Р Е Ш Е Н И Е № 305 гр. София, 27.06. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1110 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „П...” – Г. О. при [фирма] срещу решение № 325/21.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 555/2011 г. на Русенския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 745/15.04.2011 г. по гр. дело № 10552/2010 г. на Русенския районен съд, е отменена, като незаконосъобразна, заповед № 70/08.10.2010 г. на директора на поделението-касатор, с която на ищеца О. Г. Б. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”; в тежест на жалбоподателя са възложени и направените разноски и държавната такса по делото. С определение № 244/28.02.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос за задължението на съда, при преценка на събраните доказателства, да съобрази научните, логическите и опитните правила; като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и с приетото за необосноваността, като порок на съдебните решения на инстанциите по същество, в мотивите към ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се от жалбоподателя, че за да приеме, че не са налице данни за извършване от ищеца на процесното дисциплинарно нарушение – неконстатиране липсата на метална мрежа върху вагон № 315253655221, въззивният съд направил логически необоснован извод за „множество вероятни причини” за липсата на тази мрежа, както и че тя била налице при извършения от ищеца преглед на вагона. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд по всички обстоятелства по делото е могъл да прецени невъзможността да бъда свалена мрежата, ако е имало такава към момента на проверката от ищеца, като в тази връзка изтъква, че вагонът е висок около четири метра, че металната мрежа следва да е здраво завързана за него, че самата тя е с размери 30-40 кв.м. и не е било лесна задача, костваща усилия и време, някой да се качи върху вагона и да свали мрежата, при наличието над него на контактна електрическа мрежа с високо напрежение по време на движението на влака и на престоя му; сочат се и други обстоятелства в тази насока. Поддържа се и че при съобразяване с тези обстоятелства, въззивният съд следвало да достигне до логичния извод, че единствената причина, вагонът да се озове на гара П. Т. без предпазна мрежа, е началната липса на такава, а не предполагаемото й изпадане при дерайлирането на вагона или евентуалното й сваляне по време на превоза или при престоя на гара Р.-разпределителна, след прегледа на ищеца. Жалбоподателят претендира присъждане на направените от него разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение по делото. Ответникът по касационната жалба – ищецът О. Г. Б., в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по изведения от касатора процесуалноправен въпрос – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, намира следното: В посочените в определението по чл. 288 от ГПК, т. 3 и мотивите към нея от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и в мотивите към т. 12 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество с установеното от събрания по делото доказателствен материал, поради допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, изразяващи се в нарушаване на норми от неюридически характер – на правилата на формалната логика, на емпирични правила и на научно-теоретичното знание, води до необоснованост, като порок на съдебното решение, обуславящ неговата неправилност. Като прието с тълкувателно решение, което не е загубило значение при действието на ГПК от 2007 г. (предвид разпоредбите на чл. 281, т. 3, пр. 3 и чл. 293, ал. 3, пр. 3 от него), това разрешение на изведения по делото процесуалноправен въпрос е задължително за съдилищата в страната. При извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, при горното разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав намира следното: Въззивното решение е неправилно. Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” е наложено на ищеца, заемащ длъжността „техник-механик, ревизор на вагони”, за това, че на 23.09.2010 г., в 15.45 ч., при технически преглед на влак № 40817 и вагон № 31525365522-1, натоварен със скрап, не е констатирал липсата на мрежа, покриваща товара на вагона, с което не е спазил изискванията на RIV том ІІ, т. 1.11.1 и телеграма № 1373/25.08.2004 г. на изпълнителния директор относно превоза на насипен скрап, и не е изпълнил свое задължение по чл. 126, т. 5 и т. 4 от КТ, което е нарушение на трудовата дисциплина по чл. 186 и чл. 187, т. 3 от КТ. В заповедта за налагането на процесното дисциплинарно наказание на ищеца е посочено и че неконстатирането на липсата на мрежа създава реална опасност от извършване на посегателства върху товара и разпиляване на същия, както и от увреждане на здравето на хора, намиращи се в близост до необезопасения товар; посочено е, при преценката от работодателя на тежестта на нарушението, и че това бездействие на ищеца е в нарушение на правилата, обезпечаващи сигурността при извършването на железопътен превоз на товари, която дейност се отличава с висок риск и това от своя страна изисква по-стриктен контрол за спазването на тези правила. Между страните няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че трудовите задължения на ищеца са включвали и това, при проверката на влака, той да следи за наличието на предпазна мрежа, покриваща процесния вагон, натоварен със скрап. Ищецът, както в писмените си обяснения, дадени пред работодателя, така и в исковата си молба твърди, че при извършената от него проверка, процесният вагон е бил покрит с такава метална мрежа, привързана с тел към коша на вагона. За да уважи предявения иск за отмяна на дисциплинарното наказание, наложено на ищеца, въззивният съд е приел, че по делото работодателят-ответник не е представил