О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №42 [населено място],04.02.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №2314 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Прокуратурата на РБ, чрез Апелативна прокуратура- Пловдив срещу определение №203/16.09.2021г., постановено по в.ч.т.д. №639/2021г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение от 21.06.2021г., постановено по т.д.№200/2019г. на Окръжен съд-Пловдив. С първоинстанционното определение е прекратено като недопустимо производството по предявения от Прокуратурата, чрез Окръжна прокуратура-Пловдив иск с правно основание чл.15, ал.7 Закона за народните читалища /ЗНЧ/ за отмяна на решения на Общото събрание на Народно читалище „Христо Ботев-1869“, [населено място] от 08.07.2020г. за изменение и допълване на устава, поради предявяването му след изтичане на преклузивния срок.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като излага доводи за незаконосъобразността му. Навежда подробни аргументи за неправилността на извода на съда относно началния момент, от който тече 1-месечният срок за предявяване на иска по чл.15, ал7 ЗНЧ. Счита, че няма правно основание фактът на узнаването на решението по смисъла на ал.7 на чл.15 да се свързва с вписването му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Поддържа тезата, че искът е предявен в 1-месечен срок от уведомяването на Прокуратурата за решенията на Общото събрание на ответното читалище, поради което е допустим.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като касационният жалбоподател сочи правни въпроси, обусловили изхода на спора- трето добросъвестно лице по смисъла на чл.7 и чл.9 ЗТРРЮЛНЦ ли е Прокуратурата; моментът на вписване на решението на ОС в ТРРЮЛНЦ идентичен ли е с момента на узнаване по смисъла на чл.15, ал.7 ЗНЧ или е необходимо реално узнаване. Поддържа, че въззивният съд е отговорил на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №40 от 25.01.2017г., ч.т.д. №2070/2016г., I т.о.; определение №242 от 28.05.2019г., ч.гр.д. №1643/2019г., III г.о.; решение №50 от 11.02.2008г., т.д.№492/2007г., I т.о.; решение №349 от 11.02.2019г., т.д.№3028/2017г., II т.о. Счита, че е налице и основанието за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи като основание за допускане до касационно обжалване чл.280, ал.2 ГПК, но не излага аргументи и не конкретизира коя от хипотези на ал.2 поддържа.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено като недопустимо производството по предявените искове с правно основание чл.15, ал.7 ЗНЧ, въззивният съд приема, че 1-месечният преклузивен срок за предявяване на иска от прокурора тече от узнаването на решението, чиято отмяна се претендира, а в случая това е моментът на обявяване на изменения устав по партидата на ответното читалище в ТРРЮЛНЦ. Излага аргументи, че регистърът е публичен съгласно чл.11 ЗТРРЮЛНЦ и всеки има достъп до него. Обявяването дава публичност на обявения акт и се смята, че той е известен на третите лица от този момент /чл.9 ЗТРРЮЛНЦ/. Решаващият съдебен състав стига до извод, че от обявяването на изменения устав до подаването на исковата молба е изтекъл повече от един месец, поради което производството по отмяна е недопустимо и правилно е прекратено от първоинстанционния съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за проверка на обжалваното определение за вероятна недопустимост, нито е налице хипотезата за допускане до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По отношение на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора правни въпроси, уточнени от съда съгласно правомощията му, разяснени с ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, могат да се сведат до въпроса – вписването на новите обстоятелства по партидата на народното читалище в ТРРЮЛНЦ, респ. обявяването на акта, изменен с решение на общото събрание, счита ли се за „узнаване на решението“ от прокурора по смисъла на чл.15, ал.7 ЗНЧ. Този правен въпрос е значим за изхода на спора и е обусловил крайните изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него не е налице допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като цитираните от жалбоподателя решения на ВКС дават отговор на други правни въпроси- относно началния момент за узнаване на решения на ОС на сдружение по смисъла на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ; трети лица по смисъла на чл.599, ал.1 ГПК ли са членовете на сдружението и с вписването в съдебен регистър на решения на ОС на сдружение те считат ли се узнати от членовете на сдружението, с оглед определяне началния момент, от който тече срокът по чл.25, ал.6, пр.1-во ЗЮЛНЦ за предявяване на иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. С определение №40 от 25.01.2017г. по ч.т.д.№2070/2016г. и с определение №242 от 28.05.2019г. по ч.гр.д. №1643/2019г. съставите на ВКС не са допуснали до касационно обжалване атакуваните определения. Налице е обаче допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:
Прокуратурата на РБ следи за спазване на законността /чл.127 Конституция на РБ/, вкл. като участва в граждански и административни дела, когато законът предвижда това. Съгласно чл.15, ал.7 Закона за народните читалища прокурорът може да иска от окръжния съд по седалището на читалището да отмени решение на общото събрание, което противоречи на закона или устава, в едномесечен срок от узнаване на решението, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. „Узнаване на решението“ означава довеждане/достигане до знанието на съответния субект, в случая- на прокурор от състава на Прокуратурата на РБ, на съдържанието на конкретните решения, взети от Общото събрание на народното читалище. Узнаването на решението е факт, релевантен за допустимостта на производството по отмяна, тъй като с него е свързано началото на преклузивния срок по чл.15, ал.7 от закона. Този факт подлежи на пълно и главно доказване от ищеца с всички доказателствени средства, като няма законова презумпция за узнаване.
Вписването в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел има оповестително и защитно действие, а в определени от закона случаи- и конститутивно действие. Оповестителното действие на вписването е регламентирано в чл.7, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Налице е оборима презумпция- до изтичането на петнадесет дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят. В чл.10 ЗТРРЮЛНЦ е регламентирано защитното действие на вписването, изразяващо се във възможността трети добросъвестни лица да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. Оповестителното и защитното действие на вписването целят гарантиране на сигурността на оборота, като предпазват третите лица от неизгодни за тях правни последици, произтичащи от неизвестни им факти и обстоятелства /съществуващи, но невписани в съответния регистър/ за юридическото лице, с което встъпват в правоотношение, респ. изменят или прекратяват съществуваща правна връзка.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че Прокуратурата като орган, следящ за законност и действащ в защита на обществения интерес, респ. прокурорът, на когото законът предоставя правото на иск по чл.15, ал.7 ЗНЧ, не представлява трето лице по смисъла на чл.7-чл.10 ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на изменените обстоятелства или обявяването на решенията на Общото събрание на народното читалище в ТРРЮЛНЦ не доказва узнаването им от прокурор, респективно не определя началният момент, от който тече преклузивният срок по чл.15, ал.7 ЗНЧ.
По основателността на жалбата:
Предвид отговора на правния въпрос, изводите на въззивния съд, че искът с правно основание чл.15, ал.7 ЗНЧ е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на 1-месечния преклузивен срок, течащ от обявяване на изменения устав по партидата на ответното читалище в ТРРЮЛНЦ, са неправилни. Установява се от доказателствата по делото, че сигналът за процесните решения е получен в Окръжна прокуратура-Пловдив на 24.02.2021г., когато е образувана и прокурорска преписка. Исковата молба, по която е образувано настоящото исково производство, е подадена на 23.03.2021г.- в рамките на 1-месечния преклузивен срок по чл.15, ал.7 ЗНЧ.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното определение на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството като недопустимо, е неправилно и следва да бъде отменено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №203/16.09.2021г., постановено по в.ч.т.д. №639/2021г. на Апелативен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|