О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е     № 676       София 26.11.2009 г.       В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и девета година в състав:                                         Председател :  БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ                                                                       Членове :  КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                  МАРИО ПЪРВАНОВ           при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №584/2009 г.   Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. И., град С., подадена от пълномощника му адвокат Р, срещу определение №1627 от 31.08.2009 г. по ч. гр.дело №700/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено определение №2315 от 18.04.2009 г. на Благоевградския районен съд. С първоинстанционното определение делото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос относно това дали следва да се прилага разпоредбата на чл.105 ГПК за исковете за съществуване на вземането, предявени по реда на чл.422 ГПК. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени са определения на ВКС, Великотърновския окръжен съд и РС – Сандански. Ответникът по частната жалба М. – Б. оспорва жалбата. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Формулираният по-горе въпрос отговаря на тези критерии. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Съобразно разпоредбата на чл.105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Тази обща местна подсъдност важи за всички искове, доколкото за някои от тях не е предвидена друга особена местна подсъдност. За установителния иск за съществуване на вземане, предявен по реда на чл.422 ГПК, срещу ответника не е предвидена друга местна подсъдност. Постоянният адрес на ответника е в град С., поради което искът следва да се разгледа от Софийския районен съд. Ето защо Благоевградският окръжен съд неправилно не е съобразил разпоредбата на чл.105 ГПК при определяне на компетентния съд. Обжалваното определение трябва да бъде отменено и да се постанови друго, с което делото да се изпрати за разглеждане от компетентния по местна подсъдност Софийски районен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1627 от 31.08.2009 г. по ч. гр.дело №700/2009 г. на Благоевградския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №1627 от 31.08.2009 г. по ч. гр.дело №700/2009 г. на Благоевградския окръжен съд. ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд за разглеждане на делото. Преписи от определението да се изпратят на Благоевградския окръжен съд и Благоевградския районен съд за сведение.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.