О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60433 гр. София, 01.12. 2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1449 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, гр. София срещу определение № 1808 от 22. 12. 2020 г. по ч. т. д. № 2539/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено определение от 30. 09. 2020 г. по т. д. № 552/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-23 състав, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, евентуално по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ относно сделката за покупко-продажба на движими вещи, обективирана в договор от м. юли 2015 г., с която „Торинекс“ ЕООД е прехвърлило на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД собствеността върху 2000 бр. нови МПС, както и по исковете по чл. 108 ЗС срещу „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД с предмет тези вещи. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и прави искане за отмяната му. Излага оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че сделки и действия, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна, са извън обхвата на допустимата защита с исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Изразява становище, че това разрешение не държи сметка за случаите, в които с последваща разпоредителна сделка лицето, в чиято полза несъстоятелният длъжник се е разпоредил с имуществото си, на свой ред се разпорежда с това имущество. Поддържа, че в тази хипотеза с исковете по чл. 647 ТЗ може да се оспори цялата поредица от увреждащи сделки. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните значими за изхода на делото въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „1. Какъв е редът за защита на кредиторите на несъстоятелността, в хипотезата на чл. 647 ТЗ, при последваща разпоредителна сделка, извършена от трето лице, в чиято полза несъстоятелният длъжник се е разпоредил с имуществото си?; 2. Кой е пасивно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл. 647, ал. 1 ТЗ, когато увреждането на кредиторите на несъстоятелността, като краен резултат, се постига с извършване на последваща разпоредителна сделка, т. е. сделка с имущество на несъстоятелния длъжник, следваща разпоредителната сделка, извършена от длъжника с това имущество?“ В изложението на основанията за достъп до касация се поддържа, че атакуваният акт е очевидно неправилен, тъй като решаващият състав не е съобразил нормата на чл. 647, ал. 3 ТЗ и по този начин касационният жалбоподател е лишен от възможността да установи недобросъвестност на приобретателя по сделката с третото лице, което е придобило имущество от несъстоятелния длъжник, който факт е предпоставка за непротивопоставимост на последващата разпоредителна сделка на кредиторите на несъстоятелността. Ответниците „Торинекс“ ЕООД, гр. София и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, гр. София са депозирали отговори на частната касационна жалба, в които изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на жалбата. Останалите страни не изразяват становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа частната касационна жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК, прие следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В обжалваното въззивно определение съдът е приел, че производството е образувано по искова молба на „КТБ“ АД /н./, с която се иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Селект моторс къмпани“ АД /н./ на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, евентуално – на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ договор за продажба на 2000 бр. нови МПС от месец юли 2015 г., сключен между „Селект моторс къмпани“ АД /н./ и „Торинекс“ ЕООД, последващата сделка между „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД – договор от м. 07. 2015 г. за продажба на същите движими вещи, както и по искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД за връщане в масата на несъстоятелността на „Селект моторс къмпани“ АД на движимите вещи, предмет на прехвърленото право на собственост по сделките. За да потвърди обжалваното определение на СГС, с което е прекратено като недопустимо производството по исковете по чл. 647 ТЗ относно договора за покупко-продажба на движими вещи от м. 07. 2015 г., с който „Торинекс“ ЕООД е прехвърлило на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД собствеността върху 2000 бр. нови МПС, както и по исковете по чл. 108 ЗС срещу последното дружество с предмет тези вещи, Софийски апелативен съд е приел, че исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, извършени от длъжника в производство по несъстоятелност, които засягат имущество от масата на несъстоятелността. Изтъкнал е, че тези искове касаят случаите на относителна недействителност на сделка, извършена от длъжника /а не от трето лице/ и увреждаща кредиторите на несъстоятелността, поради което се явяват недопустими за сделка или действие, по които не е страна длъжникът. Подчертал е, че действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна, са извън обхвата на допустимата защита с исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, активно легитимирана страна по които искове е синдикът или кредитор, а пасивно легитимирани – страните по сделката или действието. Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното: Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по въпросите, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които могат да бъдат обобщени и уточнени като въпрос относно реда за защитата на правата на кредиторите на несъстоятелността в хипотезите на чл. 647, ал. 1 ТЗ при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с движима вещ преди предявяване на отменителния иск. