Ключови фрази


8

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 425
София, 05.07.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова

Бонка Йонкова


изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1720/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Т. в качеството му на синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) срещу решение №129 от 08.06.2021г., постановено по в.т.д.№58/2021г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260046/27.10.2020г. по т.д.№363/2019г. на Русенски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо решението на първата инстанция, с която са отхвърлени предявените от синдика при условията на евентуално съединяване искове с правно основание съответно по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и по чл.135, ал.3 ЗЗД, е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил приетата пред него като ново писмено доказателство справка за актуалното имуществено състояние на несъстоятелния търговец, от която може да се направи извод, че отчуждаването на процесния недвижим имот чрез атакуваната сделка има увреждащо за кооперацията действие. Изразява се несъгласие с извода, че при сделка по чл.65, ал.2 ЗЗД (datio in solutum) не може да има увреждане, като се обосновава тезата, че разпореждането с недвижим имот с цел погасяване задължения води до намаляване имуществото на длъжника и възпрепятства другите кредитори да се удовлетворят от масата на несъстоятелността, с което се осъществява увреждането като елемент от фактическия състав на исковете по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ и чл.135 ЗЗД. В касационната жалба са развити подробни съображения и срещу приетото от въззивния съд становище, че член-кооператорите и кооперацията нямат качеството на свързани лица по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, както и че не е доказано знание за увреждането у несъстоятелния длъжник, разпоредил се с имуществото си, доколкото сделката е извършена в изпълнение на взето решение от Общото събрание на кооперацията, въз основа на предварително утвърдени ред и критерии и с единствената цел да се стабилизира финансовото състояние на търговеца. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на един от двата отменителни иска - иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ или евентуалния иск по чл.135, ал.3 ЗЗД, и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържа немотивирано твърдение за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, т.3 ГПК. Отделно касаторът поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като е формулирал следните правни въпроси:
1. „Кога е налице увреждане на кредиторите на длъжника по см. на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по см. на чл. 135, ал. 1 ЗЗД?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, обективирана в решение №56/01.08.2018г. по т.д.№1538/2017г. на I т.о. и решение №11/27.02.2020г. по т.д.№2529/2018г. на I т.о., както и в противоречие с практиката на ВКС по чл.135, ал.1 ЗЗД в решение №639/06.10.2010г. по гр.д.№754/2009 г. на IV г о.; решение №201/31.10.2018г. по гр.д.№1036/2018г. на IV г.о.; решение №407/29.12.2014г. по гр.д.№2301/2014г. на IV г.о.; решение №18/04.02.2015г. по гр.д.№ 3396/2014г. на IV г.о.; решение №261/25.06.2015г. по гр.д.№5981/2014г. на IV г.о.; решение №50/12.05.2017г. по т.д.№731/2016г. на І т.о. и решение №93/28.07.2017г. по т.д.№638/2016г. на II т. о..
2. „Възможно ли е увреждането на кредиторите по см. на чл.647, ал.1, т. 6 ТЗ и по чл.135, ал.1 ЗЗД да се извърши чрез сделка от типа „даване вместо изпълнение" /по чл. 65, ал.2 ЗЗД/, когато длъжникът отчуждава свой актив в сурогатно изпълнение на свое задължение към третото лице?“ и „Дали с оглед на специфичния контекст на производството по несъстоятелност формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждението спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество /при относителна равностойност на даденото и погасеното/ изключва по правило увреждането на кредиторите?“. Според касатора въпросите са решени в противоречие с влязлото в сила решение по в.т.д.№104/2010г. на ВТАС, но при липсата на практика на ВКС, се поддържа селекционната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
3. „Кога е налице знание за увреждане у длъжника?". Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №639/06.10.2010 г. по гр.д.№754/2009г. на IV г.о., решение №201 от 31.10.2018г. по гр.д.№1036/2018 г. на IV г.о. и решение №50/12.05.2017г. по т. д.№731/2016г. на І т. о.
4. „Необходимо ли е за наличието на свързаност по & 1, ал. 2 от ДР на ТЗ лицето, участващо пряко или косвено в управлението, контрола или капитала, реално да е уговорило условия, различни от обичайните, или е достатъчно към момента на сделката да е съществувала подобна възможност?" и „ Може ли свързаност между кооперация и член-кооператор в контекста на отменителния иск по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ, респ. на П. иск, предявен в производството по несъстоятелност на длъжника, с оглед позоваването на презупцията по чл.649, ал.4 ТЗ във вр. чл.135, ал.2 ЗЗД, да бъде обосновавана по критерии, различни от използваните от законодателя по &1, ал. 1 и ал. 2 от Д Рна ТЗ?". Поддържа се наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
5. „Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните?" . Твърде се, че въпросът е решен в противоречие с формираната практика на ВКС с решение №211/21.01.2021г. по гр.д.№64/2020 г. на IV г.о., решение № 160-А/16.12.2020г. по т.д.№2156/2019г. на II т.о., решение №183/16.11.2017г. по т.д.№2624/2016г. на II т.о. и решение №145 от 07.01.2019г. по гр.д.№811/2018г. на II г.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.), в който се твърди, че не следва за бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение като същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е депозиран отговор на касационната жалба от ответниците Д. К. Н. и Р. К. Н..
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение №260046/27.10.2020г. по т.д.№363/2019г. на Русенски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от И. Т. в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.), при условията на евентуалност против КСК „Русенска популярна каса“ (н.), Д. К. Н. и Р. К. Н. искове – първият с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и вторият с правно основание чл.135 ЗЗД - за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на договор за покупко-продажба, осъществен с нотариален акт №197, том II, рег.№4366, дело №240 от 10.10.2016 г. на нотариус П. Т. с район на действие – Русенски РС.
Въззивният състав е констатирал, че липсва спор между страните относно приетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което на основание чл.272 ГПК е извършил препращане към мотивите на първоинстанционното решение, според което релевантни за предявените искове са следните безспорно установени по делото обстоятелства:
С влязло в сила решение №162/15.10.2018г., постановено по т.д. №132/2018 г. на Окръжен съд – Русе, на основание чл. 630, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на КСК „Русенска популярна каса“ с начална дата на неплатежоспособността - 30.04.2018г., Решението е вписано по партидата на кооперацията в ТРРЮЛНЦ на 19.10.2018г. с номер на вписване 20181019101923. За временен синдик е назначен И. С. Т., който впоследствие с определение № 440/16.11.2018г. е назначен и вписан като постоянен синдик.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №197, том II, per. №4366, дело 240/10.10.2016г. на нотариус П. Т., per. №220 на НК София, с район на действие Русенски РС, вписан в Служба по вписванията – Р. с вх. per.№14504/10.10.2016г., акт № 152, том 37, дело №7512, след проведен търг „Русенска популярна каса“ (н.) е продала на член-кооператора Д. К. Н. имота, подробно описан в нотариалния акт, като с подписването на договора страните са заявили, че се погасяват задълженията на продавача към купувача по посочените в него договори за допълнителни парични вноски и до посочения в договора размер и всяка от страните няма каквито и да било претенции във връзка с извършеното прихващане. Сделката е осъществена на продажна цена от 70 000лв, като вместо заплащането й е извършено прихващане задължението за плащане на цената по сделката с насрещните задължения на продавача - кооперацията /първия ответник/ към купувача /втория ответник/ по вземанията й като член-кооператор от срочните допълнителни вноски, които тя е направила до размера на продажната цена по нотариалния акт.
От представената по делото счетоводна справка изх.№ 37/30.09.2020 г., издадена на база счетоводните книги на КСК „Русенска популярна каса“ се установява, че размерът на паричното задължение на несъстоятелния длъжник за изплащане на ликвидните и изискуеми срочни допълнителни парични вноски към датата на сделката 10.10.2016г. към член-кооператора Н. е в размер на 72 843,67 лв, от която сума са прихванати по сделката 70 000лв. и е останал неизплатен остатък.
От протокола от проведено на 23.07.2016г. в [населено място] извънредно Общо събрание на кооперацията се установява, че е взето единодушно решение, поради липса на ликвидни парични средства в кооперацията и невъзможност същата да погасява задълженията си, да бъде дадена възможност на всички член - кооператори, които писмено заявят, че желаят да приемат вместо плащане недвижими имот, притежавани от кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка изготвена от независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането им от кооперацията. Това решение на Общо събрание на кооперацията не е обжалвано и е влязло в сила, като въз основа на него са осъществени множество продажби на недвижими имоти при провеждане на тръжна процедура с възможност за участие на всички изявили интерес и желание член-кооператори. Приложен е и Протокол № 765/31.08.2016г. от проведено извънредно заседание на УС на КСК „РПК“ в изпълнение на решението на извънредното Общо събрание от 23.07.2016 г.
По отношение продажбата на процесния недвижим имот е представен Протокол от заседание на тръжната комисия към КСК „Русенска популярна каса“, проведено на 05.10.2016г., от който е видно, че интерес към имота е заявила само ответницата Д. К. Н., която е била и единствен наддавач и като такава е определена за купувач.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен главният иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ въззивният съд е приел, че не са налице два от задължителните елементи от фактическия състав на посочената разпоредба – увреждащ характер на сделката за кредиторите на несъстоятелността и свързаност на участващите в нея лица. Решаващият състав не е възприел тезата на синдика, че увреждането се изразява в липсата на постъпила от сделката насрещна престация, респ. невъзможността конкретното отчуждено имущество да бъде осребрено в производството по несъстоятелност. Посочил е, че в случая с прехвърлянето на недвижимия имот от страна на кооперацията в полза на Д. Н. е било извършено погасяване на насрещно задължение на продавача към купувача, което именно е преследваната и от двете страни цел на договора, т.е. основанието за сключване на процесния договор е погасяване на съществуващо задължение на кооперацията към член-кооператора Д. Н. Според съда, чрез погасителния способ, уреден в чл.65, ал.2 ЗЗД, длъжникът се е освободил от дълга, престирайки нещо различно от дължимото.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че процесната сделка не е увреждаща, въззивният съд е посочил, че същата е извършена въз основа на взето решение на ОС на Кооперацията, проведено на 23.07.2016г., на което е гласувано единодушно решение за разпореждане с активи на кооперацията и закупуването им от член - кооператорите за погасяване задълженията на кооперацията към тях, с цел удовлетворяване на вземанията към кооперацията чрез придобиване на активи вместо изпълнение на задълженията. Съдът е подчертал, че такава възможност е била предоставена на всички член - кооператори по предварително определена процедура, включваща писмено искане, заплащане по пазарна цена въз основа на оценка на лицензиран оценител, като в случая на постъпване на суми от активи, е предвидено съразмерно удовлетворяване на вземанията на член кооператорите за допълнителни вноски от по 10%. Липсата на увреждане с процесното имуществено разпореждане е аргументирано от въззивния състав и с довода, че от имуществото в масата на несъстоятелността се удовлетворяват различни вземания с различна поредност, включително и разноски по несъстоятелността, поради което ако сделката не беше сключена и имуществото бе останало част от масата на несъстоятелността, не би се стигнало до съразмерно частично удовлетворяване на всички кредитори. Въззивният състав е посочил, че с изпълнението на парично задължение от длъжника безспорно се е намалил активът на имуществото му, но това намаление се балансира от съответно намаляване и на пасива му.
Апелативният състав не е споделил и тезата на ищеца, че страните по сделката са „свързани лица“ по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ТЗ, доколкото тази разпоредба визира съдружници, а в случая се касае за договор, сключен между кооперация и член – кооператор. За неприложима за конкретния правен спор съдът е приел и разпоредбата на §1, ал.2 от ДР на ТЗ, тъй като процесната продажба е сключена въз основа на решение на ОС без да има твърдение и данни, че сделката е уговорена при условия, различни от обичайните.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения евентуален иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, въззивният състав е отразил, че фактическият състав на П. иск включва наличие на вземане спрямо длъжника, извършване на действие от последния, което да уврежда кредитора и знание на длъжника за увреждането, а в случай, че действието е възмездно – и знание у лицето, с което длъжникът е договарял. Съдът е препратил към решаващите си мотиви за отхвърляне на иска по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, касаещи изложените съображения за липсата на увреждане на кредиторите и за липсата на презюмирано знание на договарящите се за увреждане по чл.135, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може „prima facie“, т.е. без извършване на същинска проверка, присъща на касационния контрол, да се приемат за неправилни и необосновани решаващите изводи на съда, че с конкретната сделка, сключена при хипотезата на чл.65, ал.2 ЗЗД (datio in solutum), е налице увреждане на дружеството по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. Отделен е въпросът, че касаторът не излага аргументи за очевидна неправилност на решението, различни от съображенията в касационната жалба за неправилност на акта като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставеният от касатора общотеоретичен въпрос №1: „Кога е налице увреждане на кредиторите на длъжника по см. на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ и по см. на чл.135, ал.1 ЗЗД?“. Въпросът не е решен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС и в частност с тази по приложението на чл.647, ал.1 т.6 ТЗ (решение №56/01.08.2018г. по т.д.№1538/2017г. на I т.о. и решение №11/27.02.2020г. по т.д.№2529/2018г. на I т.о). Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че в случая съдът не се е отклонил от формираната практика, че увреждащи са действията, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Съдът е приел, че при хипотезата на чл.65, ал.2 ЗЗД (чрез даването вместо изпълнение), не се намалява имуществото на прехвърлителя, когато погасеното задължение към приобретателя надхвърля или е равно по размер с пазарната стойност на прехвърления имот ( балансиране при равностойност на престациите). Въпросът дали чрез фигурата на datio in solutum се намалява имуществото на длъжника (като общност от активи и пасиви) и респ. дали се затруднява удовлетворението на кредитора, е фактически въпрос, и отговорът му е обусловен от конкретните обстоятелства по делото. В настоящия казус въззивният състав (аналогично и на първата инстанция) е приел, че с процесната продажба не се уврежда масата на несъстоятелността.
Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК въз основа на формулираните от касатора въпроси под №2: „Възможно ли е увреждането на кредиторите по см. на чл.647, ал.1, т. 6 ТЗ и по чл.135, ал.1 ЗЗД да се извърши чрез сделка от типа „даване вместо изпълнение" /по чл. 65, ал.2 ЗЗД/, когато длъжникът отчуждава свой актив в сурогатно изпълнение на свое задължение към третото лице?“ и „Дали с оглед на специфичния контекст на производството по несъстоятелност формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждението спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество /при относителна равностойност на даденото и погасеното/ изключва по правило увреждането на кредиторите?“. Първият от двата въпрос не е значим за правния спор, доколкото въззивният състав не е изключил принципната възможност чрез сделка от типа „даване вместо изпълнение“ да бъдат увредени кредиторите по смисъла на чл.647, ал.1, т. 6 ТЗ и на чл.135, ал.1 ЗЗД. Както бе посочено по-горе, изводът на съда за липсата в случая на увреждане по смисъла на чл.647, ал.1 т.6 ТЗ, е обусловен от становището за липса на намаляване на имуществото на длъжника (като общност от активи и пасиви), а не от вида на възмездната сделка. Що се отнася до втория въпрос, следва са се има предвид, че е налице формирана практика на ВКС, обективирана в решение №224/18.12.2017г. по т.д.№513/2017г. на ВКС, ІІ т.о., в която аргументирано е направено разграничението между фактическите състави на исковете по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ. Макар, че и двата иска целят попълване на масата на несъстоятелността, искът по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ включва като елемент от фактическия състав наличието на увреждане на кредиторите в характерния за отменителните искове смисъл (както по П. иск), за разлика от исковете по чл.646, ал.2 ТЗ, с които се цели да осигури „преферентния ефект“ за едни кредитори на длъжника в несъстоятелност спрямо други. В тази връзка въпросът на касатора, базиран на оплакването му, че съдът не е отчел като релевантна за спора по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ възможността за увреждане на едни кредитори спрямо други, не може да обоснове допускане на касация на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросите в изложението под №3: Кога е налице знание за увреждане у длъжника?" и под №4: „Необходимо ли е за наличието на свързаност по & 1, ал.2 от ДР на ТЗ лицето, участващо пряко или косвено в управлението, контрола или капитала, реално да е уговорило условия, различни от обичайните, или е достатъчно към момента на сделката да е съществувала подобна възможност?" и „ Може ли свързаност между кооперация и член-кооператор в контекста на отменителния иск по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ, респ. на П. иск, предявен в производството по несъстоятелност на длъжника, с оглед позоваването на презупцията по чл.649, ал.4 ТЗ във вр. чл.135, ал.2 ЗЗД, да бъде обосновавана по критерии, различни от използваните от законодателя по &1, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ТЗ?", не могат да обосноват наличието на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Както бе посочено по-горе въззивният съд (аналогично на първата инстанция) е приел, че чрез процесната сделка, сключена в хипотезата на чл.65, ал.2 ЗЗД, не е настъпило увреждане на кредиторите, нито по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, нито по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД. Доколкото увреждането представлява самостоятелен елемент от фактическия състав и по двата отменителни иска, въпросите относно това дали член-кооператорът е свързано лице с кооперацията по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и респективно - дали е налице знание на длъжника за увреждането по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД, се явяват въпроси без решаващо самостоятелно значение за правния спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК (независимо, че първият въпрос е обсъждан от въззивния съд).
Не е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС и не може да обуслови допускане на касационно обжалване въпрос №5: „Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните?" . Въззивният състав е обсъдил доводите на страните и всички доказателства, които е приел, че са относими за разрешаването на правния спор. Действително съдът не е взел предвид приетата като доказателство пред въззивната инстанция справка за установеното имущество и имуществени права в масата на несъстоятелността на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) към 15.10.2020г., но това доказателство не е релевантно за правния спор, доколкото увреждащият характер на сделката трябва да е налице към датата на сключването й – 10.10.2016г.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответника по касация с оглед липсата на представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция от страна на КСК „Русенска популярна каса“ (н.).
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и на основание чл. 649, ал.6 ТЗ дължимата държавна такса за производството по чл.288 ГПК следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №129 от 08.06.2021г., постановено по в.т.д.№58/2021г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Кредитно - спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /н./, ЕИК -827103192, представлявана от синдика И. С. Т., да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30лв. (тридесет лева).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: