Ключови фрази
Касационни частни дела * връщане на касационна жалба


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 134

София, 29 септември 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в закрито съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар
при становището на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
ч.н.дело № 957/2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано на основание чл. 351, ал. 5 от НПК.
Защитникът на подсъдимия Б. В. Т. адвокат Б. М. обжалва разпореждане от 30.06.2017 г. на председателя на второ наказателно отделение във ВКС, с което е отказано образуване на касационно производство, като излага доводи, че касационната жалба и допълнението към нея отговарят на всички изисквания.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава писмено становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
I. Адвокат Б. М. в качеството си на защитник на подсъдимия Б. В. Т. подал касационна жалба срещу присъда № 88 от 03.04.2017 г. по ВНОХД № 5463/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
С разпореждане от 20.04.2017 г. съдия от въззивния съд установил, че жалбата е подадена в срок. След това разпоредил уведомяване на страните за изготвени мотиви и че „ в седмодневен срок от съобщението защитата следва да допълни жалбата”. Съобщението, ведно с препис от мотивите, е връчено на 30.05.2017 г. на защитника на подсъдимия.
На 05.06.2017 г. е постъпило допълнение към касационната жалба, в което защитата е декларирала, че на основание чл. 351, ал. 3 от НПК ще допълни писмено жалбата до даване ход на делото пред ВКС и че са налице всички касационни основания. На 19.06.2017 г. съдия от въззивния съд е постановил касационната жалба с делото да се изпрати на ВКС по компетентност. С разпореждане № 123 от 30.06.2017 г. на председателя на второ наказателно отделение е отказано образуване на касационно производство пред ВКС и делото върнато на СГС за изпълнение на процедурата по чл.351, ал. 5 (4) от НПК. Въззивният съд с разпореждане от 06.07.2017 г., позовавайки се на чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК, върнал касационната жалба и указал, че подлежи на обжалване/протестиране в 15-дневен срок от съобщаването му на подсъдимия Т., неговият защитник и СГП. Приложеното към разпореждането съобщение удостоверява, че връчването му на подсъдимия е осъществено чрез неговия защитник адвокат М., ведно с препис от разпореждането на ВКС.
II. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че частната касационна жалба, подадена от адвокат М., следва да се остави без разглеждане, а делото да се върне на СГС, за да се извърши надлежно уведомление на подсъдимото лице за постановения съдебен акт, подлежащ на обжалване. Съображенията за това са следните :
1. Предмет на контрол по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК е актът на въззивния съд, с който на основание чл. 351, ал. 4 от НПК е върната жалбата и/или протестът. В настоящия случай с частната касационна жалба защитникът на подсъдимия Т. атакува разпореждането от 30.06. 2017 г. на председателя на второ наказателно отделение, с което е отказано образуване на касационното производство, а не действието на второстепенния съд по връщане на касационната жалба. Това е и донякъде обяснимо, защото към съобщението за връщане на касационната жалба, получено от защитата на подсъдимия, е приложен препис от разпореждането на ВКС (виж л. 9 от касационното производство), но не и от акта на въззивния съд, който подлежи на обжалване.
Съдия от въззивния съд, без да съобрази съдържанието на частната жалба, в която изрично е посочен атакуваният акт, е приел очевидно, че това е разпореждането на СГС, с което е върната касационната жалба и е постановил изпращането й на ВКС по компетентност (виж, резолюцията върху жалбата, съответно писмо изх. № 23944/30.08.2017 г. на СГС, л. 2 от к.д.).
Оспореното разпореждане на ВКС не подлежи на обжалване, поради което и жалбата като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
2. Независимо от посоченото в предходния пункт, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че въззивният съд дължи преценка дали подсъдимият Т. е надлежно уведомен за разпореждането, постановено на основание чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК, с което е върнал касационната жалба.
Съобщението, предназначено за подсъдимия Т., е било връчено на неговия защитник (виж, л. 9 от к.д.). Призоваването, връчването на съобщения и книжа на подсъдим чрез защитник е допустимо, но при наличие на определените в закона предпоставки. Редовността на осъщественото чрез защитника връчване на съобщения предполага констатация за отсъствие на подсъдимото лице от адреса и невъзможност връчването да се извърши при условията на чл. 180, ал. 2 от НПК.
По конкретното дело не се установяват документи, които да удостоверят наличие на предпоставките, предвидени в чл. 180, ал. 3 от НПК. Вярно е, че в хода на въззивното производство присъстват данни, че подсъдимият не е открит на адреса, наложило обявяването му за „общодържавно издирване” - протокол от съдебното заседание, проведено на 07.03.2017 г. В хода на издирването е установено местопребиваването на подсъдимия и му е връчена призовка за съдебното заседание ( виж, писмо на МВР, СДВР, отдел „Противодействие на криминалната престъпност”, л. 27 от въззивното производство). Коментираните обстоятелства обаче не освобождават съда от задължението да спази процедурата по връчване на съобщението, предназначено за подсъдимия. Това задължение може да се прехвърли върху страните, както е сторено в конкретния случай, само по изключение и при наличие на установените предпоставки. Съобщение, предназначено за подсъдимия, с което той да бъде уведомен за връщане на касационната жалба срещу постановената въззивна присъда, не е изпращано на известния по делото адрес, не са използвани възможностите, предвидени в чл. 178, ал. 2 от НПК, респективно приложения способ за призоваване във въззивното производство, който несъмнено е дал резултат.
По тези съображения настоящият състав намира, че след връщане на делото в Софийски градски съд следва да се извършат всички необходими действия, така както са предвидени в чл. 178 и следващите от НПК, за да се осигури реално възможността подсъдимият да упражни правото си на обжалване на разпореждането, с което е върната касационната жалба срещу постановената въззивна присъда.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Б. В. Т., срещу разпореждане № 123 от 30.06.2017 г. на председателя на второ наказателно отделение във ВКС.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за изпълнение на съответните процесуални действия по администриране на постановеното разпореждане по чл. 351, ал. 4,т.1 от НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.