит от 01.11.2007 год., сключен с ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, както и ответното дружество е осъдено да заплати сумата 52 427.21 лв. – дължима държавна такса за въззивната инстанция. В останалата обжалвана пред въззивния съд отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено /с което е отхвърлен искът против касатора за разликата над 2 261 360.30 лв. до претендираните 3 348 090 лв., както и с което изцяло е отхвърлен искът за солидарно заплащане на горната сума против третия ответник – С. Д. ЕООД/. Петитумът на касационната жалба е за обезсилване на въззивното решение, като постановено по непредявен иск, евентуално – за неговата цялостна отмяна като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за което се сочат подробни доводи; и за разрешаване на спора от касационния съд по същество /в полза на касатора/. С оглед процесуалноправната легитимация на страната и формулирания от нея петитум се налага изводът, че въззивното решение се обжалва само в неговата осъдителна част. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд в така уточнената обжалвана част е основано на следните правни въпроси: 1/ За задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл.235 ал.2 ГПК и чл.12 ГПК; 2/ За задължението на съда мотивите на въззивното решение да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност и констатацията /като непряк резултат/, съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция. Твърди се, че двата въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – ТР № 1/2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; 3/ Налице ли е валидна уговорка за продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, в случай, че тази цена /насрещната престация срещу прехвърленото право на собственост/ е определена като поемане на задължения на продавача за предоставяне/изпълнение на реално обезпечение по друго правоотношение /по което продавачът е ипотекарен длъжник/; 4/ Налице ли е действителен договор за продажба на недвижим имот, с който срещу прехвърленото право на собственост приобретателят /купувач/ се задължава да направи насрещна престация, изразяваща се в изпълнение на задължение на продавача за предоставяне на реално обезпечение /ипотека върху недвижим имот/ и удовлетворяване на кредитора; 5/ Налице ли е определяема продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, в случай, че тази цена /насрещната престация срещу прехвърленото право на собственост/ е определена като поемане от купувача на задължение на продавача за предоставяне /бъдещо изпълнение/ на реално обезпечение по друго правоотношение, по което продавачът е ипотекарен длъжник; 6/ Налице ли са предпоставките на чл.155 ал.2 ЗЗД, намиращ своето основание в принципа на неоснователното обогатяване, даващ право на собственик на ипотекиран за чужд дълг недвижим имот, който е бил продаден в изпълнителен процес чрез публична продан да претендира сумата, с която е изпълнено чуждото задължение, в случай, че същият не е платил продажна цена за продадения за чужд дълг имот; 7/ Налице ли е намаляване на имуществения патримониум на собственик на ипотекиран за чужд дълг недвижим имот, който е бил продаден в изпълнителен процес чрез публична продан, в случай, че собственикът на имота не е платил продажна цена при придобиването му; 8/ Налице ли е изпълнение на чужд дълг /в хипотезата на чл.74 ЗЗД вр. чл.155 ЗЗД/ от третото лице /твърдящо, че е изпълнило чуждо задължение/, в случай, че третото лице е придобило недвижим имот, обременен с ипотека /който имот е бил продаден в изпълнителен процес чрез публична продан/ като насрещната престация на третото лице срещу прехвърленото право на собственост върху имота по договора за покупко-продажба е определена като поемане на задължение за изпълнение на задължението на прехвърлителя по предоставеното от последния реално обезпечение – ипотека върху недвижимия имот в полза на кредитор. Сочи се, че последните шест въпроса имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – С. МЕНИДЖМЪНТС Б. – 2011 ЕООД /н/, представляван от синдика – адв. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата, както и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.283 ГПК, както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване, намира производството по чл.288 ГПК за допустимо, а по съществото му съобрази следното: За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответното дружество – настоящ касатор, за нищожност на договора за продажба по нотариален акт № 26, том VІ, рег.№ 4261, дело № 809/2012 на нотариус с № 109 от регистъра на НК. Съгласно договора, ищцовото дружество е придобило от С. Д. ЕООД /трето лице – ипотекарен гарант по договор за кредит от 01.11.2007 г., сключен с О. АД/ правото на собственост върху 78.67 % ид. части от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ведно с построените в него самостоятелни обекти в груб строеж, срещу задължението на купувача да приеме и погаси припадащата се част за описания в акта недвижим имот от задължението на продавача по договор за инвестиционен банков кредит от 01.11.2007 г., допълнително споразумение № 2/15.05.2010 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 52/2007 г. Съдът е посочил, че договорът за продажба е възмезден, като в случая са налице уговорки за съществените му елементи – имот и цена. Приел е, че между страните не е уговорено плащане на парична сума, а е уговорено поемане на задължение за плащане на задължение на продавача по друго правоотношение – по учредената от продавача ипотека върху имота. И доколкото ипотеката е реално обезпечение и с учредяването й ипотекарният длъжник приема кредиторът да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, въззивният съд е формирал извод, че е налице определяемо и оценимо в пари задължение на ипотекарния длъжник, поради което в процесния договор са налице насрещни задължения на страните – продавач и купувач. Налице е основание на договора, разбирано като причина страните да се задължават. Неизпълнението на задължението на купувача в случая – да заплати до размера на стойността на имота задължението на длъжниците по договора за инвестиционен кредит е основание за разваляне на договора за продажба от страна на продавача, или в хипотеза за съдебно отстранение прави претенцията на купувача за връщане на цената неоснователна. Във всички случаи обаче отношенията между продавача и купувача по договора за продажба, обективиран в нот.а.№ 26/2012 г., стоят извън плоскостта на претенцията на собственика на ипотекиран имот, продаден за чужд дълг, срещу длъжника. С оглед горното въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на ипотекирания имот въз основа на действителен договор и тъй като не е лично задължен по договора за кредит, на основание чл.155 ал.2 ЗЗД с извършването на публична продан върху имота, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор до погасената част на дълга, равна на стойността на собствения му имот. Налице са както специалните, така и общите предпоставки на чл.74 ЗЗД за встъпването на ищеца в правата на кредитора срещу длъжниците по договора за кредит - неговото имущество е намаляло със стойността на собствения му имот за сметка на длъжниците, които са се обогатили неоснователно. За неоснователни, но без излагане на конкретни съображения, са счетени останалите възражения на настоящия касатор, основани на вътрешните отношения между лицата, отговорни по съответния ред за погасяването на дълга към банката. Настоящият съдебен състав, като съобрази указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл.280 ал.1 ГПК, намира, че решението на въззивния съд в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване. От значение за изхода по конкретното дело е процесуалноправният въпрос относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните /въпрос № 1/, по отношение на който е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поддържано от касатора. От останалите въпроси в изложението по чл.284 ал.3 ГПК може да се уточни /съобразно правомощията на касационната инстанция/ следният въпрос, релевантен за предмета на спора и обусловил правната воля на съда, а именно: За възможността ипотекиран за чужд дълг недвижим имот да бъде продаден /прехвърлен възмездно/ срещу поето от купувача задължение да отговаря за дълга до размера на прехвърлените му права, както би отговарял и ипотекарният гарант - продавач, разрешен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът следва да бъде задължен да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждането на касационната жалба в размер на 52 427.21 лв. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 192 от 19.07.2016 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д. № 295/2016 г., в обжалваната от Л. ГОЛФ Р. АД осъдителна част. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касатора да представи доказателства за внасяне на дължимата по сметка на ВКС държавна такса в размер на 52 427.21 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като при неизпълнение на горните указания в срок, производството по делото ще бъде прекратено. При изпълнение на указанията, делото следва да се докладва на Председателя на ІІ ТО за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: