О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                № 110   гр.София,  05.03.2009г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и осма година в състав:                                                                                                                  Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 122 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Обжалвано е определение от 11.12.2008г. по гр.д. № 959 / 2008г., с което Плевенски окръжен съд, като е потвърдил определение от 04.11.2008г. по гр.д. № 4162/2008г. на Плевенски РС, е отхвърлил молба на Е. И. Г. допускане обезпечение по иск с правно основание чл.124 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп.д. №870/2008г. по описа на ЧСИ с район на действие ОС-Плевен. Жалбоподателят - Е. И. Г. поддържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, като го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде допуснато исканото обезпечение. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. Частната жалбоподателка е предявила иск срещу И. по л. и винарство-Плевен за признаване за установено, че не дължи сумата 7 673,07 лева, за която е издаден изп. лист по ч.гр.д. №3186/2004г. на РС-Плевен, на основание чл.237, б.”в” ГПК/отм./. С исковата молба ищцата Е е поискала да се допусне обезпечение по иска с правно основание чл.124 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп.д. №870/2008г. по описа на ЧСИ с район на действие ОС-Плевен С обжалваното определение въззивният съд като е потвърдил определение от 04.11.2008г. по гр.д. № 4162/2008г. на Плевенски РС, е отхвърлил молба на Е. И. за допускане на исканото обезпечение. Като е обжалвал определението на въззивния съд с частна жалба на 29.12.2008г. частната жалбоподатека е приложил и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че въпросът за допускане на обезпечение на бъдещ иск е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Налице е определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се разрешава по същество производство по допускане обезпечение на иск, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая с обжалваното определение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за предпоставките за допустимостта на исканото обезпечение с оглед разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК и искането на жалбоподателката за допускане на касационното обжалване в случая е основателно. Не е налице трайна съдебна практика по разрешения от съда съществен процесуален въпрос и е налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 391, ал. 1, ГПК обезпечение на иска се допуска, когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на евентуално признатите му права с решението по иска, и то ако същият е подкрепен с писмени доказателства или ако се представи гаранция в определен от съда размер, както и ако исканата обезпечителна мярка е подходяща. В разглеждания случай въззивният съд правилно е приел, че представените с молбата за обезпечение писмени доказателства не подкрепят в достатъчна степен искът на жалбоподателката. Ограничаването на законните права на ответника по иска за оспорване на негово изпълняемо право, а именно като се бъде спряно изпълнението, би била неоправдана с оглед целта на обезпечителното производство - да осигури възможност за реализиране правата на молителя, без да засяга правната сфера на ответника повече, отколкото е необходимо за постигането на тази цел, както и с оглед възможността обезпеченият иск да бъде впоследствие отхвърлен. Жалбоподателката не е подкрепила иска си с писмени доказателства установяващи факта, че вземането й към ответника, за което той се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително производство, не съществува. Ето защо обжалваното определение, с което не е допуснато исканото обезпечение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, съдът     О п р е д е л и :     ОСТАВЯ В СИЛА определение от 11.12.2008г. по гр.д. № 959 / 2008г. на Плевенски окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: