Р Е Ш Е Н И Е № 765 С. 11.01.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. ИВАНОВА И. ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 228 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. А. М. от гр.София,чрез процесуалния представител - адвокат Д. против въззивно решение от 1.10.2009г. по в.гр.д. № 4895 по описа за 2009г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 6.03.2009г. по гр.д. № 35561 по описа за 2009г. на Районен съд С.,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.74 ал.4 от КТ за прогласяване на недействителност на допълнително споразумение № Н26-2158 от 11.09.08г.в частта,в която е предвидена клауза за изпитателен срок от 6 месеца и с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. С определение № 459 от 3.05.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените въпроси за реда, по който е възможно да се изменя трудовото правоотношение в хипотеза,когато между страните е бил налице сключен окончателен договор и след това работодателя е сключил с работника трудов договор за изпитване и дали-ако работодателят прецени,че работникът не е годен да заеме длъжността,за която е сключен договора със срок за изпитване- след изтичане на този срок - счита ли се договора за прекратен или работодателят следва да предложи на работника да продължи да изпълнява трудова функция по предходния окончателен договор. В съдебно заседание страните се представляват.Пълномощникът на касаторката поддържа подадената касационна жалба и представя допълнително писмени бележки,а този на ответната страна- оспорва жалбата.Желае постановения въззивен акт да бъде потвърден и претендира направените разноски пред касационната инстанция в размер на 600лв. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,по поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното: Редът за изменение на трудовото правоотношение е уреден в чл.119 от КТ,където е формулиран принципа за изменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение по съгласие на страните.Пред вид изискването за писмена форма за възникването на трудовото правоотношение,за да е валидно изменението- съгласието за него следва да е постигнато също в писмена форма.Не е допустимо сключване на договор за изпитване с работник или служител,които вече е имал сключен с работодателя окончателен трудов договор- за същата работа,за която е сключен окончателния договор.Няма пречка обаче да се сключи договор за изпитване с такъв работник или служител/който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор/- ако договорът се сключва за нова трудова функция,т.е.- за друга длъжност,при която се изпълнява различна по характер трудова функция,такава,каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал.Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,представлява сключване на нов договор между същите страни - промяната действа от момента на постигане на съгласието за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка,която е изменена с новата.На това основание – ако по реда на чл.119 от КТ е постигнато между страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция – не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които вече е съществувало трудово правоотношение,но за друга длъжност. За новата трудова функция е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване и след изтичане на този срок за работодателя не съществува задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудова функция по предходния окончателен договор,тъй като той не запазва действието си. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановения от въззивният съд акт е правилен и следва да бъде потвърден През месец март 2008г.-страните по делото са сключили писмен договор,с който са изменили първоначално съществуващото в продълже-ние на 12 години между тях безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността”касиер-преброител”- като са се договорили –да бъде променена заеманата от нея длъжност.Постигнали са съгласие- тя да изпълнява трудовата функция на „кредитен инспектор”, при това- по срочен трудов договор със срок за изпитване,уговорен в полза на работодателя от 6 месеца.След изтичането на тези 6 месеца- трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ. С постигнатото между страните през март 2008г.споразумение- е бил сключен договор със срок за изпитване за нова трудова функция,различна от заеманата от ищцата,поради което е правилен извода на въззивния съд,че в този случай не е нарушен принципа за еднократност и изключителност на договора по чл.70 ал.5 от КТ.В този случай- ищцата се е съгласила да бъде изменен характера на извършваната от нея работата , като бъде включена и уговорка в полза на работодателя да бъдат преценени качествата й за справяне с новата работа. Не може да бъде споделена тезата на касаторката,че след изтичането на срока за изпитване- се прекратявало действието на допълнителното споразумение по чл.119 от КТ,но не и цялото правоотношение. Между едни и същи страни не е възможно съществуването на две трудови правоотношения по повод престирането на една работна сила.След март 2008г. трудовото правоотношение между страните по делото е било едно и то се е уреждало съобразно уговореното в допълнително споразумение по чл.119 от КТ.След прекратяването му на основание чл.71 ал.1 от КТ –друго не е съществувало. Неоснователна е и изложената в касационната жалба теза,че лицата-които съгласно вписването в търговския регистър притежават представителната власт за ответното дружество не могат да преупълномощават трети лица. Такава изрична законова забрана липсва. В случая –обжалваната заповед за уволнение е издадена от компетентен орган,защото представляващите ответното акционерно дружество надлежно са упълномощили трето лице/съвместно с един от изпълнителните директори/ да представлява Б.та при прекратяване на трудовите правоотношения, по които тя е страна. С оглед изхода от спора,пред вид направеното искане,на основание чл.78 от ГПК и пред вид представения договор за правна помощ и съдействие от 23.12.2009г.,от който е видно,че ответникът реално е заплатил сумата от 600лв.,настоящият съдебен състав намира,че следва да присъди същата,тъй като тя представлява направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 1.10.2009г. по в.гр.д. № 4895 по описа за 2009г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА Р. А. М. от гр.С. да заплати на Б. Д. Е. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 600лв./шестстотин лева/. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.