1 Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр. София, 29 май 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 263/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. Г. М. – адв. А. П., срещу въззивна присъда № 4 от 31.01.2017 г. по внохд № 21/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. С присъда № 216 от 28.11.2016 г., постановена по нохд № 1796/2016 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, XX-ти състав подсъдимият Б. Г. М. е признат за невиновен в това, че на 15.06.2016 г. в [населено място], обл. Пазарджик, в дома си, намиращ се на улица „35-та“ № /№/ е държал акцизни стоки - 148 къса цигари с надпис „MORENO“ и 72 къса цигари с надпис „IMPARATOR“ на обща стойност 82.50 лева и с размер на неплатен акциз 46.75 лева и тютюн за пушене /за лула и за цигари/, с общо нетно тегло 3.963 кг. на стойност 396.30 лева и с размер на неплатения акциз 602.38 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 234, ал.1 от НК вр. с чл. 2, т. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗАДС и вр. чл. 28, ал. 1 от ЗТТСТИ. Съдът се е произнесъл и по разпореждането с веществените доказателства. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по протест на прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик. С въззивна присъда № 4 от 31.01.2017 г., постановена по внохд № 21/2017 г. на Пазарджишки окръжен съд, присъда № 216 от 28.11.2016 г. по нохд № 1796/2016 г. на Пазарджишки районен съд е отменена в частта, с която подсъдимият М. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 234, ал. 1 от НК и вместо това, подсъдимият Б. Г. М. е признат за виновен в това, че на 15.06.2016 г. в [населено място], обл. Пазарджик, в дома си, намиращ се на улица „35-та“ № /№/ е държал акцизни стоки - 148 къса цигари с надпис „MORENO“ и 72 къса цигари с надпис „IMPARATOR“ на обща стойност 82.50 лева и с размер на неплатен акциз 46.75 лева и тютюн за пушене /за лула и за цигари/, с общо нетно тегло 3.963 кг. на стойност 396.30 лева и с размер на неплатения акциз 602.38 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал.1 от НК вр. с чл. 2, т. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗАДС и вр. чл. 28, ал. 1 от ЗТТСТИ, вр. чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата част. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските. В касационната жалба на подсъдимия се развиват доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Заявява се, че атакуваната присъда е незаконосъобразна поради допуснато нарушение на материалния закон и явно несправедливо определяне на наложеното наказание. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че случаят е маловажен и извършеното не е престъпление, тъй като от обективна страна липсва елемент от фактическия състав на престъплението, защото деянието се квалифицира като маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК. Обосновава се с обстоятелството, че тютюнът е бил държан само и единствено за лична употреба, което се извежда от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите. Посочва се, че подсъдимият е признал пред полицаите при започване на претърсване на дома му, че е закупил тютюна за лична употреба. Акцентира се върху обстоятелството, че същият е млад човек, добре охарактеризиран, без противоправни прояви и административни нарушения за подобни деяния, оказал е пълно съдействие на разследващите органи и е изразил искреното си съжаление за извършеното. Защитникът на подсъдимия в подадената касационна жалба изцяло се солидаризира с направените от първостепенния съд правни изводи, като преповтаря част от мотивите на съда. Прави искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на оправдателен съдебен акт. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. Г. М. и процесуалният му представител – адв. А. П., редовно уведомени, не се явяват и не участват лично в производството. Представителят на ВКП намира касационната жалба за неоснователна, поради което моли атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата, депозирана от защитника на подсъдимия М., е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна в законоустановения и преклузивен 15-дневен срок, и срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА. В рамките на установената фактическа обстановка, която не се и оспорва от жалбоподателя, правилно е приложен материалният закон. Правилно и съобразно разпоредбите на закона последната инстанция по фактите е приела, че с поведението си подс. Б. М. е реализирал състава на престъпление по чл. 234, ал.1 от НК. Обективната и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия е законосъобразно аргументирана в мотивите на атакувания въззивен съдебен акт, като настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с изложените съображения. Лишени от основание се явяват възраженията на защитата по отношение на претенцията му за неправилно приложение на материалния закон, поради маловажност на случая. От обективна страна, за да е съставомерно деянието по чл. 234, ал. 1 от НК, е необходимо случаят да не е маловажен, което изискване се изяснява per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Въззивната инстанция е направила задълбочен и внимателен анализ на понятието „маловажен случай“ с цел изясняване на съставомерността на инкриминираното деяние. Правилно е приела, че преценката за наличие или липса на маловажност на случая е многостранна, комплексна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици. Тя се извършва на базата на фактическите данни по делото, които се отнасят до начина на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, данните за личността на дееца, мотивите и подбудите му, и други обстоятелства, касателно степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. В случая безспорно е установено, че у подсъдимия са били намерени 220 бр. къса цигари и 3,963 кг. тютюн, което сочи, че предметът на деянието не е в малко количество. При това количество цигари и тютюн не е може да бъде защитена теза, че те са само за лична употреба. Освен това, правилно въззивният съд е отчел и иззетите веществени доказателства - фино нарязан тютюн, готов за пълнене е предварително набавени цигарени заготовки, машина за правене на цигари и големи количества празни цигарени заготовки, които са преценени във връзка с конкретните характеристики на деянието. Не може да бъде оставено без внимание и обстоятелството, изводимо от обясненията на подс. М., че той се снабдява, очевидно не еднократно, с такъв тютюн. Държаните от подсъдимото лице акцизни стоки без бандерол - цигари и тютюн, възлизат на обща стойност 478,80 лева, която стойност не може да бъде преценена като пренебрежително малка в сравнение с останалите случаи от този вид. В този контекст следва да се отбележи, че паричната равностойност на предмета на престъплението не е единственият и определящ критерий при оценката на деянието като „маловажен случай“ (в този смисъл са Р 568-2012, I, Р 37-2013, III, Р 494-2013, II, Р 297-2013, II). Както количеството, така и стойността на цигарите и тютюна, държани от подсъдимото лице, не се ниски, а също така размерът на дължимия акциз е висок – 602,38лв. и тези обстоятелства сочат на отрицателното въздействие на деянието върху правно защитения обект на посегателство и на сравнително висока степен на неговата обществена опасност, независимо от данните за личността на подсъдимия. Не може, следователно, да се приеме, че степента на обществена опасност на деянието с оглед начина му на извършване, вида и стойността на предмета му, потенциалните щети за фиска на страната, е по-ниска в сравнение с обикновените случаи от този вид. Тези обстоятелства биха могли да се преценяват при определяне на наложеното наказание, но сами по себе си и в съвкупност с останалите обстоятелства, не дават основание за наличието на „маловажен случай“. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество решения – Р 97-2009, II, Р 186-2011, I, Р 334-2011, I и др. Наведената от защитата претенция, че пазарната стойност на акцизните стоки като критерий за маловажност следва да надвишава трикратния размер на минималната работна заплата, е лишена от основание. В редица свои решения Върховният касационен съд е подчертавал, че не са налице задължителни и обвързващи указания към съдилищата да приемат като немаловажни случаи тези, в които пазарната стойност на инкриминираните акцизни стоки да надвишава трикратния размер на установената в страната минимална работна заплата. Обстоятелството, че стойността на предмета на инкриминираното деяние е по-ниска от размера на три минимални работни заплати, не може само по себе си да се приеме, че е достатъчно, за да обуслови несъставомерност на деянието, а би могло да има значение единствено при индивидуализацията на наказанието. Настоящият съдебен състав намира, че правилно въззивният съд е приел, че случаят е немаловажен и деянието, осъществено от подсъдимия М., е съставомерно по чл. 234, ал.1 от НК. Изложените аргументи сочат на неоснователност на релевираните доводи в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на жалбоподателя, тъй като това би било възможно само при условие, че деянието не е извършено или е несъставомерно, какъвто не е настоящият случай. В рамките на установените факти, поведението на подс. М. се субсумира под престъпния състав на чл. 234, ал. 1 от НК. Претенцията в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание не може да бъде възприета като основателна. Законосъобразно и правилно наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 54 от НК, доколкото не са констатирани обстоятелства, които в своята съвкупност да обосноват извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за така извършеното престъпление, и съответно, не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК. Последната инстанция по фактите е извела като смекчаващи вината обстоятелства тези, свързани с личността на подсъдимия – чисто съдебно минало, добри характеристични данни и семейното му положение, така че възражението в касационната жалба, че те не са били взети предвид, не е основателно. На посочените от защитата обстоятелства, че подсъдимият е изразил искреното си съжаление за случилото се и е оказал пълно съдействие на разследващите органи, не може да се отдаде съществена и решаваща тежест. Изложените съображения аргументират правилност на отказа на въззивния съд да определи наказанието в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от НК, понеже установените смекчаващи вината обстоятелства нямат характер на изключителни или многобройни. С оглед изискванията в чл. 54 от НК правилно е осъществен процесът на индивидуализация на наказанието на подс. М. за така извършеното престъпление и не са налице основания за смекчаване на наказателно правното му положение. Единният логически процес на определяне на наказанието за така извършеното престъпление е довел до правилен извод при отмерването му спрямо подсъдимия – една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. Така определеното като вид и размер наказание е в унисон с целите по чл. 36 от НК, адекватно е за постигане на целите за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, както и изразява негативната обществена оценка за престъпното деяние и е в състояние да въздейства предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 4 от 31.01.2017 г., постановена по внохд № 21/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.