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като има обуславящ решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на предявените искове по чл. 647 ТЗ с предмет последващата сделка на третото лице, в чиято полза се е разпоредил със собствените си движими вещи длъжникът в несъстоятелност, и на обусловените осъдителни искове по чл. 108 ЗС срещу правоприемника на прекия съконтрахент на длъжника. По така уточнения въпрос е формирана практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 100 от 15. 06. 2009 г. по т. д. № 808/2008 г., ІІ т. о., решение № 187 от 3. 11. 2009 г. по т. д. № 135/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 93 от 10. 07. 2014 г. по т. д. № 2907/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 111 от 12. 07. 2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на ВКС, І т. о., решение № 4 от 25. 02. 2021 г. по т. д. № 2910/2019 г. на ВКС, І т. о., както и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 200 от 26. 04. 2021 г. по ч. т. д. № 317/2021 г. на ВКС, ІІ т. о. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието му с практиката на ВКС по уточнения правен въпрос. Настоящият състав намира следното по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: В трайната и непротиворечива практика на ВКС, намерила израз в посочените решения на ВКС по т. д. № 808/2008 г., ІІ т. о., т. д. № 135/2009 г., ІІ т. о. , т. д. № 1892/2017 г., І т. о. и др., е изяснено кои са активно и пасивно легитимираните страни в производствата по искове с предмет действия и сделки, попадащи под режима на чл. 646 ТЗ, респ. чл. 647 ТЗ. Прието е, че исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, които са извършени от длъжника в производство по несъстоятелност и осъществяват фактически състав от кръга на уредените в чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна, са извън обхвата на допустимата защита с исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Както е разяснено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС по т. д. № 1892/2017 г., І т. о. прехвърлянето на правата, обект на атакуваната сделка, от приобретателя в полза на трети лица не превръща последните в надлежна, задължителна страна по исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Засягането на правата на третите лица-приобретатели, е само последица, при това незадължителна /арг. от чл. 646, ал. 7 ТЗ и чл. 647, ал. 3 ТЗ/, от прогласяване на относителната нищожност или недействителност спрямо техния праводател, но самите трети лица не са страна по атакуемата придобивна сделка. Съгласно чл. 648 ТЗ при сделка, по отношение на която се приложени разпоредбите на чл. 646 или чл. 647 ТЗ, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелност или се дължат пари, третото лице става кредитор. В случай, че в резултат на действията или сделките се е стигнало до излизане на имущество от масата на несъстоятелност, синдикът, съответно кредиторът, който е ищец по обуславящите искове, следва да упражни правомощията си чрез съответен осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ. Когато на връщане подлежи непарична престация, искът е по чл. 108 ЗС. За да се осъществи попълване на масата на несъстоятелността, не е достатъчно само постановяване на решение, с което се прогласява относителна нищожност или относителна недействителност, а е необходим последващ осъдителен иск, чиято цел е снабдяване със съдебно изпълнително основание за възстановяване на фактическата власт върху разпоредедения актив. Този осъдителен иск е обусловен от изхода на обуславящия иск по чл. 646 или чл. 647 ТЗ. С обявяването за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката по чл. 646 или чл. 647 ТЗ, имаща за предмет право на собственост или друго вещно право върху вещ, отчужденото имущество подлежи на реституция – третото лице дължи връщане на полученото в масата на несъстоятелността. При положение, че подлежащата на връщане вещ, респ. вещно право върху нея, не съществува поради това, че получилият това право по отменена сделка я е отчуждил в полза на трети лица с противопоставими права /чл. 646, ал. 7 ТЗ и чл. 647, ал. 3 ТЗ/ или я е изразходвал преди завеждане на иска, той дължи онова, от което се е възползвал – чл. 57, ал. 2, предл. последно ЗЗД. Конкуренцията на права между кредиторите на несъстоятелността, по отношение на които има действие влязлото в сила решение по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, и третите лица, претендиращи собствени права върху имуществото, подлежащо на връщане в масата на несъстоятелността, следва да се разреши в производството по обусловения иск по чл. 108 ЗС. Пасивно легитимиран по обусловените осъдителни искове е само прекият съконтрахент на длъжника по обявената за относително недействителна или нищожна сделка или неговите правоприемници. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение по т. д. № 2907/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 2910/2019 г. на ВКС, І т. о., както и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение по ч. т. д. № 317/2021 г. на ВКС, ІІ т. о. С оглед тези разрешения в практиката на ВКС и по аргумент за противното от правилото на чл. 647, ал. 3 ГПК, защитата на правата на кредиторите на несъстоятелността в хипотезите на чл. 647, ал. 1 ТЗ при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът се е разпоредил със собствена движима вещ, преди предявяване на иска по чл. 647, ал. 1 ТЗ е чрез предявяване на обусловения осъдителен иск по чл. 108 ЗС за връщане в масата на несъстоятелността на вещта, предмет на сделката, срещу приобретателя, за който се твърди, че е недобросъвестен – знаел е за увреждането на масата на несъстоятелността или е придобил правата си безвъзмездно от съконтрахент на длъжника по сделка, по отношение на която са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1 ТЗ. По съществото на частната касационна жалба: Ищецът – „КТБ“ АД /н./, който твърди, че е кредитор на длъжника „Селект моторс къмпани“ АД /с предишно наименование „Литекс моторс“ АД/, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност с решение от 26. 