Р Е Ш Е Н И Е № 60172 гр. София, 22.11.2021г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Надежда Трифонова в присъствието на секретаря Ил.Рангелова и прокурора от ВКП Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 769 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.4 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба от частния тъжител Й. Г. С. срещу решение на Окръжен съд – Монтана, постановено на 08.07.2021г. по ВНЧХД № 10/21г., с което е отменена присъда № 260009 от 14.10.2020г. по НЧХД № 247/20г. на Монтанския районен съд и образуваното наказателно производство срещу К. Б. М. за престъпление по чл.170, ал.1 от НК е прекратено. С жалбата се възразява срещу преценката на въззивния съд, че тъжбата е просрочена, като се поддържа тезата, че срокът за подаването й следва да тече от получаване на постановлението за спиране на производството, а не от момента на узнаване за престъплението. Като доводи се изтъкват обстоятелствата, че пострадалата е научила за признанията на подсъдимия едва след като й е било предявено разследването, както и че за нея не съществува задължение да квалифицира деянието, за което се тъжи. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Срещу жалбата е постъпило писмено становище от подсъдимия чрез защитника му, в което се изброяват данните, от които се установява, че тъжителката е узнала за влизането в дома й още същата вечер, изтъква се, че производството срещу К. М. не е спряно, а прекратено поради недоказаност, както и че съществува разлика между деянията, предмет на досъдебното производство и на съдебното производство по тъжба на Й. С.. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Досъдебно производство № 1408/18г. на РУ-Монтана, е образувано по заявителски материал от Й. С. и дъщеря й Р. К., от 18.10.2018г. В жалбата до Директора на полицейското управление те твърдят, че през последните две години в дома им са извършвани кражби и са им отнети пари и злато, за което подозират мъжа от първия етаж /подсъдимия М./. Поставили видеокамера и на запис видели, как на 17.10.2018г. малко след 16.00ч. той влязъл в жилището им със стълба през терасата към двора. Молят за съдействие. По повод на съобщението им с постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр. Монтана, на 05.12.2018г. е образувано досъдебно производство за това, че на 22.05.2018г. са им отнети златни накити на стойност около 850лв. - престъпление по чл.194, ал.1 от НК. След проведено разследване с постановление от 25.06.2019г. К. М. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, включващо четири деяния, осъществени за времето от 09.09.2017г. до 17.10.2018г. Разпитан в това му качество, М. отрича да е извършвал кражби, но признава, че на 17.10.2018г. е влизал в жилището на С. и К. без тяхно знание и съгласие. С прокурорско постановление от 03.09.2019г. наказателното производство срещу К. М. е прекратено, а досъдебно производство № 1408/18г. на РУ-Монтана е спряно до установяване на неизвестния извършител на кражбите. В обстоятелствената част на постановлението между другото е записано и че „Да се прониква в чуждо жилище по начина, по който това е сторил М. е нередно и дори престъпно, но самото проникване през деня не осъществява състава на престъпление от общ характер и за такава деяние наказателната отговорност би могла да бъде ангажирана по частен ред, след тъжба на пострадалите пред компетентния Районен съд – гр. Монтана. Събраните доказателства за такова проникване са безспорни…“. С. получила препис от това постановление в началото на м.октомври 2019г. и на 11.02.2020г. подала тъжба в съда за престъпление по чл.170, ал.1 от НК. При горното, от правна страна се налага изводът, че образуваното по тъжбата на Й. С. наказателно производство е прекратено незаконосъобразно. За гарантиране правото на защита на пострадалите и за осигуряване на равен достъп до правосъдие, законодателят не изисква от гражданите ниво на правни познания, позволяващо им да квалифицират деянията и да отличават престъпленията от общ характер от тези, които се преследват по тъжба. Затова, ако пострадалите от престъпление от частен характер своевременно са се обърнали към полицията или прокуратурата, вместо към компетентния районен съд, не следва да търпят неблагоприятни последици от прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.5, т.2 от НПК, а органите на досъдебното производство, след като преценят, че деянието, за което са получили съобщение съставлява престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, следва да го уведомят за това обстоятелство, както и за възможността в шестмесечен срок да заведе тъжба. Надлежният процесуален ред е с изготвяне и връчване на постановление за спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Тази принципна постановка на процесуалния закон, отнесена към конкретния случай, води до заключение, че тъжбата на Й. С. не е просрочена. Пострадалата е сезирала Районното полицейско управление с жалба, в която се е оплакала от няколко деяния, включително и от противозаконното проникване на К. М. в жилището й. Твърдяла е, че са й откраднати пари и накити, но не и на инкриминираната дата, за когато е посочила единствено, че подсъдимият е влязъл в жилището й, като е взломил вратата на балкона, и е ровил из вещите й. По повод на жалбата е образувано наказателно производство и е водено разследване. Действително, в постановлението, в постановлението, с което е приключило липсва диспозитив за спиране по чл.25, ал.1, т.6 от НПК, но вината за това не е на пострадалата. Органите на досъдебното производство не са направили необходимото разграничение на деянията, за които са сезирани и които са разследвали. Прави впечатление, че неяснота съществува и в постановлението за привличане на обвиняемото лице. Периодът на продължаваното престъпление приключва на 17.10.2018г. с проникването на М. в жилището на С., а последното от отделните деяния е осъществено на неустановена дата през май 2018г. Очевидно е, че в хода на досъдебното производство, освен кражбите на пари и злато, е разследвано и нарушаването на неприкосновеността на жилището на тъжителката. От изготвеното постановление е видно какво е решението на прокуратурата във връзка с обвинението срещу М. за отнемане на вещи - наказателното производство срещу него е прекратено. Става ясно и какво е решението на прокуратурата по повод кражбите от дома на С. – наказателното производство е спряно до издирване на неизвестния извършител. По повод противозаконното проникване в жилището й, обаче, резултатът от разследването е отразен само в обстоятелствената част на постановлението, като прокурорът е приел, че са събрани доказателства за извършено от М. престъпление от частен характер, но не се е произнесъл адекватно в заключителната част. Недопустимо е правото на тъжба на С. да бъде ограничено заради процесуалния пропуск на прокуратурата. Дори и да се игнорира обстоятелствената част на постановлението, изхождайки само заключителната, тъжбата не е просрочена, тъй като при липса на произнасяне по едно от разследваните престъпления, наказателното производство по него е активно и срокът по чл.81, ал.3, пр.2 от НПК не е започнал да тече. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Отменя решение от 08.07.2021г., постановено по ВНЧХД № 10/21г. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана. Връща делото на въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.