Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 04.02.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВ РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 884 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на М. К. С., чрез адвокат Д. П., подадена срещу решение № 1920 от 15.11.2018 г. по гр. дело № 2133/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което съдът е обезсилил решение № 1431 от 4.04.2018 г. по гр. дело № 10289/2017 г. на Районен съд - Варна в частта, с която е уважен предявеният от касатора против И. Г. Т. отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че ответницата не е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор № ****, разположена в ПИ с идентификатор № ***, със застроена площ от 49 кв. м, състояща се от: входно антре, три стаи, баня-тоалет, представляващ имот със стар идентификатор ****, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 185, т. ІІ, дело № 269, рег. № 13590 от 4.09.2007 г., с който И. Г. Т. е призната за собственик по наследство на 1/2 ид. ч. от следните имоти, находящи се в [населено място], [улица], представляващи две жилищни сгради, а именно: жилищна сграда с площ от 40 кв. м, състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет, както и жилищна сграда с площ от 36 кв. м, състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня, тоалет, изградени в УПИ **, с площ от 275 кв. м, в кв. 5а, попадащ в 26-и подрайон на [населено място], при граници по скица: имот **, [улица], и И. Г. Т. е осъдена да заплати разноски по делото, като делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав. В частта, в която Районен съд - Варна е уважил искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК срещу Е. И. Г. и Д. И. П., първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба не са взели становище по нея. С определение № 425 от 16.10.2019 г., постановено по делото по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване по следния процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е решението на първоинстанционния съд, ако е постановено по отношение на страна, която е починала след приключване на съдебното дирене и преди постановяване на решението на съда. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите в касационната жалба във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал.1 и чл. 293 от ГПК, приема следното: С исковата молба М. К. С. е предявил срещу И. Г. Т. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ еднофамилна и едноетажна жилищна сграда с идентификатор № **** по КККР на [населено място], със ЗП от 49 кв. м, състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет, както и искане за отмяна на нотариален акт № 185/2007 г. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. В съдебно заседание на 27.02.2018 г., за което ответницата е била редовно призована и е била представлявана от пълномощника си – дъщеря й Д. Т. И., първоинстанционният съд е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, като на основание чл. 149, ал. 2 ГПК е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. Съдебното решение е обявено на 4.04.2018 г. С молба вх. № 27366/24.04.2018 г. Д. Т. И. е представила препис-извлечение от акт за смърт на майка си И. Г. Т., от който е установено, че страната е починала на 9.03.2018 г., а от удостоверение за наследници изх.№ АУ024543МЛ/20.03.2018 г. е констатирано, че е била наследена от двете си дъщери Я. Т. А. и Д. Т. И.. Въз основа на посочените акт за смърт и удостоверение за наследници, Районен съд - Варна е конституирал в правата на починалата И. Т. нейните наследници по закон - дъщерите й Я. Т. А. и Д. Т. И., като е разпоредил на всеки от тях да се връчи копие от съдебното решение. Новоконституираните наследници са подали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е установено спрямо М. С., че И. Т. не е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор № ****, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 185/2007 г. При тези фактически констатации, въззивният съд е приел от правна страна, че към момента на обявяване на първоинстанционното решение ответницата по исковата молба И. Т. е загубила процесуалната си правоспособност и доколкото това е настъпило в хода на висящия процес, по силата на закона и настъпилото правоприемство по чл. 227 ГПК, производството по делото е продължило в лицето на правоприемниците й, спрямо които е следвало да се постанови решението. Заключил е, че решението, което е постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, е процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна. Обобщил е, че след като правоприемниците са атакували порочното решение, в рамките на правомощията си за служебна проверка на неговата допустимост, въззивната инстанция следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане и произнасяне по същество от стадия преди даване ход по същество от друг състав на В.. По формулирания по-горе процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС приема следното: Практиката на ВКС, както при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), така и при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г., е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие, респ. същото би било недопустимо само в случай, че е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания (решение № 96/ 27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., ВКС, І г. о., чиито постановки са възприети и в определение № 37/18.01.2018 г. по гр. д. № 3011/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. и др.). Тази практика съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. По основателността на касационната жалба и с оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира следното: Обжалваното въззивно решение не е съобразено с разпоредбата на чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК и с практиката на ВКС по прилагането й. Като незаконосъобразно, същото следва да бъде отменено, а делото – върнато на Окръжен съд – Варна за произнасяне от друг съдебен състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по съществото на спора, съобразно въззивната жалба. Настоящият съд не следва да присъжда разноски на жалбоподателя за производството пред ВКС. Същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд при новото разглеждане на делото, съобразно изхода на последното. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1920 от 15.11.2018 г. по гр. дело № 2133/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е обезсилено решение № 1431 от 4.04.2018 г. по гр. дело № 10289/2017 г. на Районен съд - Варна в частта, с която са уважени предявеният от М. К. С. срещу И. Г. Т. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, и в частта на разноските, дължими от И. Г. Т.. ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Окръжен съд – Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: