Р Е Ш Е Н И Е          № 264                               София, 08.04. 2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година в състав:                                                                               Председател:Добрила Василева Ч. е:Маргарита С. Г. Г.   П. секретаря Д. Н. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 4395/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 394 от 13.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 193 от 23.07.2008 г. по в. гр. д. № 247/07 г. на Сливенския окръжен съд. Касаторът А. Д. К. поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация П. Й. Б., С. и Й. Г. Б. считат жалбата за неоснователна, Р. Г. Г. не е взела становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 1* от 30.01.2007 г. по гр. д. № 1933/06 г. Сливенският районен съд признал за недействителен извършеният със саморъчно завещание от 07.10.2005 г. завет, с който Д. А. К. , починала на 07.11.2005 г., завещала на Р. Г. Г. собствената си 1/4 ид. ч. от недвижим имот, съставляващ апартамент гр. С., и целия поземлен имот № 6* находящ се в землището с. гр., в местността “С”, ведно с построените в него масивна и паянтова едноетажни жилищни сгради, обезсилил издадения въз основа на завета н. а. № 56/06 г. и допуснал да се извърши делба на имотите между А. Д. К., П. Й. Б. и С. и Й. Г. Б. , при посочени квоти. С решение № 193 от 23.07.2008 г. по в. гр. д. № 247/07 г. на Сливенския окръжен съд това решение е оставено в сила в частта по уважения иск за недействителност на завета на поземления имот в м. “С”; отменено е частично и искът за недействителност на завета на ¼ ид. ч. от апартамента е отхвърлен и делбата на същия е допусната между съделители и при квоти: П. Й. Б. - 4/12 ид. ч., С. и Й. Г. Б. - по 1/12 ид. ч., Р. Г. Г. - 3/12 ид. ч. и А. Д. К. -3/12 ид. ч.; искът за делба на имота в м. “С”, ведно с подобренията в него, е отхвърлен. По делото е установено, че с договор, сключен с н. а. № 184/84 г., Джетка и М. К. , последният действащ чрез съпругата си като законен представител, прехвърлили на П. и Г. Б. два недвижими имота - апартамент в гр. С., подробно описан, и овощна градина с площ 800 кв. м. в местността “С”, Сливенско землище, в района за курортни и здравни нужди. Със саморъчно завещание от 07.10.2005 г. Джетка Ат. К. завещала на Р. Г. Г. собствената си 1/4 ид. ч. от апартамент гр. С., и овощна градина от 800 кв. м. в м. “С”, заедно с всички подобрения и трайни насаждения. Завещателката е починала на 07.11.2005 г. и е оставила за наследник по закон А. Д. К. - внук. С влязло в сила на 24.11.2005 г. решение № 8 от с. д. по гр. д. № 1176/03 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., в сила е оставено въззивното решение № 219 от 10.07.2003 г. по гр. д. № 327/03 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която договорът е развален до размер на прехвърлената лично от Д. К. 1/2 ид. ч. от недвижимите имоти по н. а. № 184/84 г. Въззивният съд приел, че по силата на обратното действие на решението за разваляне на договора от 1984 г. имуществото се счита останало в патримониума на наследодателката и затова извършеното от нея завещателно разпореждане не е недействително в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗН. И. е и това, че исковата молба за разваляне на договора е вписана на 11.07.2000 г. и от момента на вписването правата на приобретателите се считат права на прехвърлителя, упражнил правото си на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. При установените правопораждащи за съсобствеността върху апартамента факти: разпоредителна сделка от 1984 г. в частта, с която договорът не е развален, завещателно разпореждане и наследствено правоприемство, искът за делба на този имот е приет за основателен и уважен при квоти, определени с обжалваното решение. По отношение на имота в м. “С” въззивният съд приел, че в нарушение на чл. 16, ал. 2 ЗН същият не е описан по начин, който да го индивидуализира като точно определена вещ и заключил, че в тази част заветът няма предмет и е недействителен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Приел, че нито един от приложените по делото титули за собственост не установява притежаването на правото на собственост върху имота, както е индивидуализиран според действащата кадастрална карта. Затова не може да се приеме, че с уважаването на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД правата на Д. А. са възстановени с обратна сила. При липса на доказано право на собственост на прехвърлителката върху 800 кв. м. и на данни дали останалата част не е принадлежала на лица, по отношение на които давностното владение да е изключено като придобивен способ, съдът намерил, че с гласни доказателства не може да се установи претендираното от приобретателите по договора от 1984 г. право на собственост върху разликата до 1 681 г., колкото е площта на целия имот № 189 по действащата кадастрална карта на гр. С.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали обратното действие на развалянето на алеаторния договор налага да се зачете заветът в случай, че наследството е открито преди влизане в сила на съдебното решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Въпросът за действието на влязлото в сила решение по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторния договор, е разрешен от въззивния съд при точно приложение на материалния закон - чл. 88, ал. 1, ЗЗД, според който развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Развалянето означава, че частта на прехвърлителката се връща в нейния патримониум, като се отнема от собствениците, на които по силата на разпоредителната сделка тя е отстъпена. При това положение, без оглед на факта, че съдебният акт следва смъртта на завещателката - 07.11.2005 г., се приема, че към този момент приобретателите по договора от 1984 г., а след смъртта на Г. Б. в 1986 г. - и неговите наследници по закон: съпруга П деца С. и Й. Б. , не са притежавали прехвърленото в тяхна полза имущество в частта за разваляне на договора. Същото се счита останало в патримониума на наследодателката и затова извършеното на 07.10.2005 г. завещателно разпореждане, с което тя се е разпоредила за след своята смърт в полза на Р. Г. , не е недействително при условията на чл. 19, ал. 1 ЗН - завещателят да не е собственик на определената завещана вещ при откриване на наследството. Решението, с което е прието наличие на съсобственост по отношение на апартамента, при квоти, определени от въззивния съд след съобразяване на всички релевантни факти и обстоятелства, е правилно и следва да се остави в сила. Обжалваното решение е неправилно относно имота в м. “С”. Видно от исковата молба, ищците не са поддържали основание за недействителност на завета “невъзможен предмет” в смисъл на фактическа невъзможност на вещта. Твърдяли са, че към момента на съставяне на завещанието и на откриване на наследството имотът е бил собственост на трети лица и заветът е недействителен в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Освен, че приетото от съда основание за нищожност на едностранната правна сделка не е заявено от ищците, то не е и налице. С оглед обратното действие на решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да се приеме, че при откриване на наследството завещателката е била собственица на ½ ид. ч. от имотите, предмет на н. а. № 184/84 г. Между страните не е имало спор относно индивидуализацията на имота, съставляващ овощна градина, който е описан по един и същи начин в нотариалния акт от 1984 г. и в саморъчното завещание от 2005 г. Имотът може и е индивидуализиран, видно от заключението на техническа експертиза и събраните по делото писмени доказателства: скица № 2* от 08.08.2006 г. на А. по кадастъра, според която имот № 189 по кадастрална карта от 2006 г., със стар идентификатор пл. № 3* е записан на Г. и П. Б. общо за 800/1 681 ид. ч., на основание н. а. № 184/84 г.; на Б. е записан и в разписната книга към плана, одобрен със заповед от 06.05.1994 г. Във връзка с принадлежността на правото на собственост въззивният съд не е съобразил, че в документа, материализиращ разпоредителната сделка от 1984 г., са описани два нотариални акта - от 1962 и 1969 г., с които прехвърлителите са се легитимирали за собственици, както и решение № 78 от 07.07.1984 г. по гр. д. № 248/84 г. на Сливенския окръжен съд. Делото е останало неразяснено за обема на притежаваното от прехвърлителите право - дали са притежавали само 800 кв. м., с колкото са се и разпоредили, или и останалата част до 1 681 кв. м., колкото е площта понастоящем. Затова е следвало съдът да изиска от страните становища в тази насока и да ги упъти към представяне на относими и необходими доказателствени средства. Не са изискани становища и не са събрани доказателства и за статута на тази останалата част, която ищците твърдят, че са придобили по давност. Допуснати са съществени процесуални нарушения, които налагат решението в тази част да бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе и по довода на ищците за придобивна давност по отношение на частта от имота, която не е предмет на договора от 1984 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 193 от 23.07.2008 г. по в. гр. д. № 247/07 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която искът за обявяване недействителност на завет от 07.10.2005 г. на Д. А. К. по отношение на 1/4 ид. ч. от апартамент в гр. С., ул. “Д” № 22, е отхвърлен и делбата на апартамента е допусната между съделители и при квоти: П. Й. Б. - 4/12 ид. ч., С. и Й. Г. Б. - по 1/12 ид. ч., Р. Г. Г. - 3/12 ид. ч. и А. Д. К. -3/12 ид. ч. ОТМЕНЯ въззивното решение в частта, с която в сила е оставено решение № 1* от 30.01.2007 г. по гр. д. № 1933/06 г. на Сливенския районен съд в частта за обявяване недействителност на завет от 07.10.2005 г. относно имот в местността “С” и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. Й. Б., С. и Й. Г. Б. срещу Р. Г. Г. за недействителност на завета от 07.10.2005 г. на Д. А. К. по отношение на овощна градина от 800 кв. м. в м. “С”, заедно с всички подобрения и трайни насаждения. ОТМЕНЯ въззивното решение в частта, с която искът за делба на поземлен имот № 6* находящ се в местността “С” в землището на гр. С., целият от 1 681 кв. м., ведно с подобренията в него, е отхвърлен, и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Сливенския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: