О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 113 София, 26 октомври 2016 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Милена Панева и след писменото становище на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева частно наказателно дело № 1123/2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 351, ал. 5 от НПК по жалби на подсъдимия В. П. К. и неговите защитници - адвокат Р. А. и С. К. против разпореждане № 1605 от 16.09.2016 г. на съдия С. К., с което е върната жалбата против присъда № 12 от 04.05.2016 г. по внохд № 184/2016 г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна. В жалбата на адвокат А. се твърди, че касационната жалба неправилно е върната, тай като : 1. подадена е в срок и отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК , 2. задълбочеността и основателността на жалбата не са предмет на преценка на съдия от въззивния съд, чрез който е подадена, тъй като чл. 351, ал.3 от НПК дава възможност на касатора да представи допълнително писмено изложение до даване на ход на делото в касационната инстанция, 3. по делото преди администрирането му до Върховния касационен съд, макар извън седмодневения срок, указан от съда, е постъпило допълнение към касационната жалба, 4. мотивите по делото не са изготвени в предвидения в закона месечен срок , изложени са на 185 страници, което препятства възможността да бъдат прочетени, осмислени и да бъде изготвено допълнение към касационната жалба в краткия седмодневен срок и 5. срокът за допълване на касационна жалба не е преклузивен и не бива да се превръща във формален повод, препятстващ възможността да се обжалва въззивния съдебен акт. С тези съображения се отправя искане за отмяна на разпореждането за връщане на касационната жалба. В жалбата на С. К. също се твърди, че обжалваното разпореждане е постановено в противоречие със закона, тъй като съдебната практика е противоречива относно допустимостта на бланкетна касационна жалба предвид възможността тя да бъде допълнена пред третата инстанция. Изтъква се, че подадената в настоящето производство жалба е съобразена с нормативните предписания, а в представеното допълнение е доразвита съобразно мотивите на съда. Подсъдимият В. П. К. изцяло повтаря аргументите на защитника си С. К. и настоява за отмяна на разпореждането за връщане на касационната жалба. Прокурорът Петя Маринова изразява становище за неоснователност на жалбите, като изтъква, че подсъдимият и неговите защитници не са отстранили недостатъците на жалбата в указания от съда срок. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,след като обсъди данните по делото, установи : Варненският апелативен съд с присъда № 12 от 04.05.2016 г. по внохд № 184/ 2015 г. отменил присъда на Шуменския окръжен съд по нохд № 303/2011 г. относно подсъдимия Р. С., изменил присъдата по отношение на подсъдимия Я. П. и потвърдил първостепенния съдебен акт в останалата част, засягаша касатора в настоящето производство В. К. На 13.05.2016 г. в съда постъпила касационна жалба от адвокат Р. А. в качеството й на защитник на подсъдимия В. П. К.. В жалбата са посочени автора, обжалвания акт, всички касационни основания по чл. 348 , ал.1, т.1- 3 от НПК и са отправени три алтернативни искания – за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, за отмяна и ново разглеждане на делото от първата инстанция и за намаляване на наложеното наказание. Кумулативно е формулирана претенция за отхвърляне на гражданските искове или намаляване на присъдените обезщетения. In fine е отбелязано , че не се излагат подробни съображения в подкрепа на посочените касационни основания и искания, тъй като жалбоподателяте не са запознати с мотивите на присъдата. С позоваване на чл. 351, ал.3, пр.2 от НПК e изразена готовност за изготвяне на допълнително писмено изложение в законоустановения срок. Мотивите по присъдата били изготвени на 08.08.2016 г. С разпореждане от същата дата съдията-докладчик указал препис от тях да се връчи на жалбоподателя със съобщение, че следва в седмодневен срок да съобрази жалбата си с изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК, като „посочи в какво се състоят касационните основания и данните, които ги подкрепят” и предупреждение , че при неизпълнение в срок жалбата ще бъде върната. Мотивите били изпратени на адвокат А. по електронна поща на 09.08.2016 г. Указанията на съда й били връчени на 30.08.2016 г. чрез адвокат Ф. Съобщение за недостатъците на жалбата и копие от мотивите получили също така подсъдимият К. чрез началника на затвора в гр. Плевен на 19.08.2016 г. и резервният защитник адвокат К. А. на 23.08.2016 г. Указанията на съда не били изпълнени в посочения седмодневен срок. Едва на 14.09.2016 г.,седем дни след изтичането му, адвокат Р. А. изпратила по пощата допълнение към жалбата. Това дало основание на съдията-докладчик да върне касационната жалба съгласно чл. 351,ал.4, т.1 от НПК с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане. Частните жалби срещу така постановения съдебен акт са неоснователни. Жалбата на адвокат А. против въззивната присъда не удовлетворява стандарта на чл.351, ал.1 от НПК, тъй като в нейното съдържание липсват легално определени реквизити - обосновка на касационните основания и данните, които ги подкрепят. Позоваването на „противоречива практика” относно процесуалната допустимост на бланкетна жалба е некоректно и отразява тълкуване на жалбоподателите на чл. 351, ал.1 от НПК и ал.3 от НПК, което настоящият съдебен състав не споделя. Касационното производство е невъзможно, ако жалбоподателят не изложи доводи, относими към касационните основания, на които се позовава. Чл. 351, ал.3 от НПК разкрива възможност за тяхното допълване до даване на ход на делото пред касационната инстанция, но изключва релевирането им за първи път, тъй като по този начин останалите страни в процеса биха били поставени в положение на изненада без възможност за адекватна реакция и защита. Правото на жалба е срочно право и следва да бъде упражнено съобразно посочения от процесуалния закон ред и форма. То е корелативно свързано със съдържанието на касационната жалба и протест, видно от нормата на чл. 351, ал.4 от НПК, която приравнява процесуалните последици от неотстраняването в седмодневен срок на пропуски или несъответствия в жалба или протест с тези от подаването им извън срок. По делото не съществува спор по фактите за процесуалните действия на съда и касаторите във връзка с обжалване на въззивната присъда. Аргументацията на съдията –докладчик за връщане на касационната жалба, подадена от адвокат Р. А., съответства на чл. 351, ал.4, т.1 вр. с ал.1 от НПК и обуславя неоснователност на постъпилите частни жалби . За пълнота на изложението следва да се отбележи, че пред защитата на подсъдимия не са състояли непреодолими процесуални или административни пречки за изготвяне на жалба с предвиденото в закона съдържание. Дефицитите в него са обяснени с отложеното изготвяне на мотивите към присъдата, а те са станали известни на подсъдимия и неговите адвокати преди указанията за корекция на жалбата в седмодневен срок. По изложените съображения настоящият касационен състав намира за законосъобразно обжалваното разпореждане . Водим от горното и на основание чл.351, ал.5, във вр. с ал.4,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на подсъдимия В. П. К. и неговите защитници - адвокат Р. А. и С. К. против разпореждане № 1605 от 16.09.2016 г. на съдия С. К., с което е върната жалбата против присъда № 12 от 0405.2016 г. по внохд № 184/2016 г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.