убедителни и категорични доказателства за извършване на нарушението, като косвените доказателства – посоченият в заповедта доклад № 5549/27.09.2010 г. и свидетелските показания по делото на изготвилия доклада В. М. и на М. Ц., че при извършения на 24.09.2010 г. около 21.40 ч. оглед на местопроизшествието с влаковата композиция е било констатирано, че процесният вагон е дерайлирал и че върху него липсва предпазна мрежа, не обосновават извод, че ищецът е допуснал превоза на вагона без тази предпазна мрежа. Въззивният съд е приел за установено от свидетелските показания на други служители – Д. Т. и Л. Ц., че процесният вагон е бил покрит с предпазна мрежа, както към момента на извършването на проверката му от ищеца и първия свидетел на 23.09.2010 г., така и на другия ден, когато вагонът е бил проверен отново от свидетеля Ц. и е бил включен в състава на влаковата композицията, която е дерайлирала по-късно. Въззивният съд е приел също, че доказателствата по делото сочат на множество вероятни причини за констатираната след произшествието липса на мрежата, както и че дисциплинарната отговорност не може да се основава на предположение и, че вместо в хода на дисциплинарното производство да събере и оцени всички доказателства и да накаже само тези работници, които са извършили дисциплинарното нарушение, работодателят е санкционирал всички служители, извършили технически преглед на вагона от пристигането му в гара Р. до отпътуването му. Окръжният съд е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че не трябва да кредитира показанията на доведените от ищеца свидетели Т. и Ц., които са наказани за същото нарушение и следователно са заинтересовани от изхода от спора в полза на ищеца; приел е за неоснователна тезата на жалбоподателя, тъй като той не доказал, че в момента на проверката на вагона от ищеца, вагонът не е имал предпазна мрежа. Горните изводи на въззивния съд са необосновани. При формиране на вътрешното си убеждение въз основа събраните по делото доказателства, въззивният съд не е съобразил факта, че от пристигането на процесния вагон на гара Р.-разпределителна на 23.09.2010 г., където и когато ищецът е извършил проверката му в 15.45 ч., по време на престоя на вагона там и при включването му на другия ден във влаковата композиция, както и по време на движението на последната – от потеглянето й в 18 ч. до дерайлирането около 20.30 ч. на три от вагоните, между които и процесният вагон, който при дерайлирането е бил само наклонен под ъгъл около 30 градуса и товарът от него не се е разсипал, процесният открит вагон – през цялото това време е бил под контактната електрическа мрежа с високо напрежение. Поради това обстоятелство, е било физически невъзможно, ако процесният вагон действително е бил покрит с предпазна мрежа, както поддържат ищецът и свидетелите Т. и Ц. – при извършването на проверките от тях на 23.09.2010 г. в 15.45 ч. и на 24.09.2010 г. преди заминаването на влака, тази мрежа, която е метална, с площ около 30-40 кв.м., закрепена с тел за открития вагон и намираща се непосредствено под контактната електрическа мрежа с високо напрежение, да е била свалена – по време на движението или на престоя на влака, както и след дерайлирането на трите вагона. С оглед на това, единственият логически възможен извод за констатираната около 1-1.5 ч. след дерайлирането, липса на предпазна мрежа върху товара на процесния вагон, е че такава мрежа е липсвала и към момента на извършените от ищеца и от свидетелите Т. и Ц. проверки на вагона. Тъй като и тези двама свидетели са наказани дисциплинарно за същото нарушение, за което е наказан и ищецът, то очевидно те са заинтересовани от изхода на настоящото дело в полза на ищеца. При преценка на показанията им съгласно чл. 172 от ГПК, въззивният съд е следвало да съобрази горните обстоятелства и да не възприема за достоверни показанията на заинтересованите свидетели - в частта им, в която те сочат, че при извършените от тях и от ищеца проверки предпазната мрежа била налице, което е логически невъзможно. Необоснован е и изводът на въззивния съд за наличие на „множество вероятни причини” причини за липса на предпазна мрежа върху процесния вагон, като в мотивите към обжалваното въззивно решение не е посочена и нито една конкретна такава „вероятна причина”. От гореизложеното следва и изводът, че ищецът е допуснал (извършил е чрез бездействие) процесното нарушение на трудовата дисциплина, като наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е съобразено с тежестта на това нарушение. Поради това, предявеният по делото иск за отмяна на дисциплинарното наказание, е неоснователен. По изложените съображения, на основание чл. 293, ал. 2, пр. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение, с което искът е уважен, като необосновано и следователно – неправилно, следва да се отмени и вместо него следва да се постанови ново решение на касационната съдебна инстанция по съществото на спора – за отхвърляне на иска. Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника-касатор, претендираните и направени от последния разноски за заплащане на държавни такси, както и юрисконсултско възнаграждение по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно – общо сумата 530 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 325/21.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 555/2011 г. на Русенския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Г. Б. срещу „Поделение за товарни превози” – Г. О. при [фирма], иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, наложено му със заповед № 70/08.10.2010 г. на директора на „Поделение за товарни превози” – Г. О.; ОСЪЖДА О. Г. Б. да заплати на „Поделение за товарни превози” – Г. О. при [фирма] сумата 530 лв. (петстотин и тридесет лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.