О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 629 София, 14.07.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 421/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Феста Делфинариум“ ЕООД срещу решение № 1585 от 26.10.2021 г. по в. гр. дело № 1584/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което, като се потвърждава № 260617 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 8273/2020 г. на Варненски районен съд, касаторът е осъден да заплати на К. Н. К. сумата 14 694 лв., представляваща обезщетение поради пенсиониране на основание чл. 222, ал. 3, вр. ал. 4 КТ, ведно със законната лихва. Със същото решение въззивният съд е потвърдил определение № 263845 от 23.04.2021 г. по гр. д. № 8273/2020 г. на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. За да постанови решението, състав на Окръжен съд – Варна е констатирал, че между страните не съществува спор относно фактите. Ищцата е работила при ответника 12 години, 1 месец и 16 дни в периода 22.05.2007 г. – 08.05.2020 г., на която дата трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Към тази дата ищцата е придобила право на пенсия в намален размер на основание чл. 68а КСО, което не е упражнила. По спорния между страните въпрос относно предпоставките за възникване на правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3, вр. ал. 4 ГПК съдът е посочил в мотивите си, че не е необходимо работникът или служителят да е пристъпил към реализиране на правото на отпускане на пенсия в намален размер по реда на чл. 68а КСО. Достатъчно е работникът или служителят да отговаря на визираните в нея условия за това. Без значение е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. При така изложените съображения и с оглед факта, че ищцата е работила при ответника повече от 10 години, въззивният съд е достигнал до извода, че същата разполага с право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза възлиза в размер на сумата 14 694 лв. Според касатора въззивното решение е неправилно, тъй като за дължимостта на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ работникът или служителят следвало не само да е придобил, но и да е упражнил правото си на пенсия. В тази връзка се позовава на противоречие с приетото в мотивите към определение № 469 от 17.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1909/2016 г., IV г. о., а в изложението към жалбата поставя процесуалноправен въпрос, за който твърди да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „За да се възползва от обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, работникът или служителят следва ли към датата на прекратяване на трудовото си правоотношение с работодателя да е придобил и упражнил правото си на пенсия?“. Ответницата по касация К. Н. К. не взема становище по жалбата. След преценка на изложените обстоятелства, Върховен касационен съд, III г. о., намира постъпилата касационна жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв. При проверка за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав приема, че такива не се обосновават поради следните съображения: Не се констатира вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, в които хипотези би било налице основание за служебно произнасяне по предмета на настоящото производство. Тезата си за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване касаторът обосновава с изваден от контекста цитат от горецитираното определение на ВКС, IV г. о., който тълкува изопачено и изолирано от конкретните особености по предмета на спора. В него е разгледана различна хипотеза, при която се претендира обезщетение по трудово правоотношение, възникнало след придобиване и упражняване правото на пенсия.Упражненото право на пенсиониране съдът е свързал с вече получена гратификация . За да не допусне касационно обжалване на въззивен акт , в който това обстоятелство е решаващо отчетено ,съставът постановил цитираното определение изтъква , че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и то към определен момент, като правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ може да се реализира спрямо този работодател и по това правоотношение, при действието на което е възникнало. Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ е ясно формулирана и недвусмислено установява като предпоставка за възникване на правото на обезщетение работникът или служителят да е придобил /а не упражнил/ право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на трудовото правоотношение. Законодателят изрично е подчертал също така, че обезщетението се дължи независимо от основанието за прекратяване. Ако се сподели виждането на касатора, че служителят следва не само да е придобил, но и да е упражнил правото, то тогава обезщетението би било дължимо единствено в тази хипотеза, а не както е предвидено в закона – „независимо от основанието за прекратяването“. Подобно тълкуване противоречи пряко на буквата на закона и не може да обоснове релевираното основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. Освен това по същия е налице трайно установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или изменение по смисъла на приетото в т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГКТ. В нея безпротиворечиво и последователно е застъпено становището, че предпоставките за придобиване правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /така например: решение № 720 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 191/2010 г., IV г. о., решение № 235 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр. д. 969/2014 г., IV г. о., решение № 1437 от 03.10.2005 г. на ВКС по гр. д. 970/2003 г., III г. о./. В изложението към жалбата липсва поставен въпрос, който да бъде отнесен към спора за разноските. С оглед на това не е изпълнено изискването за точно и мотивирано изложение по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГКТ, досежно частта на въззивното решение, с която съдът се е произнесъл по постъпила частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по реда на чл. 248 ГПК. В касационната жалба са наведени единствено доводи за неправилност на въззивното решение в тази негова част, които могат да бъдат разглеждани едва след допускането ѝ до разглеждане по същество. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не се обосновават предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване в нито една от неговите части. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1585 от 26.10.2021 г. по в. гр. дело № 1584/2021 г. на Окръжен съд – Варна. Определението не подлежи на обжалване. Делото да се изпрати на Окръжен съд – Варна за произнасяне по постъпилата молба с вх. № 20598 от 14.10.2021 г. /л. 11 от касационното дело/, с оглед обективираната върху нея резолюция на съдията - докладчик по в. гр. дело № 1584/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.