Р Е Ш Е Н И Е № 387 гр. София, 28 септември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Бисер Троянов при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1243 / 2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 5562/2009 г. по описа на Варненския районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 11.02.2010 г. В искането се сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като наложените на П. С. С. наказания са групирани при нарушаване на разпоредбите на чл.23, чл. 25 и чл.59,ал.1 от НК. Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения пледира за недопустимост на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните , установи следното : Варненският районен съд с протоколно определение от 11.02.2010 г. по чнд № 5562/2009 г., на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от НК, групирал наказанията, наложени на П. С. по три дела – нохд № 4218/2002, нохд №2764/2004 г. и нохд №2740/2005 г., постановил осъдения да изтърпи най-тежкото от тях - три години лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил съгласно чл. 66 , ал.1 от НК за срок от 5 години. Това наказание съдът веднага привел в изпълнение на основание чл. 68 , ал.1 от НК при строг режим в затвор с приспадането на изтърпяното до този момент наказание лишаване от свобода. Съдът отказал да групира наказанията по останалите, включени в предложението на прокуратурата, дела . Това определение влязло в сила на 27.02.2010 г. и не е проверявано по касационен ред. Искането на Главния прокурор за неговата ревизия е процесуално допустимо.Възражението на защитата за изтичане на шестмесечния срок по чл.421,ал.1 от ПК е неоснователно , тъй като целта на възобновяването в конкретния случай е постигане на по-благоприятен наказателен статус на осъдения. Разгледано по същество искането е основателно, но по съображения, отклоняващи се от посочените в него. Несподелими са твърденията за нарушение на материалния закон поради изключване от съвкупността на наказанията, наложени на П. С. с присъди но нохд № 469/2010 г. и нохд № 3219/2010 г., тъй като, видно от приложеното към първоинстанционното дело свидетелство за съдимост, те не са били известни на съда. Съгласно установената съдебна практика преценка за групирането им би следвало да се извърши по реда на чл. 306, ал.1 , т.1 от НПК /вж т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по т.д.№ 3/2009 г./.На това основание коментираното определение е неотменяемо ,но то разкрива други пороци. Районният съд неправилно е изключил наказанията, наложени на осъдения за престъпления, за които е настъпила реабилитация по право съгласно чл. 86, ал.1, т.1 от НК. Изводът му би бил основателен единствено тогава, когато реабилитацията обхваща всички, относими към съвкупността, престъпления. Не е такъв разглеждания случай, поради което съдът е следвало да обсъди изключените присъди и приспадне срокът на задържане по тях съгласно чл. 59, ал.1 от НК от определеното общо наказание, което води до намаляване на времетраенето му. Налице е съществено нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, увреждащо интереса на осъденото лице и представляващо основание за отмяна по реда на възобновяването на атакуваното определение и ново разглеждане на делото.Това ще даде възможност на първоинстанционния съдебен състав да извърши законосъобразно групиране на всички наложени на осъдения П. С. С. наказания по най-благоприятния за осъдения начин. С дидактическа цел настоящият състав отбелязва, че съдът е подходил незаконосъобразно, игнорирайки разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК при определяне на общо условно наказание въпреки констатацията, че в изпитателния срок на групираните наказания е извършено ново престъпление–пропуск, който се е опитал да преодолее с постановеното „активиране” на отложената санкция. Крайният законосъобразен резултат – ефективно изтърпяване на наказанието, е постигнат, но по неправилен начин. Съдът е следвало да постанови ефективно изтърпяване веднага след определяне на общата санкция без да преминава последователно през нейното отлагане и привеждане в изпълнение. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1, т.5 и чл. 348, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА чнд № 5562/2009 г. по описа на Варненския районен съд, отменява постановеното по него протоколно определение от 11.02.2010 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.