03. 2018 г. по т. д. № 897/2017 г. на СГС, е предявил искове, с които иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Селект моторс къмпани“ АД /н./ на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, евентуално – на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ сделката между „Селект моторс къмпани“ АД /н./ и „Торинекс“ ЕООД, обективирана в договор от м. 07. 2015 г., с предмет прехвърлянето на правото на собственост върху 2 000 бр. нови МПС, последващата сделка между „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД с предмет същите вещи– договор от м. 07. 2015 г., както и искове по чл. 108 ЗС срещу „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД за връщане в масата на несъстоятелността на „Селект моторс къмпани“ АД на движимите вещи – 2000 бр. нови МПС, предмет на прехвърленото право на собственост по сделките. Въведените в исковата молба твърдения са за извършена в двугодишния период от подаване на молбата по чл. 625 ТЗ възмездна сделка, за свързаност между ответниците и недобросъвестност – И. П. Т. е бил член на СД и представляващ „Селект моторс къмпани“ АД, като до 11. 06. 2015 г. е бил член на СД на дружеството – краен приобретател и трите дружества-ответници са регистрирани на един и същ адрес и имат един и същ адрес за кореспонденция с НАП. Във връзка с евентуалните искове по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ се твърди, че сделките са безвъзмездни, тъй като уговорената в договорите продажна цена не е заплатена реално от купувачите. С оглед разрешението на правния въпрос, по който бе допуснато касационно обжалване, извършената от въззивния съд преценка за недопустимост на предявените при условията на евентуалност искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ за прогласяване недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на договор за продажба от месец юли 2015 г., с който „Торинекс“ ЕООД е прехвърлило на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД правото на собственост върху 2 000 бр. нови МПС, придобити по силата на оспорен с отменителни искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ договор за продажба, сключен с длъжника „Селект моторс къмпани“ АД, е правилна. Касае са до сделка, която не е извършена от длъжника и по която той не е страна, съответно е извън приложното поле на чл. 647 ТЗ. По тези съображения въззивното определение, с което е потвърденото определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото по тези искове, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Неправилен обаче се явява изводът на съда за недопустимост на предявения срещу третото лице – приобретател на имуществото на длъжника обусловен осъдителен иск по чл. 108 ЗС за връщане в масата на несъстоятелността на „Селект моторс къмпани“ АД, като последица от уважаването на предявените обуславящи искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ срещу длъжника и прекия му съконтрахент „Торинекс“ ЕООД. В случая ищецът се позовава на недобросъветстност на третото лице с оглед възмездния характер на извършената преди предявяване на отменителните искове сделка за прехвърляне на вещното право на „Селект моторс къмпани“ АД, а при условията на евентуалност – на безвъзмезден характер на сделката, поради което и съобразно отговора на правния въпрос защитата на правата на кредиторите на несъстоятелността срещу последващото прехвърляне от съконтрахента на длъжника е с исковете по чл. 108 ЗС, които са съединени с обуславящите искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ срещу длъжника и съконтрахента му „Торинекс“ ЕООД. Предявените от кредитор на длъжника в несъстоятелност обусловени искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 108 ЗС са допустими и чрез разглеждането им следва да бъде разрешена конкуренцията на правата на кредиторите на несъстоятелността и на правата на третото лице – приобретател на движимите вещи. Това налага отмяната на въззивното определение на Софийски апелативен съд и на потвърденото с него определение на Софийски градски съд в частта за прекратяване на производството по делото по посочените искове и връщане на делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия по тези искове. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 1808 от 22. 12. 2020 г. по ч. т. д. № 2539/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав и потвърденото с него определение от 30. 09. 2020 г. по т. д. № 552/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-23 състав в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД срещу „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД искове с правно основание чл. 108 ЗС за връщане в масата на несъстоятелността на „Селект моторс къмпани“ АД /н./ на 2000 бр. нови МПС. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по посочените искове. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1808 от 22. 12. 2020 г. по ч. т. д. № 2539/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав и потвърденото с него определение от 30. 09. 2020 г. по т. д. № 552/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-23 състав в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ за обявяване за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Селект моторс къмпани“ АД на договор за продажба от месец юли 2015 г., с който „Торинекс“ ЕООД е прехвърлило на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД собствеността върху 2000 бр. нови МПС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.