Р Е Ш Е Н И Е № 237 София, 12.11 . 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 03.10.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 676/2010 година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. Н. А.,Е. П. А.,Д. Б. Р. и Г. Т. Н. ,чрез пълномощника им В. К.-Б.,против решение №240/08.02.2010г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно отделение –Vс.,постановено по гр.д.№2939/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава Решение №1961/13.07.2009г. на Пловдивски районен съд,Х..с.,постановено по гр.д.№2700/2008г. по описа на същия съд за отхвърляне на предявеният от Б. Н. А.,Е. П. Н.,Д. Б. Р. и Г. Т. Н. ,иск с правно основание член 97,ал.1 от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.1 от ПЗР на ГПК-за признаване за установено по отношение на Събирателно дружество”Х.-П.-В. и с-е” [населено място],че ответникът не е собственик на следния недвижим имот:апартамент „И”,находящ се на ІV жилищен етаж,със застроена площ от 69,26кв.м,изложение североизток-изток-юг,състоящ се от входно антре,дневна,спалня ,стая,кухня,баня с тоалетна и две тераси,находящо се в [населено място], [улица],цялото с площ от 425 кв.м,съставляващо имот с пл.№810,парцел ІV в кв.27 по плана на [населено място],кв.”Х. Б.-север”,при граници :от двете страни улици,парцел V-808,2084 и парцел ІІІ-809,като неоснователен и недоказан. С определение №1127/30.11.2010г. по настоящото дело,касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос,свързан с трансформирането на правото на строеж върху конкретния обект,с изграждането му в груб строеж на всеки самостоятелен обект или с изграждането в груб строеж на цялата сграда,в която се намират тези обекти. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено при нарушения на съдопроизводствени правила и необосновано,като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба [фирма],счита че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел че по отношение на процесния обект-апартамент „И”,находящ се в гореописаната сграда,строежът е бил завършен в груб вид,с което е изпълнено изискването на член 63,ал.1 ЗС и въпросите дали са изградени и другите обекти в сградата и въобще дали цялата сграда е изпълнена до покрив са напълно неотносими.Изложени са доводи,че правото на собственост върху конкретен обект възниква,когато същият този конкретен обект е материализиран в определен минимален вид на самостоятелност и дори не е необходимо да бъде приведен в петгодишния срок в състояние,напълно годно за ползване. По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване: С тълкувателно решение №1/05.05.2012г. по тълк.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС , се дава тълкуване на понятието „упражняване на правото на строеж”,употребено в член 67 ЗС,когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда,състояща се от множество самостоятелни обекти.Съгласно възприетото в точка първа на тълкувателното решение,правото на строеж се счита упражнено тогава,когато сградата е завършена в груб строеж,а не тогава,когато са построени отделните обекти-гаражи,магазини,апартаменти,офиси и др. В този момент се придобива и собствеността върху обектите,за които носители на правото на строеж са различни лица,защото са изградени и общите части.Изключение от това правило е допустимо само в хипотезата на член 152,ал.2 ЗУТ- когато разрешението за строеж е издадено за отделни етапи/части/ на строежите,които могат да се изпълняват самостоятелно,а за жилищните сгради и за отделните етажи от сградата-при условие,че се завърши архитектурно-пространственото и фасадно оформление на всеки етап от строителството,каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.С оглед изложеното правото на строеж по смисъла на член 67 ЗС е упражнено при изграждане на сградата в груб строеж или завършване на съответния етап от строителството в хипотезата на член 152,ал.2 ЗУТ,както при учредено право на строеж за цялата сграда на един правен субект,така и когато той го прехвърли за отделни обекти на трети лица. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото по реда на член 292 ГПК тълкуване на материалния закон,следва,че въззивното решение е неправилно и подадената касационна жалба срещу същото е основателна. По делото е установено и не се спори по въпроса,че ищците са собственици на дворно място,представляващо УПИ ІV,пл.№810,кв.27 по плана на[жк]на [населено място] и през 1997г. са учредили с нотариален акт №122/11.03.1997г.,том12,нот.д.№3100/1997г. на нотариуса при ПРС,право на строеж на [фирма] [населено място] за изграждане на четириетажна с партерен и мансарден етаж жилищна сграда по одобрен архитектурен проект,със изброените в акта обекти,включващи процесния апартамент „И” на четвърти етаж-точка 26 от акта,който договор е развален с влязло в законна сила решение на 26.01.2007г., постановено по гр.д.№148/2006г. по описа на същия съд.Видно от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза,депозирана ла лист 92 пред първоинстанционния съд-т.5 от същото-към 1998 и 1999г. сградата не е съставлявала етап на завършване в груб строеж,както и към настоящия момент на депозиране на заключението-18.06.2009г. не съставлява завършен груб строеж.Преди разваляне на договора за суперфиция, с влязло в сила на 28.04.2011г. Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.04.2011г. на съдия изпълнител при Районен съд [населено място],изп.д.№213/2000г. за изнесения на публична продан имот-описания в същото процесен имот,принадлежащ на длъжника [фирма] П.,е възложен върху взискателя [фирма], гр.П.,ответника по настоящия иск.По смисъла на закона,възлагането има вещноправно действие и прехвърля върху купувача правата,които длъжникът е имал върху продадената вещ.В този случай ,по силата на това постановление за възлагане,осъществено преди разваляне на договора за суперфиция от 26.09.1997г.,ответното дружество е придобило правото на строеж за процесния апартамент на четвърти етаж,описано в т.26 от горепосочения договор за суперфиция/лист 26 от делото/.Следователно,с оглед доказателствата по делото,както към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на процесния имот на ответното дружество,така и понастоящем правото на строеж върху този обект не е осъществено,тъй като сградата в която се намира този обект не е завършена в груб строеж.Към този момент и понастоящем не е налице годен самостоятелен обект на гражданския оборот,който може да бъде обект на разпоредителни сделки.При това положение относно процесния апартамент, към момента на издаване на горепосоченото постановление на съдия изпълнителя и възлагането му на ответното дружество,последният не е бил самостоятелен обект,тъй като сградата не е била завършена в груб строеж, и същото не е могло да породи вещноправен ефект. Като е приел противното,въззивният съд е постановил едно незаконосъобразно решение,което следва да бъде отменено и вместо него на основание член 293,ал.2 ГПК да бъде постановено друго,с което се уважи предявеният иск. С оглед изхода на спора,в полза на ищците,на основание член 78,ал.1 ГПК,следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски,включително и разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно представения договор за правна помощ и съдействие,приложен пред ВКС,заедно със списък за разноските,които възлизат на сумата от 2557,04 лева за всички съдебни инстанции. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №240 от 08.02.2010г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно отделение- V с.,постановено по гр.д.№2939/2009г. по описа на същия съд,като вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Н. А.,Е. П. А.,Д. Б. Р. и Г. Т. Н.,всички със съдебен адрес [населено място], [улица],ет.1,офис 1,адв.В. К.-Б.,че Събирателно дружество „Х.-П.-В. и СиЕ”,със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],не е собственик на апартамент,тип „И”,находящ се на ІV жилищен етаж,със застроена площ от 69,26кв.м,с изложение североизток-изток-юг,състоящ се от входно антре,дневна,стая,кухня,баня с тоалетна и две тераси при съседи за етажа:ап.”З” и ап.”К”,отдолу ап.”Д”,отгоре ап.”М”,ведно с 4,352% идеални части от общите части на сградата,находяща се в дворно място в [населено място], [улица],цялото застроено и незастроено от 425 кв.м,,съставляващо имот пл.№810,парцел ІV в кв.27 по плана на [населено място],[жк],при граници на парцела:от две страни улици,парцел V-808,2048 и парцел ІІІ-809,на основание член 97,ал.1 от ГПК/отм/. ОСЪЖДА Събирателно дружество”Х.-П.-В. и СиЕ”,гр.П. да заплати на Б. Н. А.,Е. П. А.,Д. Б. Р. и Г. Т. Н.,сумата от 2557,04лева/две хиляди петстотин петдесет и седем лева и 4 ст./,представляващи съдебни и деловодни разноски за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: