Р Е Ш  Е Н И Е                                             № 245                                София, 15.04.2009 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  първо гражданско отделение  в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА    при секретар Емилия Петрова  изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело 2265/2008 година и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. С влязло в сила решение от 17.01.2008 г. по гр.д. № 1416/2006 г. на В. касационен съд, Второ гражданско отделение е отхвърлен иска, предявен от М. Т. Б. за признаването й за собственик на спорните 6/8 ид. ч. от апартамент в гр. С., кв. Банишора, основан на твърдението, че е собственик на целия апартамент по силата на обезщетяване за отчужден по реда на ЗТСУ недвижим имот. На 4.04.2008 г. е постъпила молба от В. Б. В.-съпруг на ищцата М, за отмяна на горното решение на основание чл.304 ГПК. Поддържа, че имотът е придобит по време на брака му с ищцата, представлява съпружеска имуществена общност и това налага участието му по делото като задължителен необходим другар. Представя удостоверение за граждански брак и молба от ДСК- Ж. кредитиране за вписване на законна ипотека върху процесния апартамент за обезпечение на заем на името на съпругата му за същия обект. Ответникът Н. К. оспорва молбата като недопустима, а по същество и неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищцата е наследник на Т. Х. Б. , който е притежавал имот в гр. С., ул.”С” № 1* отчужден по реда на ЗТСУ за обществено мероприятие. Обезщетен е с два апартамента, единият от които- ап. № 29 в бл.41Б, ж.к.”Б” за нуждите на дъщеря му М. Т. Б., видно от заповед № РД- 41-1991/ 7.10.1986 г. на председателя на ИК на СНС. Това е дало основание на ищцата да счита, че е изключителен собственик на апартамента и да се снабди с констативен нотариален акт за него. Тъй като правата й се оспорват от другите наследници на бившия собственик, които считат апартамента за наследствен и са извършили разпоредителни сделки помежду си, ищцата е предявила настоящия иск по чл.97, ал.1 ГПК за признаването й за единствен собственик на имота. За да отхвърли иска съдът е изложил съображения, че заповедта по чл.100 ЗТСУ не легитимира ищцата като собственик, след като обезщетеният собственик не е подал молба за прехвърляне на правата си направо на своята дъщеря съгласно възможността, предвидена в чл.102 ЗТСУ. С оглед на тези данни следва да се приеме, че решението, чиято отмяна се иска, не се отнася за обект в съпружеска имуществена общност, за да е необходимо участието на двамата съпрузи като задължителни другари. Независимо че апартаментът е придобит по време на брака на молителя с ищцата М, той е бил собственост на нейния баща, както и другият апартамент, получен като обезщетение съгласно заповедта по чл.100 ЗТСУ. Без значение е обстоятелството, че според представената молба от ДСК за вписване на законна ипотека М. Т. е изплащала заем за същия апартамент, тъй като при положение, че тя не е собственик, за погасените суми възникват само облигационни отношения с другите наследници, а не се придобиват вещни права върху апартамента / респ. той не става съпружеска имуществена общност/. Съгласно ППВС № 2/ 77 г. отмяната по молба на неучаствалия съпруг е допустима когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, тъй като спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи. В настоящия случай предметът на спора е определен от твърдението на ищцата, че е изключителен собственик на апартамента и не са въвеждани доводи и събирани доказателства, че същият е съпружеска имуществена общност. Следва да се отбележи също така, че към 1992 г. и самата ищца е считала, че притежава само 1/8 ид. ч. от апартамента, която дарила на племенницата си / сега ответник по делото/, а тя й я върнала пак с договор за дарение през 1997 г. и едва след това ищцата се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на целия апартамент. При това положение съпругът на ищцата не е имал качеството на задължителен необходим другар и не е следвало да бъде конституиран като страна по делото, поради което молбата му за отмяна на решението е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.304 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение     Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Б. В. от гр. С. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 1332/ 17.01.2008 г., постановено по гр.д. № 1416/ 2006 г. по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС. Осъжда В. Б. В. от гр. С., ж.к. “Б”, чл.41Б, ет.6, ап.29 да заплати на Н. А. К. от гр. С. разноски по делото за настоящото производство в размер на 800 лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: