Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 29.12.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Илияна Рангелова….…..……………........……….в присъствието на прокурора Калин Софиянски......……………………......изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………...наказателно дело № 288 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба (допълнителна) на защитника на подсъдимия Д. А. А. – адв. Р. Н., против въззивна присъда № 2889/16.10.2020 г. на Благоевградския окръжен съд, НО, ІV-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 461/2020 г., с която е била ревизирана присъда № 3060/04.12.2019 г. на Санданския районен съд по НОХД № 39/2018 г. С първоинстанционната присъда Санданският районен съд е признал подсъдимия Д. А. А. за виновен в това, че на 10 срещу 11.02.2016 г., в гр. Сандански, в снек бар „М.“, по непредпазливост е причинил на В. И. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на носа, съпроводена в многофрагментно счупване на носните кости с дислокация на костните фрагменти и изкривяване на носната пирамида, довело до нарушаване и трайно затрудняване на носовото дишане, което представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 133, пр. 2, вр. чл.. 129 ал. 2, пр. 5 от НК му е било наложено наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 година. Подсъдимият е бил оправдан по предявеното му по-тежко обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, пр. 1 от НК да е извършил деянието умишлено, по отношение на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата или функцията му и по хулигански подбуди. С тази присъда подсъдимият е бил осъден за заплати на гражданския ищец Б. обезщетение за неимушествени вреди в размер на 2500 лв., като за разликата до 10 000 лв. гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен. В негова тежест е било присъдено заплащане на разноските по делото. С въззивната присъда, предмет на настоящата касационна проверка, Благоевградският окръжен съд е отменил посочената първоинстанционна присъда в наказателната й част и вместо това е признал подсъдимият да е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като умишлено е причинил на пострадалата средна телесна повреда, в качеството й на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и функциите й (като управител и сервитьор в заведението ) и по хулигански подбуди, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода са срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален общ режим по чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение отложеното му общо наказание, наложено с определение по НОХД № 826/2010 г., в размер на 3 години лишаване от свобода, постановявайки изтърпяването му при първоначален общ режим. Първоинстанционната присъда е била изменена в гражданската част, като присъденото в полза на пострадалата обезщетение е било увеличено на сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.02.016 г. В останалата част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитник – адв. Х. Х., се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и при условията на алтернативност оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд или намаляване на наложеното му наказание. Частният обвинител и граждански ищец В. Б. не се явява пред ВКС, като нейният повереник – адв. Г. Ц., моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и на същата да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Представя писмени бележки. Прокурорът от ВКП също изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление и моли за справедливо решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намира следното: Касационната жалба е частично основателна. ВКС намира за неоснователни застъпените в касационната жалба доводи за допуснати процесуални нарушения по чл. 14 и 107, ал. 5 от НПК, довели до неправилно изясняване на механизма на телесното увреждане на пострадалата и незаконосъобразно осъждане на подсъдимия за умишленото й причиняване. Твърденията за неотчитане на вътрешните противоречия в показанията на св. Б. за начина на нанасяне на телесната повреда и противоречието им с показанията на св. А., В., С. и обясненията на А. за неволно нанесен удар, не се подкрепят от внимателния прочит на въззивните мотиви. Видно е, че въззвният съд всъщност подробно е откроил всички противоречия в доказателствените източници и надлежно ги е разрешил, излагайки по този повод подробни и логични съображения, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Изцяло без основание са и възраженията за необсъждане на заключението на вещите лица Р. и Ч., установили при пострадалата лекостепенни затруднения в дишането (временно разстройство на здравето, неопасно за живота). Мотивите ясно разкриват, че тези експертни констатации са се отнасяли за състояннието на пострадалата повече от 1 година след инцидента, през което време тя е претърпяла оперативна интервенция и последващо лечение. Затова, след като надлежно е обсъдил изводите на експертите от едноличната и тройната експертизи, изготвени в период близък до времето на причиняване на увреждането и установили актуалното състояние на Б., практически е кредитирал изводите им за характера на увреждането като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въз основа на правилно установените фактически обстоятелства, обусловили извода за нанасянето на директен целенасочен удар, при който е била увредена пострадалата и по хулигански подбуди, материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. първо, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като в тази връзка не се изтъкват никакви съображения, които да изискват отговор от ВКС. Основателно обаче е възражението за несъставомерност на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК, а именно средната телесна повреда да е била нанесена на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата или функцията му. От мотивите се разбира, че длъжностното качество на Б. е било прието при двете хипотези по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. „Ръководна работа в юридическо лице“ е било извеждано от допълнително събрани пред въззивната инстанция документи от търговския регистър за това, че св. Б. и св. Ц. са били вписани като управители на „Б. – 92“ ООД, които заедно и поотделно са извършвали всички дейности в дружеството, вкл. стопанисването на заведението, в което е възникнал инцидента, а „работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице“ - въз основа на фактически извършваната от Б. работа като сервитьор, при която тя е сервирала и инкасирала сумите от клиентите. Фактите по делото неизменно са сочили, че св. Б. действително е упражнявала дейността на сервитьор същата вечер, макар да липсват каквито и да са данни за съществуването на трудов договор или възлагане, поверяване на имущество за пазене, нито яснота дали „пазенето“ е представлявало съдържание на изпълняваната дейност, същност на възложената работа“ Вж. в този смисъл Тълкувателно решение № 73/2312.1974 по н. д. № 66/1974 г., ОСНК на ВС. Отделно от това, съвсем ясно е, че възникването на инцидента, при който тя е била увредена, не е „при и по повод“ извършването на тази й специфична дейност (евентуално като материално отговорно лице, което инкасира суми от клиенти), в какъвто аспект е изискването по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК и то не е налице. Същите аргументи са относими и към хипотезата за ръководната работа в дружеството, като за разлика от знанието на подсъдимия за качеството на Б. като сервитьорка, то за това, че тя е била и управител на търговското дружество, стопанисвало обекта, не е имало никакви фактически данни. По тези причини ВКС намери, че подсъдимият следва да бъде оправдан частично по обвинението да е извършил престъплението по отношение на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата или функцията му съгласно чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК. ВКС оценява за неоснователни доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Въззивният съд последователно е обсъдил всички смекчаващи обстоятелства и разумно е приел, че с оглед тяхното множество (трудова и семейна ангажираност, дълъг срок на наказателното производство за престъпление, извършено през 2016 г.) и въпреки утежненото съдебно минало на дееца, на което е отдал нужната тежест, следва да приложи чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, отмервайки наказанието на една година лишаване от свобода при определения минимум от две години. Понастоящем, с оглед отпадане на квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК, не се налага по-голяма смекчаване на наказанието, което в размера от една година лишаване от свобода се явява съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. Присъдата не е обжалвана в гражданската й част, поради което и не се налага ВКС да излага съображения. Пред настоящата инстанция гражданският ищец и частен обвинител е направил разноски за защита от повереника си в размер на 2000 лв., които са поискани и следва да бъдат присъдени съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 2889/16.10.2020 г. на Благоевградския окръжен съд, НО, ІV-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 461/2020 г., като ОПРАВДАВА подсъдимия Д. А. А. по обвинението да е причинил средна телесна повреда на длъжностно лице при и повод изпълнение на службата или функцията му по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. ОСЪЖДА Д. А. А. да заплати на В. И. Б. направените пред настоящата инстанция разноски за повереник в размер на 2000 (две хиляди) лева. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.