5 Р Е Ш Е Н И Е № 73 София, 22.07. 2019година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 40/2019година Производството е по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК. Образувано е по молба на П. М. П., подадена чрез адв. Р. П., за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 603 от 02.05.2018г. по гр.д.№ 750/2018г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4511 от 28.12.2017г. по гр.д. № 14841 по описа за 2017г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя срещу Районно управление „Социално осигуряване“ П. и „Трансстрой П.“ АД – в несъстоятелност, искове за признаване на трудовия му стаж в периода от 01.06.1970 г. до 31.12.1977г., през което време ищецът работил в „Трансстрой“ АД като „зидаро-мазач“. Молителят поддържа, че е налице новооткрито писмено доказателство със съществено значение за изхода на спора. Сочи като такова спестовна книжка, издадена 07.09.1971г. от Държавна спестовна каса – клон П., в която като месторабота на титуляра е записано „ Трансстрой”. Поддържа, че същата има характер на „начало на писмено доказателство”, което обсъдено ведно с останалите доказателства – показанията на разпитаните свидетели, би обосновало уважаване на иска. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед събиране и преценка на новото доказателство. Ответникът по молбата – РУ”Социално осигуряване” П., в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е подал писмен отговор, не взема становище по молбата, не изпраща и представител в съдебно заседание. Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ал.1 ГПК от 28.01.2019г. С влязло в сила протоколно определение от 27.03.2019г. производството по настоящото дело е прекратено в частта на молбата за отмяна , насочена против „Трансстрой П.”АД /Н/, поради заличаване на търговеца в Търговския регистър. Настоящият състав на ВКС, трето отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира следното: С влязлото в сила решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от молителя против Районно управление „Социално осигуряване“ П. и „Трансстрой П.“ АД – в несъстоятелност, иск за признаване на трудовия му стаж в периода от 01.06.1970 г. до 31.12.1977г., през което време е работил в „Трансстрой“ АД като „зидаро-мазач“. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото ищецът не е представил годни писмени доказателства, съставляващи „начало на писмено доказателство” по смисъла на закона и обосноваващи допустимост на свидетелските показания, както и че за периода 05.09.1973г. до 03.11.1975г. ищецът е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, което препятства полагането на труд от негова страна по претендираното трудово правоотношение и съществуването на такова за този период, като същевременно съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 от НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени и за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Предвид това е обосновал извод за недопустимост на гласните доказателства и като краен резултат за неоснователност на претенцията. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 от ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. Съображенията за това са следните: В процесния случай молителят представя като новооткрито писмено доказателство – спестовна книжка, издадена 07.09.1971г. от Държавна спестовна каса – клон П., в която като месторабота на титуляра е записано „ Трансстрой”. Според него това доказателство е от съществено значение за изхода на спора, тъй като „е достатъчно за „начало на писмено доказателство”” и обсъдено със свидетелските показания установява безспорно исковата му претенция. Така представеното доказателство няма характеристиката на доказателство, което е ново по смисъла на закона. Същото е съществувало от преди завеждане на делото и при добра грижа за водене на процеса молителят е имал обективната възможност да се снабди с него и да го представи своевременно. Самият молител не твърди и не установява наличието на обективна пречка за снабдяване с това доказателство през времетраенето на процеса, например чрез заявено искане за издаване на препис, отправено до Д.. Така представеното от молителя доказателство няма и характеристиката на доказателство с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новото писмено доказателство, в установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Анализа на текста налага извода, че законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства в същата ал. 1 на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките - да са издадени от работодателя/осигурителя при който е придобит стажа и да са издадени по време на полагане на стажа. В текста на ал. 2-ра на чл. 6-ти от ЗУТОССР примерно, а не изчерпателно са посочени писмени доказателства по смисъла на ал. 1-ва на чл. 6-ти от този закон. Освен примерно изброените в ал. 2-ра писмени доказателства такива могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. В случая несъмнено не е налице първото кумулативно изискване – спестовната книжка, представена от молителя, не е издадена от работодателя/осигурителя. Това е достатъчно, за да се обоснове извод, че същото не представлява „начало на писмено доказателство по смисъла на закона. Поради изложеното, представеното в настоящото производство доказателство не установява различни от приетите от въззивния съд обстоятелства, поради което и не е от естество да обоснове различни правни изводи. Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Съобразно изхода разноски за молителя не се следват, а ответникът по молбата не е претендирал присъждането на такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. М. П., подадена чрез адв. Р. П., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК на влязлото в сила решение № 603 от 02.05.2018г. по гр.д.№ 750/2018г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4511 от 28.12.2017г. по гр.д. № 14841 по описа за 2017г. на Пловдивския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: