1 Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр.София, 03.02.2015г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4903 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 18.04.2013г. по гр.д.№ 2732 / 2013г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. С определение от 04.12.2014г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: относно правната характеристика на длъжността “митнически специалист” и длъжността “младши митнически специалист” с оглед приложението на пар.9, ал.1 от ПДР на Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012г. и законността на уволнението по чл.325, ал.1, т.12 КТ. С определение от 14.03.2014г. ВКС е спрял производството по делото на основание чл.292 ГПК до приемане на решение по ТД№2/2014г. ОСГК на ВКС и с определение от 24.11.2014г. след приемане на тълкувателното решение производството е възобновено. Жалбоподателят – А. “М.”, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно, моли да бъде отменено като бъдат отхвърлени предявените искове. Ответникът О. С. Т., не взема становище по спора. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстнационното решение , е уважил предявените искове : признал е за незаконно, уволнението извършено със заповед №7257/23.07.2012г. на Директора на А. “М.”, на основание чл.325, ал.1,т.12 КТ, възстановил е О. С. на длъжност “младши митнически специалист” в МБ “”, М. С. и е осъдил А. “М.” да му заплати сумата 2 822 лева обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за времето от 26.07.2012г. до 05.12.2012г. Въззивният съд е приел, че към датата на връчване на заповедта за уволнение липсва валидно решение на компетентен орган за определяне длъжността “младши митнически специалист” в А. “М.” за заемане от държавен служител. Прието е, че съгласно пар.9, ал.1 от ПДР на Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012г. такива длъжности са само “главен митнически специалист”, “старши митнически специалист” и “митничиски специалист”, а едва с внесена поправка с Дв.в. бр.75/02.10.2012г. е публикувана поправка в приетата наредба като в пар.9 думите “митнически специалист”, се чете “младши митнически специалист”. По отношение на обезщетението за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение съдът е счел, че такова се дължи за времето от 26.07.2012г. до 05.12.2012г. Допуснато е касационно обжалване по въпроса относно правната характеристика на длъжността “митнически специалист” и длъжността “младши митнически специалист” с оглед приложението на пар.9, ал.1 от ПДР на Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012г. и законността на уволнението по чл.325, ал.1, т.12 КТ, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав намира , че отговор на същия е даден в практиката на ВКС, отразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: от 13.06.2014г. по гр.д.№479/2014г., ІV г.о. , решение от 29.09.2012г., по гр.д. № 1429/2011г., ІІІ г.а. на ВКС , решение от 29.03.2010г. по гр.д.№229/2009г., ІV г.о. на ВКС, решение от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1654/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС и решение от 22.03.2009 г. по гр.д. № 392/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС. В цитираните съдебни актове е застъпено становището, че при уволнителното основание по чл. 325, ал.1, т.12 КТ единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя е, длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Във всички случаи уволнителното основание по чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. В този смисъл, за характерът и същността на длъжноста от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма да има същностна разлика. Именно в противоречие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че с в новия Класификатор на длъжностите в администрацията , приет с ПМС №129/26.06.2012г., в сила от 01.07.2012г., липсва длъжност „младши митнически специалист” и заемането й по служебно правоотношение не е предвидено и с §9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора, а съпоставката на функциите на тази длъжност с тези на новосъздадената - „инспектор в А. М.“ не следва да се прави, поради което е прието, че уволнението на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ е незаконосъобразно. Видно от доказателствата по делото, на мястото на старата длъжност „младши митнически специалист“ е предвидено създаване на друга – „инспектор в А. „М.“, но със сходни задължения и статут, без да се засягат същностните характеристики на трудовата функция. От представените по делото длъжностни щатни разписания, действали преди и след уволнението на О. С., се установява, че длъжността „младши митнически специалист“ не съществува в новото щатно разписание, но същевременно числеността на персонала не е променена. По отменения Класификатор, приет с ПМС №47/2004г., процесната длъжност е определена като „експертна със спомагателни функции.. В чл.4 ал.3 от Наредбата за прилагане на новия Класификатор е предвидено, че експертните длъжности със спомагателни функции са посочени в длъжностни нива от 11 до 13, като в длъжностно ниво 11, е посочена длъжността „инспектор в А. „М.”, определена за заемане по служебно правоотношение. Новата длъжност също е дефинирана от нормативния акт като „експертна със спомагателни функции”. Фактът, че основните трудови функции, изпълнявани от митническия специалист, не са престанали да съществуват, а са поети /респ. разширени и допълнени с нови/ от длъжността „инспектор в А. „М.” се установява и от представените по делото длъжностни характеристики. Обстоятелството, че наименованията на сравняваните длъжности са различни, че за заемането на новата длъжност са завишени изискванията /висше образование, вместо – средно образование за старата/, че е разширен обема отговорности, с включването и на допълнителни трудови задължения, не може да обоснове извод за незаконосъобразност на издадената заповед от Директора на А. „М.”, щом не се установява трудовата функция, изпълнявана от ищеца да е премахната, поради което и правната характеристика на длъжността “митнически специалист” и длъжността “младши митнически специалист” с оглед приложението на пар.9, ал.1 от ПДР на Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012г. следва да се приеме за идентична. Следователно, касае се законово установената промяна в изискванията за заемане на длъжността - по служебно правоотношение и това обосновава законосъобразността на посоченото в оспорената заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по чл. 325, ал.1, т.12 КТ. С оглед на така изложениете съображения и предвид разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав намира, че обжалваното решение като неправилно следва да се отмени. Върховният касационен съд следва да постанови решение по съществото на спора и искът по чл.344, ал.1 т.1 КТ като неоснователен се отхвърли. Обусловените от изхода на делото по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. На основание чл.78, ал.8 ГПК ответникът по жалба следва да заплатисумата 870 лв. – разноски по делото за юрисконсулстко възнаграждение по чл.7, ал.1, т.1, изр.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 18.04.2013г. по гр.д.№ 2732 / 2013г. на ГС София, и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от О. С. Т. против А. „М.”, искове, както следва: иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване като незаконосъобразно уволнение, извършено на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ със Заповед № 7257/23.07.2012 г.; иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди това длъжност „младши митнически специалист” и иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за обезщетение присъждане на обезщетение в размер на сумата 5828,46 лв. - за периода 26.07.2012 г. – 26.01.2013 г. ОСЪЖДА О. С. Т. да заплати на А. „М.” сумата 870 лв. – разноски по пред ВКС за юрисконсулстко възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: