Р Е Ш Е Н И Е № 223 гр. София, 04 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1015/ 2011 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК Осъденият М. М. А. е направил искане за възобновяване на н.о.х.д.№ 3436/2010г. на Бургаския районен съд , поради наличието на нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Иска се намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”. В съдебното заседание осъденият и защитникът му поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо.То е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер, в предвидения от закона шестмесечен срок. Разгледано по същество искането е неоснователно и съображенията за това са следните: Бургаският районен съд с присъда № 1429 от 08.09.2010г. по н.о.х.д.№ 3436/ 2010г. е признал подсъдимия М. М. А. за виновен в това, че на 20.08.2010г. в[населено място] , при условията на повторност и немаловажен случай , в съучастие с М. отнели чужда движима вещ- дамски портфейл на стойност 6.80лв. ведно със сумата от 440лв. собственост на В. Д., поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при първоначален „строг” режим. Бургаският окръжен съд с решение № 298 от 19.11.2010г. по в.н.о.х.д.№ 1244/ 2010г. е потвърдил изцяло присъдата. Единственият довод, който се прави в искането на осъдения е за явна несправедливост на наказанието и той е неоснователен. При решаване на въпроса за наказанието решаващите съдилища са отчели и правилно преценили всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализирането му.Определеното по размер наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода надвишава само с шест месеца минималното, предвидено от закона за престъплението и то в най- голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК.Поправянето на осъдения не би могло да се постигне чрез налагане на по- малко по размер наказание и това е изводимо от съдържащите се по делото доказателства характеризиращи личността му.Твърдението в искането, че съдилищата не са отчели никакви смекчаващи отговорността обстоятелства е невярно и това е видно не само от определения размер на наказанието, а и изрично в мотивите са посочени обстоятелствата, които смекчават отговорността, между които съдебното му минало, възстановяването на предмета на престъплението.Правилно е отказано приложението на чл.66,ал.1 НК, тъй като целите на наказанието не могат да се постигнат по друг начин, освен ефективно изтърпяване на наказанието, което е задължителна предпоставка за приложението на чл.66 НК. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяването на влязлата в сила присъда не е допуснато соченото нарушение и искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1, НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. А. за възобновяване на н.о.х.д.№ 3436/ 2010г. на Бургаския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: