Р Е Ш Е Н И Е № 254 София, 27.07.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 507 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 450 от 31.03.2015 година е допуснато касационно обжалване на решение № 383 от 06.10.2014 г. по гр.д. № 350/2014 г. на Смоленски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, предявен от Р. Г. Х.-О. от [населено място] против [фирма], [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос приложима ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, когато обясненията на работника не са изслушани по негова вина. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. ІV г.о. ВКС и решение № 226 от 22.05.2012 г. по гр.д. № 917/2011 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника не са били изслушани по негова вина – чл. 193, ал.3 КТ. Обясненията на работника не са били изслушани по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения; когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. В обжалваното въззивно решение на Смоленски окръжен съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 02.08.2013 г., ищцата е заемала в ответното дружество длъжността „отчетник счетоводство”. С молба от 17.09.2013 г. служителката е отправила до работодателя предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ и е преустановила явяването си на работа. Предложението за прекратяване на трудовия договор не е било прието от работодателя, който е поискал обяснения за причините за отсъствието и с писмо от 27.09.2013 г., изпратено по куриерска служба на домашният и адрес. Ищцата е отказала да получи куриерската пратка. Със заповед № 11594 от 14.10.2013 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание уволнение поради нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 КТ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като не е установено, че искането на работодателя за обяснения за дисциплинарното нарушение е достигнало до служителката и на основание чл. 193, ал.2 КТ е отменил дисциплинарното уволнение като незаконно извършено, без да са произваня по съществото на трудовия спор. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че чл. 193, ал. 2 вр. с ал.1 КТ е приложен неправилно, тъй като работодателят е поискал обяснения от служителката, която е отказала да ги даде. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответницата по касационната жалба Р. Г. Х.-О. я оспорва като неоснователна. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Счита, че чл. 193, ал.3 ГПК е приложен правилно, тъй като не е имала информация относно съдържанието на куриерската пратка, съответно – не и е било известно, че пратката съдържа искане за обяснения по чл. 193, ал.1 КТ, както и че действията и следва да бъдат ценени с оглед установено по делото противоправно поведение на работодателя. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно оплакване за неправилно приложение на чл. 193, ал.2 КТ е основателно. По делото е безспорно установено, че след 17.09.2013 г. ищцата не се е явявала на работа, поради което работодателят е поискал писмени обяснения, изпращайки писмо чрез куриерска служба на домашния адрес на служителката. Установено е по безсъмнен начин и че ищцата е отказала да получи куриерската пратка след като е узнала, че е изпратена от работодателя и – от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. К. и Д. Т., служители на куриерската служба, се установява, че с ищцата е проведен разговор, в който е била уведомена за изпратеното писмо; че лично ищцата е поискала да узнае кой е изпращача на пратката и е отказала да я получи след информация, че подател е работодателят и [фирма]. С тези си действия ищцата е осуетила възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до нея; осуетила е възможността да достигне до нея всяко изявление на работодателя, поради което доводът и, че не е била информирана за съдържанието на пощенската пратка е неоснователен. Неоснователен е и доводът, че е отказвала всеки контакт, вкл. и писмен, поради недобросъвестно поведение на работодателя, който е разполагал с подписани от нея книжа за несъществуващ дълг - отказът да се получи писмо по куриерска служба не урежда нито евентуални имуществени отношения с работодателя, нито спор относно съществуването и изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение. Отказът да се получи писмо с искане за обяснения дава основание да се приеме единствено, че ищцата не е била поставена в невъзможност да даде отговор; че обясненията и не са били изслушани по нейна вина, поради което и с оглед чл. 193, ал.3 КТ, правилото на чл. 193, ал.2 КТ е неприложимо. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на чл. 193, ал. 3 КТ. В нарушение на съдопроизводствените правила, прилагайки чл. 193, ал. 2 КТ, въззивният съд не е разгледал трудовия спор по същество, поради което решението следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на наложеното и дисциплинарното наказание за неоснователен. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 193, ал. 3 КТ, неоснователен е доводът, че дисциплинарното наказание е наложено без да са изслушани обясненията на служителката. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 195, ал.1 КТ - съдържанието на заповед за уволнение №11594 от 14.10.2013 г. отговаря точно за изискванията за посочване на нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Извършването на дисциплинарното нарушение е доказано по безсъмнен начин – ищцата не се е явявала на работа в периода от 17.09.2013 г. до налагане на дисциплинарното наказание на 14.10.2013 г. Неоснователен е и доводът, че наложеното наказание не съответства по тежест на допуснатото дисциплинарно нарушение. Действително, ищцата не се е явявала на работа след като е отправила до работодателя предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ. С отправяне на това предложение трудовият и договор обаче не се прекратява – законът изисква предложителят да бъде уведомен от насрещната страна за приемане на предложението, и до известяването всяка от страните е длъжна да изпълнява задълженията си по договора, а когато в седмодневен срок не е взето становище по предложението се счита, че то не е прието, т.е. трудовият договор продължава да обвързва страните валидно. Ищцата е спряла да се явява на работа без да е била уведомена за становището на работодателя по предложението и по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, отказвайки последващи контакти, вкл. и чрез разменена кореспонденция, с които свои действия е осъществила състава на чл. 190, ал.1, т.2 КТ – нарушение, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. С изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по иска следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството съдебни разноски общо в размер на 660 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 383 от 06.10.2014 г. по гр.д. № 350/2014 г. на Смоленски окръжен съд. с което е уважен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, предявен от. ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. Х.-О. от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 11594 от 14.10.2013 г. ОСЪЖДА Р. Г. Х.-О. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 660 (шестстотин и шестдесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.