Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                          №565                                    гр.София, 10 януари 2009 год.                       В       ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година  в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                       ЧЛЕНОВЕ:  ВЕРОНИКА ИМОВА                                                               КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ   При участието на прокурора АТАНАС  ГЕБРЕВ секретаря  Румяна Виденова , разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №533/08 год.   Делото е образувано на основание чл.420, ал.1,вр. с чл.422,ал.1,т.5 НПК, вр. с чл.348, ал.1,т.1 НПК, по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване производството по нохд№668/08 год. на РС гр. Г. и за отмяна на постановеното по него определение от 30.07.08 год., с което съдът е одобрил постигнатото споразумение за решаване на делото, между прокурор от РП гр. Г. и защитата на обвиняемия Ф. Ф. З. като го е признал виновен за престъпление по чл.3436, ал. 1 НК, за което във вр. с чл.55, ал. 1, т. 2, б."б" НК и чл. 42а, ал. 2, т. 1, т 2 и т.6 от НК е осъден на пробация, изразена в задължителна регистрация по настоящ адрес в с. Д., общ. Гърмен, обл. Благоевград, задължителни периодични срещи с пробационен служител , и двете мерки за срок от по седем месеца и на поправителен труд по местоработата - ЕТ" К. Б. 2007" три месеца, при удръжки от месечното му възнаграждение от десет процента, в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, да не се зачита за трудов стаж. Според искането съдът е пропуснал да наложи на дееца задължителното наказание по чл.343г НК – лишаване от право на управление на МПС за определен срок. Поради този пропуск ,се счита че е нарушен материалния закон и се иска възобновяване на делото и отмяна на определението за одобряване споразумението и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд , в друг съдебен състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането като основателно. Осъденият Ф. Ф. З. не се явява, редовно призован. За него се явява адвокат В от САК, която съдът назначи за негов служебен защитник. Становището на защитата е, че осъденият почти е изтърпял наложеното му наказание, но не е изяснен въпроса, дали е правоспособен водач, за да е възможно евентуалното му лишаване от право да управлява МПС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и намери следното : Искането на Главния прокурор Е ДОПУСТИМО , тъй като е подадено срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверяем по касационен ред и е направено в срока по чл.421, ал.1 НПК. Разгледано по същество , то е ОСНОВАТЕЛНО. С протоколно определение от 30.07.08 год. по нохд№668/08 год. на РС гр. Г. съдът е приел, че представеното от прокурора и защитата на обвиняемия З. споразумение съдържа съгласието на страните по въпросите по чл.381, ал.5 НПК и като е извел ,че то не противоречи на закона и морала, го е одобрил и е прекратил наказателното производство. От същата дата определението е влязло в сила като необжалваемо. С определението, което по съдържание и правни последици има силата на присъда, Ф. Ф. З. е признат за виновен за престъпление по чл. 343Б, ал. 1 НК, за това, че на 10.05.2008 год. в с. Д., обл. Благоевград, в посока с. Г., Благоевградска област, е управлявал МПС - лек автомобил марка " Фолксфаген Голф", с рег. № Е* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно в размер на 1,95 промила, установено по надлежния ред и на основание чл.55, ал. 1, т. 2, б."б" НК е осъден на пробационни мерки по чл. 42 а, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 6 от НК. От проверката на данните по делото е видно, че съдът поначало е спазил формалните предпоставки на закона за решаване на делото със споразумение. В съдебния протокол е отразено становището на обвиняемия по решаване на делото със споразумение: изразеното от обвиняемия З. признаване на вината за инкриминираното деяние, даденото от него съгласие делото да не се развива по общия ред , както и да се прекрати със споразумение, което споразумение е декларирал, че е подписал доброволно. Изразеното от страните съгласие по въпросите по чл.381, ал.5,т.1-т.6 НПК, не е проконтролирано от съда, в частта му относно определеното наказание на осъдения, за съответствието му със закона и морала. Принципното приложение на чл.381,ал.4 НПК във връзка с чл.55, ал.1,т.2, б.”б” НК при индивидуализацията на наказанието за престъплението, по което делото се решава със споразумение, е изисквало от страна на съда при одобряването на споразумението, преценката му, дали за определеното от страните наказание, при условията на чл.55 НК, следва да се избегне или не, и налагането на допълнително предвиденото наказание по чл.343г НК, в случая. Съгласно съдържанието на чл.343г НК, наказанието лишаване от права по чл.37,т.7 НК е задължително приложимо и това не подлежи на съдебна преценка, когато отговорността е за престъпление по чл.343б НК, за каквото З. е признат за виновен. Отклонение от тази императивна норма е предвидено само в общата част на НК, при определянето на наказанието по чл.55, ал.1, вр. с чл.55, ал.3 НК, по която хипотеза е индивидуализирано наказанието на осъдения. Като не е предложил и обсъдил със страните промени в наказанието включващи и налагането на лишаване от права по чл.37, т.7 НК, а е одобрил предложеното от страните наказание ,невключващо лишаването на водача от право да управлява МПС ,макар и за не дълъг срок, съдът е одобрил споразумението в нарушение на закона. В този случай съдът би могъл да подложи на преценка, решавайки въпросите по чл.382,ал.7 НПК, дали с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца е следвало той да понесе и наказание лишаване от правоуправление за определен срок, наред с наказанието, наложено по чл.343б ,ал.1 НК. От данните по делото е видно, че З. притежава свидетелство за правоуправление и е правоспособен водач на МПС към момента на деянието/ спр. данните от акта за констатирано административно нарушение на л.4, от досъдебното производство/ . В противен случай, наказателната отговорност за същото деяние придобива характер на по-лека от административната, при която, за същото по вид административно нарушение по ЗДвП, по административен ред се налага безусловно наказание на водача лишаване от право на управление МПС за определен срок. Несъмнено, една от целите на наказателното право е да отграничава адекватно , поради твърде по-високата им степен на обществена опасност, престъпните деяния и предвидените за тях наказания от останалите нарушения и простъпки. При решаването на делото със споразумение, независимо дали това се случва в досъдебната или в съдебната фаза пред първата инстанция, макар съдът да стои извън инициативата за решаването на делото със споразумение и да не може да предлага споразумение, той осъществява изцяло контролни функции по законосъобразността на провеждането на диференцираната процедура и е гарант за правилното прилагане на института на споразумението. Затова, при одобряването му по чл.382,ал.7 НПК, той може да предлага на страните някои промени в съдържанието му по чл.381, ал.5 НПК, които да съответстват на правилното приложение на закона и в съгласие с целите на правото и на морала. Предвид тези мотиви, съдът намира искането за основателно и съгласно чл.425, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по нохд№668/08 год. на РС гр. Г. и ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 30.07.08 год., с което съдът е одобрил постигнатото споразумение за решаване на делото, между прокурор от РП гр. Г. и защитата на обвиняемия Ф. Ф. З. и го е признал за виновен за престъпление по чл.3436, ал. 1 НК, за което във вр. с чл.55, ал. 1, т. 2, б."б" НК и чл. 42а, ал. 2, т. 1, т 2 и т.6 от НК е осъден на пробация. ВРЪЩА ДЕЛОТО НА СЪЩИЯ СЪД ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ , В ДРУГ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ОТ СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :